Решение № 13419 от 02.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13419 гр. София, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20221110113625 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 655,46 лева, представляваща вземане по застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка Гражданска отговорност за вреди от ПТП, настъпило на 22.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателно изплащане и сумата от 322,03 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 01.07.2021 г. до 15.03.2022 г.

Ищецът твърди, че на 22.02.2021 г. в гр. Р., застрахован при ответника водач на МПС „...“ с рег. № .... при движение в една посока и смяна на лентите удря л.а. „....“, с рег. № ....., управляван от И. К. К. и собственост на „ФИРМА“ АД. Сочи, че в резултат на произшествието на л.а. „....“, с рег. № ..... са причинени имуществени вреди. За настъпилото ПТП поддържа, че е изготвен двустранен констативен протокол от 22.02.2021 г., в който водачът на МПС „...“ с рег. № .... е завил вината си. Твърди, че гражданската отговорност на водача на МПС „...“ с рег. № .... е застрахована при ответното дружество. Сочи, че към дата на ПТП увреденият л.а. „....“, с рег. № ..... е застрахован при ищцовото дружество по застраховка „.....“. Излага, че във връзка с настъпилото ПТП при ищцовото дружество е заведена щета № ....., извършен е оглед и опис на щетите и е изготвен опис-заключение по претенцията за определяне стойността на имуществените вреди, като ремонтът е възложен на доверен сервиз. Излага, че с доклад на застрахователя от 13.04.2021 г. е одобрена за заплащане сумата от 4630,46 лева, която сума твърди, че е платена на 14.04.2021 г. по сметка на автосервиз „ФИРМА“ ЕООД. Аргументира, че с плащане на обезщетението застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа, че доколкото към дата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответното дружество, то и претенцията е насочена към него. Излага, че с регресна покана с изх. № .../27.05.2021 г., получена на 31.05.2021 г. е поканил ответното дружество да възстанови заплатеното застрахователно обезщетение, заедно с 25 лв. ликвидационни разноски, но ответникът е отказал заплащане на претендираната сума. Твърди и че от 01.07.2021 г. ответникът е изпаднал в забава, поради 1 което претендира мораторна лихва за периода от посочената дата до 15.03.2022 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС „...“ с рег. № ..... Оспорва механизма на ПТП и счита, че водачът на МПС „...“ с рег. № .... няма вина за настъпилото ПТП. Оспорва иска и по размер, като счита, че същият е предявен в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди.

Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно наличието на твърдените застрахователни правоотношения към датата на ПТП – между ищеца и собственика на л.а. „....“, с рег. № ..... по застраховка „Каско на МПС” и между ответника и собственика на МПС „...“ с рег. № .... по застраховка „Гражданска отговорност“. Не се оспорва и, че по образуваната при ищеца преписка по щета № ..... е определено и платено застрахователно обезщетение в размер на 4630,46 лева за претърпените от процесното ПТП вреди. Не е спорно, че ответникът е бил поканен да възстанови на ищеца платеното обезщетение, което не е сторил.

За установяване механизма на ПТП по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел И. К. и свидетел В. Е., както и е прието заключение на САТЕ.

От показанията на свидетел И. К., водач на л.а. „....“, с рег. № ....., се установява, че през 2021г. е бил участник в процесното ПТП. Споделя, че управлявал лекия автомобил с посока на движение от гр. В.Т. към гр. Р., като след влизане в гр. Р. при ограничение на скоростта от 80 км/ч предприел маневра изпреварване на движещия се пред него товарен автомобил. След прибиране в дясната пътна лента и на отстояние около 50-100 м. от товарния автомобил предприел по-рязко намаляване на скоростта на движение, тъй като му се сторило, че по-напред е спрял полицейски патрулен автомобил, вследствие на което настъпил удар между товарния автомобил и задната част на управлявания от него л.а. „....“, с рег. № ...... Описва, че щетите по лекия автомобил били увредена задна броня, стъкло, стоп и част от единия панел.

