Решение № 72 от 04.03.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. ХАСКОВО, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ при участието на секретаря Д.А. А.-С. като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500902 по описа за 2025 година Производството е въззивно по реда чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу Решение № 571/06.07.2025 г. по гр. дело № 3161/2024 г. РС – Хасково, с което съдът е прогласил за нищожни по предявените от П. К.

И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, против "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.*** обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 21 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, клаузите на чл. 5 и чл. 11 от сключен между П. К. И. и "СИТИ КЕШ" ООД договор за потребителски кредит № *** г.

С решението съдът е осъдил "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление гр. ***, основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметка на Районен съд Хасково сумата от 400,00 лева за държавна такса и възнаграждение за вещо лице, както е осъдил и "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на адв. П. П. на основание чл. 38, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗА сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Недоволен от решението е останал въззивникът „Сити Кеш“ ООД, който го обжалва в срока по чл. 259 ГПК като недопустимо и моли същото да бъде обезсилено.

Изложени са доводи и са посочени аргументи в подкрепа на тезата изложена от въззивника 1 за недопустимост на предявените искове. Прави се искане въззивната инстанция да отмени решението на РС - Хасково като недопустимо и да прекрати първоинстанционното производство. Претендират разноски, съгласно представен списък на разноските.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата П. К. И., чрез процесуалния й представител, с която се оспорва подадената въззивната жалба като неоснователна. Считат обжалвания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Изложени са съображения в подкрепа на изводите на районния съд. Молят съда да постанови решение, с което да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението на РС – Хасково. Претендират разноски.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения в чл. 259, ал.1 от ГПК срок, от надлежна страна и против съдебен акт подлежащ на обжалване, с оглед на което е процесуално допустима.

Настоящият състав на въззивната инстанция, с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.

С оглед наведените в депозираната въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:

Производството пред Районен съд- Хасково е образувано по искова молба от П.

К. И., чрез адв. П. П. от АК – Хасково, с която против „СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869 са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 21 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. чл. 143, ал.

1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, за прогласяване нищожност на клаузите на чл.5 и на чл.11 от договор за потребителски кредит № ***г.

Ищцата твърди,че уговорената по договора неустойка в размер на 350,36 лева е нищожна като противоречаща на добрите нрави, че е уговорена при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП и поради нарушение на чл.19, ал.4, вр. чл.21 ал.1 ЗПК.

Оспорваната клауза била неравноправна и по смисъла на чл. 143 т.5 от ЗПП, тъй като предвижда заплащането на необосновано висока неустойка.

Искът за прогласяване нищожност на договора за кредит не обвързан със срок за предявяване, тъй като с него се цели да са отстранят неблагоприятните правни последици от неравноправни клаузи, поради което за ищцата е налице правен интерес да иска прогласяване нищожност на договора изцяло или на отделни негови клаузи.

От обстоятелствената част на исковата молба, фактическите твърдения и заявения петитум, въззивният съд приема,че с предявените искове се иска прогласяване нищожност на две от договорните клаузи - на чл.5 и на чл.11 от сключения между страните договор за потребителски кредит № ***г. Исковете за прогласяване нищожност на клаузите на чл.5 и на чл.11 от договор за потребителски кредит № ***г. са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора доказателства. Нови доказателства пред вззивната инстанция не са събрани. Изложената от районния съд фактическа обстановка 2 правилно е установена поради което не следва да бъде преповтаряна в решението.

Настоящият състав на въззивния съд споделя както фактическите констатации направени от първата инстанция, така и окончателните правни изводи за разрешаването на спора, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Не се спори по делото, че на 23.09.2023г. страните са сключили договор за паричен заем № *** за сума в размер на 800,00 лв., която ищцата е следвало да върне на 17 седмични вноски, като е следвало да заплати и сума в размер на 350, 36 лева - неустойка по чл. 11, ал. 1 от договора, което се установява и от приетия като писмено доказателство договор за паричен заем ведно погасителен план - приложение 1 към него. По делото е представен и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Съгласно чл. 3 от договора размерът на погасителната е както следва:- 3 седмични вноски по 6,92 лв. и 14 седмични вноски по 60,92 лв. при годишен процент на разходите на заема (ГПР) – 54,78 % и фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 44,50%, с дата на първо плащане - 02.01.2024 г., обезпечение - поръчител или банкова гаранция - по избор на кредитополучателя, дата на последно плащане - 22.01.2024 г., такса за усвояване - 0 лв., или обща сума за плащане – 873,64 лв.

В чл. 11, ал. 1 от договора е договорена неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл.5, представляващо безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица. Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора, като общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида и съгласно изискванията на кредитодателя е 350,36 лева за целия срок на договора за потребителски кредит, като неустойката се дължи на падежите за главницата, видно от погасителния план - приложение 1 към договора. Общото задължение с включената неустойка от 350,36 лв. е в размер на 1224,00 лева / 873,64 лв. + 350,36 лв./.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, което не е било оспорено от страните размерът на ГПР по процесния договор за потребителски кредит с включване в него неустойката в размер на 350,36 лева, възлиза на 234,79%. Установено е по делото,че кредитът е погасен предсрочно на 17.11.2023г.Вещото лице е установило, че по кредита са постъпили суми в общ размер на 1094,34 лв. за погасяване на задължението по договора, като с тях са погасени: главница - 800 лева, лихви – 48,46 лева и неустойка – 245,88 лв., като внесените суми са съобразени с датата на предсрочното погасяване на кредита.

Настоящият състав на въззивния съд наред с фактическите констатации направени от първата инстанция, изцяло споделя и окончателните правни изводи за разрешаването на спора, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Договорът сключен между страните е потребителски, като условие за неговата действителност съгласно чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит е писмената форма. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/2007 г. /. Според чл. 3 от Директивата, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи условия е договорена индивидуално, негов е доказателствената тежест да установи този факт. Според практиката на Съда на ЕС, съдилищата на държавите членки са длъжни да следят служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24 ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит, препраща към чл. 143 - 148 ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД. В глава четвърта на ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: "В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин".С оглед изложеното клауза, като уговорената в чл.11 от процесния договор за потребителски кредит, според която се дължи неустойка при неосигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение, предвидено в чл.5 от договора, се намира в пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК директива.С уговорената в договора неустойка – 350,36 лв., при главница – 800,00 лв. допълнително се увеличава размера на задълженията на длъжника, с което са заобикаля чл. 33, ал. 1 ЗПК, който предвижда, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С клаузата за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, като тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК.