Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8085 от 28.11.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 16224/2018
Вид
Решение № 8085
Подписан
28.11.2019
В сила
12.02.2021
Състав
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 367-373 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.113 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.497, ал.1, т.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.342, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс

Р Е Ш

Е Н И Е

№..... гр.София, 28.11.2019год.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

При участието на секретаря Вероника Димитрова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №16224 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от Й.Д.Й. срещу З. „Б.И.“АД обективно съединени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 80000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, сума в размер на 12752,80лв., обезщетение за имуществени вреди, възникнали по повод настъпило на 08,11,2017год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 05,09,2018год. до окончателното изплащане на вземането.

Навеждат се доводи, че на 08,11,2017г., около 17:00-18:00 часа, в гр. София, В.Й.Д., при управление на лек автомобил, с марка „Опел Астра“, с рег.

№ ******, движейки се по бул. „Сливница“, с посока на движение от бул. „П.

Дертлиев“ към бул. „П. Владигеров“, в района на бензиностанция „Еко“ реализира пътнотранспортно произшествие с пресичащия пътното платно ищец. Произшествието настъпило поради противоправните и виновни действия на водачът на лекия автомобил. По случая бил съставен Констативен протокол № К-834/08,11,2017г. и образувано ДП № 11555/2017 г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр.пр.

№ 47570/2017г. по описа на СРП. Твърди се, че вследствие на произшествието ищецът претърпял телесни увреждания, които от своя страна довели до неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и битови неудобства. С влязло в сила споразумение делинквентът В.Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, вр.342 от НК. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на виновният водач е застрахована при ответното дружество, като пред него е била предявена претенция за заплащането на обезщетение, но последвал отказ за плащане.

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендират се разноски.

Ответникът-З. „Б.и.“АД в указания законоустановен срок по реда на чл.

367-373 от ГПК излага становище за неоснователност на предявените искове.

Твърди да не е налице осъществено противоправно деяние от страна на застрахованият водач. При условията на евентуалност сочи претендираното обезщетение да е прекомерно и несъответно на претърпените от ищеца телесни увреждания и икономическата конюнктура в страната. Оспорва дължимостта на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 900,00лв. -за „избор на екип“, която не е необходима последица от увреждането. Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалият, който е нарушил чл.113 от ЗДвП.

Навеждат се доводи увреждането да съставлява случайно деяние и както извършителят, така и застрахователят не отговарят за последиците от него.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.

Претендира разноски.

При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните настъпилото на 08,11,2017год. пътнотранспортно произшествие, с участието на лек автомобил, с марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.№******, управляван от В.Й.Д., при което на пешеходеца Й. Й. са причинени травматични увреждания. В този смисъл съвкупната преценка на събраните по делото доказателства-показания на водача и одобрено споразумение по НОХД №11502/2018год. по описа на СРС, 101 състав.

От влязло в сила на 06,12,2018год. споразумение по

НОХД №11502/2018год. по описа на СРС,

НО, 101 състав, е видно В.Й. Д. да е признат за виновен в това, че на 08,11,2017год., около 18,00часа в гр.София, при управление на моторно превозно средство –лек автомобил, с марка Опел, модел Астра, с рег.№****** по платното за движение на бул.Сливница в посока от бул. Д-р П.

Дертлиев към бул. Панчо Владигеров и в района на №8А нарушил правилата за движение по пътищата визирани в ЗДВП, а именно: чл.5, ал.2, т.1 от ЗДВП, чл.20, ал.2 от ЗДВП като е реализирал пътнотранспортно произшествие с намиращия се на платното за движение пешеходец Й. Д.Й. и по непредпазливост му е причинил средна телесна повреда- престъпление по чл.343, ал.3, пр.5, б.“а“, пр.2, вр.ал.1, б.“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

На основание чл.146 от ГПК в съдебно заседание проведено на 04,11,2019год., е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните наличието на застрахователно правоотношение по сключен договор за застраховка Гражданска отговорност на делинквента към датата на застрахователното събитие.

