Решение № 410 от 01.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20251000501049 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 53 от 08.01.2025г., постановено по гр. д.

№8520/2023г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 4-и състав, е осъдено дружеството ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД да заплати на К. К. Ж. сумата от 60 000 лв., на основание чл.432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 14.03.2023г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2023г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от 80 000 лв. и в частта за претендираната лихва за периода от 14.03.2023г. до 11.08.2023г.

Със съдебно решение № 53 от 08.01.2025г., постановено по гр. д.

№8520/2023г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 4-и състав , е осъдено дружеството ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД да заплати на К. К. Ж. сумата от 2352,13 лв., на основание чл.432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 1

14.03.2023г., ведно със законната лихва, считано от 11.08.2023г. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен и в частта за претендираната лихва за периода от 14.03.2023г. до 11.08.2023г.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, с която се обжалва изцяло съдебно решение № 53 от 08.01.2025 г., постановено по гр. д. № 8520/2023 г. по описа на Софийски градски съд, I-4 състав, изцяло.

Изложени са съображения, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, както и на материалния закон. Твърди се, че исковата претенция не е доказана по основание и размер, поддържа се наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло съдебно решение № 53 от 08.01.2025 г., постановено по гр. д. № 8520/2023 г. по описа на Софийски градски съд, I - 4 състав и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна по въззивната жалба, подадена от ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, К. К. Ж. представя писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищцата К. К. Ж., с която се обжалва съдебно решение № 53 от 08.01.2025 г., постановено по гр. д. № 8520/2023 г. по описа на Софийски градски съд, I - 4 състав в неговата отхвърлителна му част по отношение обезщетението за неимуществени вреди до пълния претендиран размер от 80 000 лв., както и за лихвата върху присъдените суми за периода от 11.04.2023 г. (датата на уведомяване на застрахователното дружество) до 11.08.2023г. (датата на изтичане на законовия 3-месечен срок за произнасяне от застрахователя). Сочи се, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като не е спазен принципа в чл. 52 от ЗЗД за справедливо определяне на обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като определеното обезщетение е в занижен размер.

Твърди се, че лихвата върху определените суми за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, се дължи от 11.04.2023 г. – датата, на 2 която е било уведомено застрахователното дружество.

С оглед изложеното, жалбоподателката моли, настоящият съдебен състав да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявения от нея иск за неимуществени вреди в пълния предявен размер от 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 11.04.2023г. до окончателното изплащане, като основателен и доказан.

Моли настоящият съдебен състав да отмени обжалваното решение и в частта, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва върху присъдените главници за периода от 11.04.2023г. до 11.08.2023г., и да постанови друго, с което да определи за началната дата на течение на периода, за който се дължи лихва върху присъдените главници, датата 11.04.2023г., на която дата е уведомен застрахователя за процесното ПТП.

Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна по насрещната въззивна жалба, подадена от К. К.

Ж., ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД представя писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства и в частност от Споразумение по НОХД № 12086/2023 г. по описа на СРС, НО, 22 с-в се установява безспорно, че М. Х. Х. е причинила виновно ПТП, при управление на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Туран“, с рег. № ********, движейки се по ул. „Апостол Карамитев“, предприемайки маневра „ляв завой“ към бул. „Д-р Никола Габровски“, посока към бул. „Г.М.Димитров“, и приближавайки към пешеходна пътека, в нарушение на правилата за движение по пътищата не пропуснала движещата се по пешеходна пътека К. К. Ж. и я блъснала, с което и причинила средна телесна повреда изразяваща се в открито счупване на костите на лявата подбедрица в областта на глезенните израстъци, с което било причинено трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни.

По делото не се спори, че към датата на процесното ПТП ЗАД 3

„АРМЕЕЦ“ АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на водача на МПС „Фолксваген“, модел „Туран“, с ДК № ********, а това обстоятелство се установява и от справка в ИЦ на ГФ.

