Определение № 40165 от 04.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40165 гр. София, 04.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело № 20241110136145 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена Е. Д. М. срещу Върховния касационен съд, с която е предявен осъдителен иск за сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на извършени от съда противоправни действия. Ищецът твърди, че при разглеждане на КНОХД № 1018/2019г. на ВКС съдът не бил взел под внимание, че показанията на свидетеля Н. Ц. Г. били лъжливи и представлявали набеждаване и лъжесвидетелстване, за което многократно бил уведомил съда, но въпреки това ВКС не бил предприел никакви действия в тази насока, а бил кредитирал показанията, за да постанови Решение № 242 от 16.04.2020г. по КНОХД № 1018/2019г. на ВКС, с което била окончателно потвърдена присъдата на ищеца за извършен грабеж.

Съдът, като съобрази обстоятелствата по делото намира, че предявената искова претенция е процесуално недопустима.

На настоящия състав е служебно известно и от приобщените по настоящото дело и по ч.гр.д. № ч.гр.д. № 8991/2024г. по описа на СГС преписи от искова молба се установява, че с искова молба от 01.02.2022г., въз основа на която е било образувано гр.д. № 5050/2022г. по описа на СРС, 125-ти състав, ищецът е предявил осъдителен иск срещу ВКС за сумата от 23 000 лева, представляваща неимуществени вреди от съществено нарушение на общностното право, изразяващо се в осъждане на ищеца по непредявено обвинение по КНОХД № 1018/2019г. на ВКС. След обезсилване на първоинстанционното решение от СГС и връщане на делото за ново разглеждане, това дело е образувано под номер 23618/2024г. на настоящия 175-ти състав, и понастоящем е висящо на етап по администриране на въззивна жалба.

Както е изяснено в съдебната практика /в този смисъл Определение № 2128/13.07.2023 г. по к.ч.гр.д. № 2471/2023 г. по описа на ВКС, III ГО и Определение № 3186 от 25.10.2023 г., по ч.гр.д. № 4288/2023 г. по описа на ВКС, IV ГО/ за вредите от едно и също противоправно деяние се дължи едно обезщетение, независимо от това на какви фактически твърдения се основава ищецът. Разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, като общи норми относно начина на определяне на обезщетението за вреди, са основани на принципа на пълно еднократно обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане. Това означава, че в рамките на първото по ред съдебно производство ищецът е длъжен да изложи всички обстоятелства, обосноваващи противоправността на деянието – т.е. всички фактически и правни изводи на съда, които счита за приети в нарушение на общностното право, както и всички болки, страдания и негативни преживявания, които е претърпял от деянието. Ако ищецът не е сторил това, то нито посочването на различни по вид 1 обстоятелства, при които е извършено деянието, нито посочването на различни по характер и времетраене увреждания, причинени от него, могат да обосноват допустимост на втори иск между страните. Такъв иск би могъл да бъде допустим единствено в хипотеза на ексцес на вредите, каквато в случая не е налице.

Ето защо е без значение обстоятелството, че в исковата молба по гр.д. № 23618/2024г на СРС, 175-ти състав ищецът твърди, че решението на ВКС по КНОХД № 1018/2019г. е противоправно поради произнасяне по непредявено обвинение, а в настоящото – че ВКС неправилно е кредитирал свидетелски показания при постановяването му. И в двата случая е налице едно деяние, изразяващо се в нарушение на общностното право, допуснато със съдебния акт, респективно едни вреди.

При това положение и предвид, че настоящото производство е второ по ред, както и че исковете не са предявени като частични, съдът намира, че е налице хипотезата чл. чл. 126, ал. 1 ГПК, поради което производството по настоящото дело следва да бъде прекратено.

Единствено като допълнение следва да се отбележи, че при извършена от съда проверка в ЕИСС се установи, че само през 2024г. ищецът е завел 12 нови искови молби срещу ВКС, с които са предявени претенции за обезщетение вследствие на твърдения за допуснати нарушения на общностното право, извършени от съда във връзка с КНОХД № 1018/2019г.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 36145/2024г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Препис от определението да се връчи на ищеца чрез началника на затвора в София.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2