Решение № 1249 от 01.09.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1476/2026
- Вид
- Решение № 1249
- Подписан
- 01.09.2026
- Състав
- Панайот Рангелов Велчев
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 7, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104Б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175А, ал. 1, пр. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 1249 гр. Пловдив, 01.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20265330201476 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0273-000699/05.12.2024 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Хисар с което на Б. С. С. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 3000 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 12 месеца за извършено от него нарушение по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния представител адв. П. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. Не се установявало авторството на деянието, както и самото негово извършване. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати представил, като депозира становище по съществото на делото.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 10.09.2024 г. около 12.58 часа в с. Д., на ул. ,,Д.‘‘, като водач на лек автомобил ,,БМВ ****‘‘ с рег. № *****, в централната част на селото, на площада, пред кметство Д., управлява личния си лек автомобил, като извършва следното нарушение: управлява автомобила с бавна скорост. Предприема маневра десен завой, с рязко подаване на газ. Автомобилът ускорява, а гумите на задвижващите задни колела започват да преплъзват в асфалтовата настилка, при което оставят следи от гуми върху асфалта. Автомобилът прави десен завой на 90 градуса с преплъзване на гумите на задвижващите колела, със странично движение във втората половина маневрата, след което паркира пред сградата на кметството. По този начин водачът използва пътя не по предназначение и създава опасност за останалите участници в движението. По този начин извършил нарушение по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП.
В хода на съдебното следствие бяха разпитаните А. Н. /актосъставител/, както и П. К. и Н. Ш. /свидетели по АУАН/.
Преди пристъпване обсъждане показанията на горепосочените свидетели трябва да се отбележи, че същите не са били преки очевидци на деянието, а са споделиха това което са възприели след като са изгледали процесния видеозапис.
Същите споделиха, че на 10.09.2024 г. работели по повод преписка за извършен дрифт на 10.09.2024 г. около 13.00 часа на центъра на село Д., като те пресъздадоха възприетото от тях, а именно, че лекият автомобил черно ,,БМВ‘‘ с **** регистрация с № **** се е движел по дъга, линейно, странично, след което паркирал до други автомобили.
За преценка достоверност на техните показания, в хода на съдебното следствие беше възпроизведено съдържанието на един брой компютърен диск от охранителна видеокамера, обхващаща площада на с. Д.. Във видеофайл със заглавие ,,Д***** С** **********‘‘ се установява лек автомобил – черен на цвят, марка ,,БМВ‘‘ с рег. №, който започва с ,,*‘‘ и последващите цифри са ****. В 12.57.38 часа се вижда как лекият автомобил с този регистрационен номер се движи бавно, след което предприема маневра десен завой, с рязко 2 подаване на газ, след което ускорява, а гумите на задвижващите /задните колела/ започват да преплъзват в асфалтовата настилка, при което оставят следи от гуми върху асфалта. Автомобилът прави десен завой на 90 градуса с преплъзване на гумите на задвижващите колела, със странично движение на втората половина на маневрата.
Този видеозапис беше възпроизведен в о.с.з. пред страните по делото.
Единственият спорен момент се явява обстоятелството кое лице е управлявало процесния лек автомобил. На изгледания видеозапис не би могло да се самоличността на лицето, което управлява МПС, а също така и разпитаните полицейски служители не са възприели пряко изпълнителното деяние.
От друга страна, обаче са налице косвени доказателства, че лекият автомобил е бил управляван от жалбоподателя. На първо място това се явява справката за собственост, видно от която се установява, че МПС с рег. № ***** е собственост на Б. С. С.. На следващо място, разпитаните по делото полицейски служители посочиха, че този лек автомобил принципно се управлява това лице. По време на извършената преписка различни лица са депозирали обяснения. Такива е дал и жалбоподателят Б. С., като на гърба на същите той е посочил, че ,,на показания ми запис от същата камера през деня отново аз въртя гуми на площада в Д.‘‘. Налице е и презумптивната доказателствена сила на АУАН, който е редовно съставен и при връчването му на жалбоподателя, същият собственоръчно е написал, че няма възражения.
По инициатива на жалбоподателя беше разпитан свидетелят Н. Д., който посочи, че познава жалбоподателя С., който преди време е карал лек автомобил ,,БМВ‘‘. Също така заяви, че е ходил в с.,,Д.‘‘ с Б. С., като лекият му автомобил се е карал и други хора - двама-трима души, включително и от свидетеля Д.. От друга страна, обаче последният не посочи за кой момент се отнасят описаните от него събития. След като се е случвало лекият автомобил да се управлява и от други лица, следователно става въпрос за повече от един случай. Същи така обстоятелството, че той не е бил очевидец на дадено обстоятелство не е равнозначно на това, че същото не се е случило.
Ето защо, въз основа на коментираните по-горе доказателства се достигна до извод, че към 10.09.2024 г. около 12.58 часа в с. Д., лек автомобил с рег. № ****** се е управлявал от жалбоподателя С..
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото 3 същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи.
От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят правоспособен водач, като по отношение на същия има издадени шест броя наказателни постановления и 24 фиша.
Въз основа на така възприетата от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 104Б, т. 2 ЗДвП предвижда, че на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
В конкретния случай жалбоподателят, като водач на лек автомобил ,,БМВ ***‘‘ с рег. №*****, в централната част на селото, на площада, пред кметство Д., управлява личния си лек автомобил, като извършва следното нарушение: управлява автомобила с бавна скорост. Предприема маневра десен завой, с рязко подаване на газ. Автомобилът ускорява, а гумите на задвижващите задни колела започват да преплъзват в асфалтовата настилка, при което оставят следи от гуми върху асфалта. Автомобилът прави десен завой на 90 градуса с преплъзване на гумите на задвижващите колела, със странично движение във втората половина маневрата, след което паркира пред сградата на кметството.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗАНН е в насока, че деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.
Алинея 2 от същата разпоредбата е в насока, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи.
За разлика от Наказателния кодекс, където непредпазливите деяния се наказват единствено в изрично предвидените в закона случаи, то по ЗАНН непредпазливите деяния се наказват при всички случаи, освен ако това не е било предвидено изрично.
Извършването на деянието се установява от наличния по преписката видеозапис, а неговото авторство се установява от самопризнанието на 4 жалбоподателя в хода на извършената проверка, редовно съставения АУАН, който по силата на чл. 188, ал. 2 ЗДвП се ползва с доказателствена тежест.
Също така безспорно се установи, че той е собственик на процесния лек автомобил и същият се е ползвал от него.
Съдът намира, че в конкретния казус не е налице маловажност на случая. Касае се за формално нарушение за съставомерността на което е без значение настъпването или не, каквито и да са вредни последици, като процесният случай не се откроява от останалите такива, че да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Също така и конкретното деяние по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП се отличава с по-висока степен на обществена опасност от останалите такива, поради което и правилно законодателят е предвидил завишени санкции.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на Наказателното постановление, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, по категоричен начин се установяват изпълнителното деяние, дата и място на извършване на нарушението.
Размерът на наложените наказания ,,глоба‘‘ и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ са правилно определени в глоба в размер от 3000 лева / 1533.88 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца и са единствено възможните в чл. 175А, ал. 1, пр. 3 ЗДвП.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0273-000699/05.12.2024 г., издадено от Началник РУ в ОДМВР Пловдив, РУ Хисар с което на Б. С. С. с ЕГН: ********** са били наложени административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 3000 лева / 1533.88 евро/ и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 12 месеца за извършено от него нарушение по чл. 104Б, т. 2 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до 5 страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6