Вината на водача на „Фолксваген“, модел „Туран“, с ДК № ********, не се оспорва, а и същата се доказва от Споразумение по НОХД № 12086/2023 г. по описа на СРС, НО, 22 с-в., имащо характера на присъда, която има задължителна обвързваща сила за настоящия граждански състав.

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА

Разгледана по същество насрещната въззивна жалба на К. К. Ж. също е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

С прекия иск по чл.432, ал. 1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.

В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи 4 на сложния фактически състав на посочената правна

Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са предпоставките за уважаване на заявената искова претенция. норма. налице

За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Следва да бъде доказано и наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска „гражданска отговорност” към датта на ПТП.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което в случая е сторено.

От представените доказателства- КП за ПТП, Споразумение по НОХД № 12086/2023 г. по описа на СРС, НО, 22 с-в и от заключенията на приетите в първоинстанционното производство СМЕ и САТЕ се установява вината на водача на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Туран“, с ДК № ********, М.

Х. Х., за причиняване по непредпазливост на следните телесни увреди на ищцата К. К. Ж.: открито пунктиформено счупване на лявата глезенна става с изкълчване /трималеоларно счупване с изкълчване на лявата глезенна става/.

Предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди е основателен и доказан.

Съдът следва да се произнесе по възраженията във въззивната жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД и насрещната въззивна жалба на ищцата К. К. Ж. относно размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.

Оплакванията на въззивника ЗАД„АРМЕЕЦ“АД, решаващият въззивен състав намира за частично основателни.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което правилно е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се 5 установяват по категоричен начин причинените на ищцата травматични увреждания, получени от нея в резултат на процесното ПТП, изразяващи се в открито пунктиформено счупване на лявата глезенна става с изкълчване /трималеоларно счупване с изкълчване на лявата глезенна става/ Тези увреди са причинили на ищцата трайно нарушена функция на левия долен крайник за период по-голям от 30 дни. По спешност е проведено болнично лечение, като пострадалата е претърпяла две оперативни интервенции – първата за наместване на фрактурата на външния глезен с фиксиране с интерфрагментарен финт и 1/3 тубуларна плака с 6 отвора и втора операция за отстраняване на супрасиндесмалния винт. След изписване от болницата лечението е продължило в амбулаторни условия като се е проследявало състоянието на оперативните рани, кожните конци са били свалени около 15-я ден след операцията, имобилизацията е продължила средно 45 дни, през който период са прилагани антикуагуланти и се е провела рехабилитация с дозирано натоварване на крайника. Средният срок за лечение и възстановяване е продължил в рамките на около 6 месеца, като в конкретния случай костното зарастване е настъпило в срок от 3-4 месеца. Ищцата се е придвижвала с помощни средства за преиод от около 2-2,5 месеца.

Понастоящем изцяло е възстановена активната двигателна функция на лявата глезенна става.

От заключението на съдебно-психологичната експертиза се установява, че вследствие на процесното ПТП и получената при него физическа травма при ищцата е било налице преживяване на интензивен и продължителен стрес, който е породил дистрес и последващо нарушение на психичното функциониране (психична травма). Според вещото лице тази психична травма, на фона на напредналата възраст на пострадалата, обуславя несигурност и препятства процеса по възстановяване.

При определяне на размера на обезщетението следва да бъде съобразена правилно и обществено-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП - м. март на 2023г., обществения критерий за справедливост и съдебната практика, вкл. и по отношение на размера на обезщетенията, съобразени със застрахователните лимити.

Предвид изложеното и съобразно трайната съдебна практика (ППВС № 4/1968), като съобразява и всички събрани писмени и гласни доказателства, 6 решаващият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение, съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД, което би обезщетило в относително пълен обем понесените от ищеца болки и страдания, в т.ч. и последиците от същите, включващи обичайните постравматичен стрес и тревожност, е в размер общо на 40 000 лв.