Решение № 19 от 13.01.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Пловдив, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско дело № 20245001000558 по описа за 2024 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх. №3669/30.08.2024г. от „Търговия – К“ ООД – гр. Кърджали, ул. „И. Вазов“ №2, ЕИК 000222314 – чрез адв. В. Я., назначен за особен представител на дружеството в производството по т.д. №2/2024г. по описа на Окръжен съд – Кърджали против Решение №46/13.09.2024г., постановено по т.д. №2/2024г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, с което са отменени като незаконосъобразни решенията по т. 1, 2 и 3 на проведеното на 04.01.2024 г. извънредно общо събрание на съдружниците на „Търговия - К“ ООД със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „И. Вазов“ 2, ЕИК 000222314, с което по т. 1 Р.

Д. Б. е освободен от длъжността управител на ответното дружество, считано от 04.01.24 г., по т. 2 не е освободен от отговорност управителя Р. Д. Б. и по т.3 е избран нов управител на дружеството - В.Д.Й.

В жалбата се възразява, на първо място, че атакуваното решение е недопустимо като постановено по недопустим иск.

В тази връзка, в жалбата се твърди, че противно на приетото от състава на ОС-Кърджали, ищецът не е вписан в Търговския регистър като съдружник в дружеството на дата 18.10.2022 г.

Освен това, в жалбата се твърди, че ищецът Ф. А. не е съдружник в „Търговия- К“ООД и не е активно легитимиран да предяви иск за отмяна на решенията на ОСС от 04.01.2024 г, тъй като същият е изгубил качеството си „съдружник“, след като на 11.02.2022 г. се е разпоредил с всички свои дружествени дялове в полза на Р. Б.. В тази връзка, се сочи, че Ф. А. е бил дългогодишен съдружник в дружеството, като към момента на пререгистрация на „Търговия-К“ООД в ТР (през 2008 г.), същият е притежавал 6 др. дяла. На 1

18.02.2016 г., Ф. А. придобива още 2 др. дяла посредством поемане, на основание Решение на ОСС от 18.02.2016 г., от изключения съдружник К. Д.а К.. Така, към 11.02.2022 г. - датата, на която се е разпоредил с дяловете си в полза на Р. Б., Ф. А. е притежавал общо 8 др. дяла на стойност 80 лева. Тъй като това обстоятелство не е било обявено на ОСС и не е било вписано в ТР, на проведеното на 16.06.2022 г. общо събрание на съдружниците е взето решение за изключване на Р. Б. от дружеството и за поемане на неговите дялове от останалите съдружници, като на Ф. А. са разпределени 2 др. дяла.

Това обстоятелство е било вписано в регистъра. С влязло в сила решение по т.д.№32/2022 г. по описа на ОС-Кърджали обаче, решенията на ОСС на „Търговия-К“ООД от 16.06.2022 г. са отменени, респ. е отпаднало въпросното поемане на дялове.

Въз основа на така изложената фактология, в жалбата се поддържа, че с прекратяване на членственото правоотношение с ООД, бившият вече съдружник губи и активната легитимация по чл. 74 ТЗ, тъй като към момента на предявяване на иска, ищецът Ф. А. не е имал качеството съдружник. Счита, че като е приел обратното, съставът на КОС е постановил недопустимо решение.

С оглед гореизложеното, жалбоподателят моли да се обезсили Решение № 46/13.09.2024 г. по т.д. № 20245100900002 по описа за 2024 г. на Окръжен съд Кърджали като недопустимо. В случай, че ПАС приеме, че Решение № 46/13.09.2024 г. по т.д. № 20245100900002 по описа за 2024 г. на Окръжен съд Кърджали е валидно и допустимо, то се иска същото да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо това да се отхвърли предявеният от Ф. А. А. иск с правно основание чл.74, ал.1 ТЗ за отмяна на решенията по т.1, 2 и 3, взети на Общо събрание на съдружниците на „ТЪРЕОВИЯ-К“ООД, проведено на 04.01.2024г. като неоснователен и недоказан.

