Определение № 443 от 30.07.2026, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 443 гр. Разград, 30.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 2-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20263300500270 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 във вр. чл. 248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от ЕАД Е. И., пълномощник на Т. С. срещу Определение № 494/14.05.2026 г. по гр.д. № 1884/2025 г. по описа на РС-Разград, с което съдът е оставил без уважение направено искане от жалбоподателя за изменение на постановеното по делото Решение № 196/06.04.2026 г. в частта му за разноските.

В частната жалба се твърди, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Изразено е несъгласието с възприетата от първия съд ниска правна и фактическа сложност на делото, което е довело до определяне на адвокатското възнаграждение под минимума определен с наредба за адвокатските възнаграждения. Изтъква, че при определяне на дължимата за разглеждане на иска държавна такса липсва критерии за нейния размер, съобразно фактическата и правна сложност на делото, поради което счита, че при определяне на възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗА също не следва да се прилага. Изтъква се още, че единствения обективен критерий за определяне на дължимото адвокатско възнаграждение е цената на иска.

Сочи, че наредбата за адвокатските възнаграждения за извършена адвокатска работа няма обвързващ характер за съда, но същата следва да служи като ориентир при служебното определяне на адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА. Моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди адв.възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА към минималния размер по Наредба №1 за възнагражденията за адвокатска работа.

В законоустановения срок насрещната по жалбата страна – “Сити Кеш“ ООД е подала отговор на частната жалба, в който се застъпва становище за нейната неоснователност. На първо място, че е липсвало първоначално основание за присъждане на разноски на адвоката по реда на чл.

38, ал. 2 от ЗАдв., доколкото по делото липсва представен договор за правна защита и съдействие.

Въпреки това се излага становище, че първият съд е определил правилно дължимото адвокатско възнаграждение под минимума, предвид множеството заведени дела от ищеца против ответника.

Обръща се внимание на най-новата съдебна практика на съдилищата в Р. България, с която при множество заведени дела от един и същи ищец с подобен предмет, но без да са били съединени по 1 реда на чл. 213 от ГПК, следва да се определи едно общо адвокатско възнаграждение, като по всички останали дела искането за разноски следва да се отхвърли. Прави доказателствено искане за прилагане по настоящото дело на гр.д. № 1877/2025 г. по описа на РС – Разград за съпоставка с размера на присъдените/претендираните разноски по всяко от делата. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Разградският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в процеса, срещу акт подлежащ на проверка по реда на Глава XXI и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството по гр.д. № 1884/2025 г. по описа на РС – Разград е образувано по подадена искова молба от Т. С. С., чрез пълномощник против „Сити Кеш“ ООД, с която са били предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1105858, сключен между ищеца и „Сити Кеш“ ООД, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК и добрите нрави.

С Решение № 196/06.04.2026 г., постановено по гр. д. № 1884/2025 г. по описа на Районен съд – Разград, съдът е уважил предявения иск, като е признал за установено в отношенията между ищеца и ответното дружество, че сключения между тях Договор за кредит № 1105858 е недействителен. Със същото решение съдът е осъдил ответното дружество да заплати на ищеца сторените от него разноски в производството в размер на 25,56 евро. Осъдил е „Сити Кеш“ ООД да заплати на ЕАД Е. Г. И., в качеството на процесуален представител на ищеца, оказал безплатна адвокатска правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. сумата от 60 евро с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Недоволен от постановеното по делото решение в частта му за разноските, предоставилият на ищеца безплатна правна помощ адвокат е подал искане по реда на чл. 248 от ГПК за неговото изменение. Съдът със свое определение № 494/14.05.2026 г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК е оставил без уважение искането на ЕАД Е. И., ЕИК 180978004 за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. За да постанови атакувания съдебен акт контролираният съд е преценил, че разгледаното дело не се отличава с правна и фактическа сложност, доколкото в производството е предявен един иск, защитата не изисква множество процесуални действия, разглеждането на делото е продължило в две открити съдебни заседания без присъствие на страните, като първото съдебно заседание е било отложено за представяне на договора за кредит, сключен между страните. Отделно от това съдът е отчел, че за основателността на иска е направен от пасивното поведение на ответника, а не от активното доказване на ищеца и същият процесуален представител е завел от името на ищеца няколко дела с идентични искания и сходни аргументи.

Срещу така постановеното определение е депозирана частна въззивна жалба, въз основа на която е образувано и производството по настоящото дело.

Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към определението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл.

278, ал. 4 във вр. с. чл.272 от ГПК, като се има предвид и следното:

Възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с 2 определен интерес се изчислява на база на интереса по конкретното дело – в случая е предявен иск с цена 153,39 евро/300 лв. (стойността на договора за кредит), и ориентирът, даден в чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, сочи на минимален размер на възнаграждение от 204,52 евро/400лв. без ДДС, съответно 245,42 евро/480лв. с ДДС. Като съобразява решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и решение по дело С-438/22, според които съдът не е обвързан с минималния размер в Наредбата, въззивният съд счита, че при съобразяване с липсата на фактическа и правна сложност на настоящото дело: един предявен иск, проведени две съдебни заседания без присъствието на процесуалния представител на ищеца /първото отложено за представяне на договора за кредит/, липса на процесуални действия по събиране на доказателства извън приложените писмени такива към исковата молба и писмения отговор, и най-вече като съобразява ниския материален интерес на предявения иск, въззивният съд приема, че определеният от първия съд размер на възнаграждението от 60 евро с вкл. ДДС е съответен на отчетените по-горе факти и обстоятелства.

Поради липсата на частна жалба или насрещна такава от „Сити Кеш“ ООД, съдът не намира за необходимо да се произнася по възражението за липса на основание за заплащане на възнаграждение, поради липса на представен договор за правна защита и съдействие. Това е така, тъй като дори да се констатира неговата липса, без да бъде надлежно сезиран настоящия въззивен състав не може да отмени определението на първия съд на това основание – липса на представен договор за правна защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът по частната жалба е поискал да бъде изискано и приложено по настоящото дело гр.д. № 1877/2025 г. по описа на Районен съд – Разград, което действие настоящият съдебен състав намира, че не е необходимо. От извършената от настоящия съдебен състав проверка в интернет сайта на Районен съд - Разград се установява, че гр.д. № 1877/2025г. е приключило с решение, от съдържанието на което е видно, че между същите страни е разгледан правен спор с друг предмет и относно друго договорно отношение. Следователно, при заведени две искови молби, правните основания на които се основават на различни факти, макар и водени между същите страни, не може да се прием като критерии за преценка на общия материален интерес по всички заведени между същите страни дела, което да служи за изчисляване на едно общо адвокатско възнаграждение. Приложената към частната жалба съдебна практика на други съдилища в страната, при която между едни и същи страни са водени многобройни дела, е неприложима за настоящия случай, при който се сочат две заведени дела между Т. С. и „Сити Кеш“ ООД – настоящото и още едно. Както бе уточнено по-горе, двете искови молби имат различен предмет, което води до извод от необходимост от правна защита по двете дела.

По изложените съображения определението на Районен съд – Разград се явява правилно и законосъобразно, като подадената срещу него частна въззивна жалба следва да се остави без уважение.

Ето защо, окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на ЕАД Е. И., Булстат 180978004, представлявана от адв. Е. И. - пълномощник на Т. С. против Определение № 494/14.05.2025 г., постановено в производство по чл. 248 от ГПК по гр.д. № 1884/2025 г. по описа на Районен съд Разград, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на постановеното по делото Решение № 196/06.04.2026 г. в частта му за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4