Решение № 1293 от 18.11.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2329/2025
- Вид
- Решение № 1293
- Подписан
- 18.11.2025
- В сила
- 06.01.2026
- Състав
- Стефка Михова, Николай Стоянов, Иван Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115, ал. 1, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 127 · Закон за задълженията и договорите
- чл.127, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 32, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 32, ал. 2 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1293 гр. Пловдив, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20255300502329 по описа за 2025 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от И. В. З., с ЕГН: **********, чрез адвокат Т., против решение № 873/28.02.2025 г., постановено по гр. д. № 18020/2022 г. по описа на РС-Пловдив в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на М. С. Н., с ЕГН: ********** сумата от 14 500 лева /четиринадесет хиляди и петстотин лева/, представляваща заплатена от М. С. Н., с ЕГН: ********** през 2014г. сума от получен нейн личен кредит по Договор за потребителски кредит № РК14035329 от 05.06.2014г. за покрИ.е на личното задължение на ответника И. В. З. по Изпълнително дело № 20148300400012/2014г. по описа на ЧСИ С.Т., с рег. № 830 в КЧСИ, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата до размер на обедняването й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата са релевирани доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение в частта, с която е уважен предявения евентуален иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция по евентуалния иск да бъде отхвърлена изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна М. С. Н., с ЕГН: **********, чрез адвокат П., с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Моли се първоинстанционното решение в 1 обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че разгледания от първата инстанция евентуален иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД е недопустим.
Трайната съдебна практика приема, че когато е увеличено имуществото на единия съпруг /в случая чрез намаляване размера на поет личен дълг/ с лични средства на другия съпруг, то искът по чл. 59 ЗЗД е допустим/вж. Решение № 49/3.06.1968 г.
ОСГК, ППВС № 1/28.05.1979 г.; решение № 59 от 22.04.2010 г. по гр. дело № 387/2009 г. на ВКС, IV г. о./
В разглеждания казус правният интерес от обжалване на първоинстанционното решение произтича от поредността на предявените от ищеца искове и негативния резултат от отхвърляне на главния иск. При предявяване на исковете при условията на евентуалност ищецът е посочил поредността на защитата която търси, което изключва възможността да получи защита едновременно по всички съединени искове. При подадена жалба от ответника срещу неблагоприятното за него решение по евентуалния иск, въззивният съд не може да разшири предметния обхват на жалбата и да се произнесе по главния иск, а следва да разгледа само евентуалния иск.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
В искова молба ищцата М. С. Н. е предявила против И. В. З., обективно евентуално съединени искове /главен иск с правна квалификация чл. 32, ал. 2 СК, във вр. с чл. 127 ЗЗД/ и евентуален иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 979,60 лв., представляваща общо заплатена от ищцата сума за погасяване на задължения(главница, лихви и разноски) по Договор за потребителски кредит № РК14-035329 от 05.06.2014г., която сума била отнесена за погасяване на лични задължения на ответника по Изпълнително дело № 20148300400012/2014г. по описа на ЧСИ С.Т., рег. № 830 в КЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и евентуален иск за 2 осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 500лв., представляваща заплатена от ищцата през 2014г. сума от получен неин личен кредит за покрИ.е на личното задължение на ответника по Изпълнително дело № 20148300400012/2014г. по описа на ЧСИ С.Т., рег. № 830 в КЧСИ, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата до размер на обедняването й, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.12.2022г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен със съдебно Решение № 260967 от 26.03.2021г., постановено по гр.д.№ 13102/ 2020г. по описа на Районен съд-Пловдив, II бр.състав. Твърди, че по време на гражданския брак между страните, срещу ответника е било образувано изпълнително дело № 20148300400012/2014 г. по описа на ЧСИ С.Т., рег. № 830 на КЧСИ, с район на действие ПдОС, последното образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 16.01.2014г. от Окръжен съд -Пловдив по в. гр.д. №12692/2012г., касаещо лично парично задължение на ответника с деликтен произход към взискателя и пострадалата от деликта - Е.И.