По въззивната жалба е постъпил писмен отговор от Ф. А. А. – чрез процесуалния му представител адв. М. Ч., с който е изразено становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, в съвкупност със събраните доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно. По отношение на допустимостта му, съдът следва да извърши служебно проверка по отношение на цялото решение, тъй като с жалбата същото е атакувано изцяло. Недопустимост е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск, има произнасяне по един непредявен иск или при нередовна искова молба, която въпреки дадените от въззивния съд възможности не е поправена. Налице е недопустимост и ако спорът е разгледан от некомпетентен съд.

В случая, ищецът Ф. А. е предявил иск с правна квалификация по чл.74 ал.1 от ТЗ, с който е поискано да се отменят като незаконосъобразни решенията по т.1, т.2 и т.3 от дневния ред на проведеното на 04.01.2024 г. извънредно общо събрание на съдружниците на „Търговия - К“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „И. Вазов“ 2, ЕИК 000222314, с което по т. 1 Р. Д. Б. е освободен от длъжността управител на ответното дружество, считано от 04.01.24 г., по т. 2 не е освободен от отговорност управителя Р. Д. Б. и по т.3 е избран нов управител на дружеството - В.Д.Й.

Съгласно чл. 74, ал. 1 от ТЗ, всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за отмяна на решението на общото събрание, когато то противоречи на повелителните 2 разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството. В случая се твърди от ответното дружество, че ищецът няма активна процесуална легитимация да предяви иск с правно основание чл.74 от ТЗ, предвид обстоятелството, че след като е прехвърлил своите дружествени дялове на друг съдружник и е отпаднало поемането на дяловете на изключения такъв /чието изключване е отменено с влязло в сила решение/ обстоятелства, които имат незабавно действие във вътрешните отношения между съдружниците, ищецът не притежава качеството на съдружник в дружеството. Независимо, че възражението за липса на активна процесуално – правна легитимация е направено едва с въззивната жалба, то не се явява преклудирано, тъй като се отнася до обстоятелство, за което и съдът следи служебно.

Ето защо, следва да се прецени бил ли е ищецът съдружник в „Търговия – К“ ООД към датата на предявяване на иска по чл.74 от ТЗ. Ако е загубил това свое качество към този момент, това би означавало, че предявеният иск недопустим, съотв. недопустимо би било и съдебното решение, постановено по такъв иск.

Видно от вписванията в Търговския регистър по партидата на ответното дружество, при пререгистрацията учредяване на „Търговия – К“ ООД към 2007г. ищецът Ф. А. притежава 6 дяла, по 10 лева всеки, от капитала на дружеството. Установява се, че на 18.02.2016г. е проведено общо събрание на съдружниците в „Търговия – К“ ООД, на което е взето решение за изключване на съдружниците К. Д.а К., Г.А.С., К.И.Д. Д.Е.Д. и Д.К. Д. и за разпределение на дяловете на изключените съдружници. Ф. А. поема 2 дяла от освободените дялове на изключените съдружници. Следователно, същият към 18.02.2016г. притежава общо 8 дяла. Установява се от доказателствата по делото, че с договор за покупко – продажба на дялове от 11.02.2022г. /л.103 от въззивното дело/, с нотариална заверка на подписите и на съдържанието, извършено от нотариус Д.Г., №*** на Нотариалната камара, Ф. А. продава на Р. Б. всички притежавани от него дялове от капитала на „Търговия – К“ ООД, а именно: 8 дяла с номинална стойност 10 лева всеки. Касае се за продажба между съдружници, която се извършва свободно, т.е. не е необходима санкцията на общото събрание за последиците от такова прехвърляне. По аргумент от разпоредбите на чл.119 ал.2, във връзка с чл.115 от ТЗ, размерът на дружествените дялове, притежаване от съдружник не е сред подлежащите на вписване обстоятелства в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството. В случая не се касае за приемане на нов съдружник –обстоятелство, което би подлежало на самостоятелно вписване. Разпределението на дружествените дялове следва да намери отражение в актуалния текст на дружествения договор, който следва да се представи в регистъра. Във вътрешните отношения между съдружниците, прехвърлянето на всички притежавани от Ф. А. дялове на съдружника Р. Б. е породило своя правен ефект. Считано от 11.02.2022г., Ф. А. не е съдружник в „Търговия – К“ ООД, поР. това, че се е разпоредил с всички притежавани дружествени дялове в полза на съдружника Б..