От показанията на свидетел В. Е., водач на т.а. „...“ с рег. № ...., се установява, че през 2021г. е бил участник в процесното ПТП. Свидетелят споделя, че се движел по главен път с посока на движението от гр. Б. към гр. Р., като забелязал, че л.а. „....“ се движи със скорост около 40 км/ч, което определя като прекалено бавно. След влизане в гр. Р. на двулентов път предприел маневра за изпреварване на лекия автомобил, след което предприел ускоряване на скоростта на движение, която била около 60 км/ч. Описва, че впоследствие водачът на л.а. „....“ предприел маневра изпреварване и навлязъл в дясното пътно платно, по което се движел товарният автомобил. Твърди, че не е могъл да реагира своевременно за да избегне удара, тъй като нямал видимост, а водачът на лекия автомобил предприел внезапно намаляване на скоростта.

От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че механизмът на ПТП е следният: на 22.01.2021г. на входа на гр. Р. водачът на л.а. „....”, с рег. № ....., след като бива изпреварен от влекач „...“, с рег. № ...., на свой ред предприема маневра за изпреварване на движещата се пред него композиция, като след като завършва маневрата за изпреварване се връща в дясната лента за движение, след което предприема намаляване на скоростта си на движение и бива ударен от движещия се зад него влекач „...“, с рег. № ..... Експертът е посочил, че от техническа гледна точка причините за настъпване на процесното ПТП са както поведението на водача на влекач „...“, с рег. № ...., който е управлявал автомобила със скорост, която не му е позволила да спре в рамките на опасната зона, така също и 2 поведението на водача на л.а. „....”, с рег. № ....., който след като е извършил маневра за изпреварване и се е върнал в дясната лента за движение е предприел намаляване на скоростта си на движение. Уврежданията на л.а. „....“, с рег. № ....., отразени в описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие. Стойността необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 5427,01 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка, по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 от КЗ, застрахователят встъпва в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.

От събраните по делото доказателства се установява, че между застрахователя ФИРМА ЕАД и собственика на увредения л.а. „....“, с рег. № ....., има сключен договор за застраховка „Каско”. При действието на този договор е била образувана ликвидационна преписка по щета № ..... във връзка с настъпило на 22.02.2021г. в гр. Р. ПТП като е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4630,46 лева (и са направени ликвидационни разноски от 25 лева).

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно основание чл.411 от КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено увреждане.

Съдът намира, че от събраните по делото писмени доказателства, заключение на САТЕ и показанията на свидетелите се установява, че на 22.02.2021г. в гр. Р. е настъпило ПТП вина, за което имат и двамата водачи съответно на л.а. „....“, с рег. № ..... и т.а. „...“ с рег. № ...., доколкото поведението на всеки един от тях се явява необходимо условие за настъпване на процесния вредоносен резултат. В случая водачът на л.а. „....“, с рег. № ..... е нарушил правилото на чл. 24, ал. 1 ЗДвП, а именно водачът на пътно превозно средство не трябва да намалява скоростта рязко, освен ако това е необходимо за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие. От своя страна водачът на т.а. „...“ с рег. № .... е нарушил правилото на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, а именно водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Предвид това съдът намира, че е опровергана установената законова презумпция, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а именно вината на причинителя на увреждането се предполага до доказване на противното.

По изложените съображения, съдът намира, че всеки един от двамата водачи е 3 допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като съотношението на съпричиняване възлиза на 50 % от всеки водач. Този извод се извежда от обстоятелството, че премахвайки поведението на когото и да било от двамата водачи с голяма степен на вероятност не би се стигнало до процесния вредоносен резултат. Следователно и двамата водачи са допринесли в еднаква степен за настъпването на неблагоприятните последици.

От приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява размерът на причинените вреди и причинната връзка между тях. Следователно установяват се по делото наличието на предпоставките от фактическия състав на чл. 411 от КЗ за ангажиране отговорността на ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на прекия причинител, за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховката „Каско”, изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице до размера от 50 %.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател по застраховка „ГО” са изрично определени от закона - чл. 411 от КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му.