Л., възлизащо към дата 24.02.2014г. на сумата в размер на 14 514.78лв. Твърди се, че към онзи момент ответникът е нямал лични парични средства, за да погаси цялото си личното парично задължение по цитираното по- горе изпълнително дело, а и с оглед факта, че за събиране на личния му дълг, ЧСИ е насочил изпълнение (възбрани и евентуална продажба) на придобитото по време на брака с ищцата, в това число и семейното им жилище, то ищцата изтегли за нуждите на семейството им потребителски кредит от банка „СИБАНК ЕАД" ( влята в Обединена българска банка АД (ОББ)) за сумата в размер на 15 000 лв., за да осуети продажбата на семейното жилище и да погаси задължението на съпруга си. Твърди се, че на 05.06.2014 г. ищцата усвоила и изтеглила в брой част от отпуснатия кредит, а именно 14500 лв., която сума била предадена на ответника и със същата тази сума, плюс парични средства предоставени от самия ответник, последният погасил изцяло парично задължение по цитираното по-горе изпълнително дело. Остатък от потребителския кредит в размер на 500лв. е бил използван от ищцата за посрещане на различни по вид семейни нужди. Към дата на подаване на настоящата искова молба посоченият по-горе банков кредит бил предсрочно погасен, като цялата изплатена сума по кредита( главница, лихви и такси за обслужване) възлиза на сумата в размер общо на 21 697,11 лв., от която сума била заплатена от ищцата. Излага се, че когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност за другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване нуждите на семейството. Предвид това, че вещите, удовлетворяващи нужди на семейството, са поначало общи, независимо от това, на чие име са придобити, то и задълженията, изпълняващи същата функция, следва да бъдат солидарни, независимо дали са поети от единия от съпрузите. Навеждат се подробни съображения за наличие на 3 солидарност между ищцата и ответника по отношение на банката за целия дълг по договора за банков кредит, но във вътрешните им отношения отговорност за погасяване на посочения по-горе банков кредит носи единствено ответникът тъй като с придобитото от банката имущество (парични средства в размер на 14500 лв.), за което отговарят солидарно двамата съпрузи, е погасено изцяло лично негово парично задължение, с което той се е обогатил за сметка на ищцата. Поддържа се, че ищцата е заплатила по изтегления кредит общо 21697.11 лв., от която сума, дори да се приспадне изцяло сумата от 722.51 лв., то разликата до общо платената 21697.11 лв., а именно:
20979,60 лв. се явява неоснователно заплатената от ищцата сума за погасяване главници, лихви и разноски по изтегления кредит в размер на 14 500 лв., и която разлика се дължи във вътрешните отношения между солидарните длъжници само от ответника, заради погасяването на негов личен дълг.
Ищцата навежда доводи, в случай че по делото се приеме, че изтегленият банков кредит е личен кредит на ищцата, а не общ на бившите съпрузи, то при условията на евентуалност се претендира ответникът да бъде осъден да заплати/възстанови на ищцата сумата в размер на 14500лв., явяваща се заплатената от ищцата през 2014г. сума, от получения личен неин кредит, за покрИ.е на личното задължение на ответника по цитираното по-горе изпълнително дело, и с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата до размера на нейното обедняване.
Ответникът оспорва предявените искове по размер и основание. Прави възражение за погасителна давност. Твърди, че дългът по изпълнително дело № 12 от 2014 г. на ЧСИ С.Т. е изцяло заплатен от него със собствени спестени средства от търговската си дейност, като на 06.06.2014 година е превел от личната си банкова сметка, открита в „Първа инвестиционна банка", по сметка на ЧСИ Т. сумата от 14 968 лева, поради което предявеният главен иск, а и евентуален такъв се явяват неоснователни. Оспорва се и твърдението за наличие на личен дълг на ответника по изп. дело № 12 от 2014 г.
Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователен предявения главен иск, с който ищцата е искала да бъде осъден ответника да й заплати сумата от 20 979, 60 лева /двадесет хиляди деветстотин седемдесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща общо заплатена от ищцата парична сума за погасяване на задължения (главница, лихви и разноски) по Договор за потребителски кредит № РК14-035329 от 05.06.2014г., изтеглен по време на брака с ответника, която сума била отнесена за погасяване на лични задължения на И. В. З., с ЕГН: ********** по Изпълнително дело № 20148300400012/2014г. по описа на ЧСИ С.Т., с рег. № 830 в КЧСИ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 12.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането. В тази част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания 4 доказателствен материал пред първата инстанция.
При обективно съединяване на искове, при което единият от исковете е заявен като главен, а другия – като евентуален, както е в случая, отхвърлянето на главния иск се явява процесуална предпоставка за разглеждане на евентуалния иск. Разглеждането на евентуалния иск зависи от сбъдването на поставено от самия ищец условие и то е отхвърлянето на главната му претенция. След като първостепенният съд е отхвърлил главния иск, то се е сбъднало правното основание за разглеждане на евентуалния иск.
Тъй като няма жалба срещу главния иск, въззивният съд не може да разшири предметния обхват на жалбата и да се произнесе по главния иск, а следва да разгледа само евентуалния иск. Първоинстанционният съд е сезиран с евентуален иск с правна квалификация по чл. 59 ЗЗД.
Между страните няма спор, а и това се установява от приетото решение № 260967/26.03.2021г., постановено по гр.д. № 13102/2020г. по описа на ПдРС, II бр. състав, влязло в законна сила на 26.03.2021 г., че на посочената дата гражданския брак между М. С. Н. и И. В. З., сключен на 29.08.1987 г., е прекратен по взаимно съгласие.
Разпечатката съдържа 29 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f65c79f6-8c31-4dba-b5e6-3c039490c680