Съгласно т.7.1 от Тълкувателно решение № 1/2020г. от 31.05.2023 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСТК на ВКС предвиденото в разпоредбата на чл. 140, ал. 4 ТЗ действие на решението за приемане на нов съдружник от вписването му е само по отношение на третите лица, с оглед регламентираното в чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ действие на вписването. С вписването се създава известност за третите добросъвестни лица за възникнали промени в подлежащи на вписване обстоятелства и им се предоставя възможност да се позовават на тях.

Отричането на правопораждащото действие на решението по чл. 137, ал. 1, т.

2 ТЗ препятства осъществяване на дейността на дружеството чрез създаване на затруднения при вземане на други решения от компетентността на общото събрание и отлага упражняването на членствените права на приетия съдружник, без за това да има оправдан обществен интерес. Разписаното в 3 нормата на чл. 140, ал. 3 ТЗ влизане в сила на решението за изменение на дружествения договор от неговото вписване не може да аргументира извод за промяна на момента, от който то има действие във вътрешните за дружеството отношения. Това решение не представлява подлежащо на вписване обстоятелство, тъй като съгласно чл. 5 ЗТРРЮЛНЦ измененият дружествен договор е акт, който се обявява.

Установява се от доказателствата по делото, че на 16.06.2022г. е проведено общо събрание на съдружниците в „Търговия - К“ ООД, на което е взето решение за изключване на Р. Б. като съдружник и за разпределение на дяловете на изключения съдружник между останалите съдружници съобразно дяловото им участие. Тъй като извършеното на 11.02.2022г. прехвърляне на дружествени дялове не е взето предвид, в протокола е посочено, че Ф. А. поема 2 дяла от освободените дялове на изключения съдружник Р. Б.. Към 16.06.2022г. обаче, Ф. А. няма никакво дялове участие, за да участва в преразпределението на освободените дялове и да поема два от тях. Но дори и хипотетично да се приеме, че такова поемане е налице, към настоящия момент той не притежава нито един дял от капитала на „Търговия – К“ ООД. Това е така, поР. влязлото в сила на 17.05.2024г. съдебно решение по т.д. №32/2022г. на ОС - Кърджали, с което са отменени като незаконосъобразни решенията на общото събрание на съдружниците в „Търговия – К“ ООД, проведено на 16.06.2022г.

Както се посочи по-горе, ищецът Ф. А. атакува с подадената искова молба от 08.01.2024г. решения на извънредното общо събрание на съдружниците в „Търговия – К“ ООД, проведено на 04.01.2024. Същият обаче не е бил съдружник в „Търговия – К“ ООД нито към датата на събранието, нито към датата на предявяване на иска. Като лице, което не е съдружник в дружеството, същият няма правен интерес да предизвика правна промяна в това дружество, предявявайки конститутивния иск по чл.74 от ТЗ. Ето защо, съдът приема, че Ф. А. не разполага с активна процесуалноправна легитимация по предявения иск, което означава, че липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Тя следва да съществува не само към момента на неговото предявяване, но и във всеки момент от развитието на исковия процес като условие за допустимост на съдебното решение, с което съдът се произнася относно законосъобразността на решенията на общото събрание на съдружниците. Първоинстанционният съд обаче не е констатирал, че липсва активна процесуално правна легитимация на ищеца от иска по чл.74 ал.1 от ТЗ. В случая е налице хипотезата на чл.270 ал.3 предл. 1-во от ГПК, доколкото е извършено произнасяне по същество, въпреки липсата на право на иск. Ето защо обжалваното решение следва да се обезсили като недопустимо, а производството по делото, както и по предявения иск да се прекрати.