От изслушаното по делото заключение на Съдебна автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът се установява механизма на ПТП, а именно: Процесното произшествие е настъпило в гр. София, на бул.

„Сливница” на прав пътен участък. Булевард „Сливница” се състои от две платна, разделени с двойна непре­късната линия и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока има по две пътни ленти. Произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието с добра метеорологична видимост и при мокра пътна настилка. Лек автомобил

„Опел” се е движел по бул. „Сливница” в лявата пътна лента с посока от бул.

“Петър Дертлиев“ към бул. „Панчо Владигеров“. В същото време пострадалият пешеходец е предприел пресичане на платното за движение на бул. „Сливница”, с посока от бензиностанция „Еко“ към срещуположния тротоар, с посока отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила като непосредствено преди ПТП се е намирал статично върху двойната непрекъсната линия.

Водачът на автомобила не е намалил скоростта си и не е спрял, като е продължил движението си в първоначалната му посока и се е реализирало ПТП. Автомобилът с лявата си странична част е ударил пешеходеца от дясната му страна. Вследствие на удара тя­лото на пешеходеца, е било отхвърлено напред и в ляво от автомобила, като се е установило в близост до мястото на удара върху платното за движение. След удара автомобилът е продължил движението си, като е напуснал мястото на настъпилото ПТП. Мястото на удара между лекия автомобил и пешеходеца по широчина на платното за движение на бул.Сливница е на около 5м. вляво от десния бордюр по посока на движение на автомобила и по дължина на платното е в района на бензиностанция Еко. Ударът е настъпил върху лявата пътна лента за посоката на движение на процесния автомобил. На мястото на произшествието не е установена пешеходна пътека.

От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съдът, което следва да бъде кредитирано при постановяване на съд.акт се установява, че при ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: съчетана травма на глава, шия и десен горен крайник и по-конкретно:

-Глава

- Множество охлузвания по теменната област на главата;

-Шия

- Фрактура на С2 (втори шиен прешлен) на 2 места - тялото и дъгата;

-Фрактура на дясна лъчева кост (радиуса), неразместена, в частта над китката;

Водещото травматично увреждане по тежест е това на С2 - втория шиен прешлен на две места – на тялото и дъгата.

Направените изследвания на неврологичния статус не са установили засягане на подлежащия гръбначен мозък. Неусложнената фрактура на шиен прешлен С2 е състояние водещо до трайно затруднение в движенията на шията за срок по-голям от 30 дни, в случая до 1 година. Фрактурата на лъчевата кост на дясната ръка, въпреки че е диагностицирана като неразместена и не налагаща оперативно лечение, а само имобилизация, също е състояние трайно затрудняващо движенията на дясната китка за срок по-голям от 30 дни, в случая до 3 месеца. Останалите травматични уреждания са повърхностни травми по главата водещи до понасяне на болка и страдание. Изложено е да е налице причинно-следствена връзка между травматични увреждания и пътнотранспортното произшествие от 08.11.2017 г.

Претърпените болки са били с висока интензивност непосредствено след ПТП, постепенно намаляващи след проведеното оперативно лечение на фрактурирания прешлен и имобилизацията на дясната китка до умерени с изостряния и слаби след 3-ия месец за ръката и 6-ия месец за прешлена. По време на възстановителния период са възможни болкови изостряния при по-рязко движение в засегнатите области. По отношение на неразместената фрактура на дясната лъчева кост не се очаква поява на болки след 3-ия месец, освен лек дискомфорт на областта при форсирани силови движения или при по-рязка промяна на атмосферното налягане. По отношение на основната травма при ищеца - фрактурата на С2, която е довела до необходимост от оперативно стабилизиране на цялата шийна област с плаки и общо

11 винта от С1 до С5, то визирана зона бидейки богато инервирана и особено чувствителна, в бъдеще се очаква поява на бързопреходни болки с различна интензивност при несъблюдаване на дадените от лекуващите лекари препоръки за щадящ двигателен режим и движения в шийната област на гръбначния стълб.

Изложено е становище извършените разходи, за които по делото са приложени документи да са във връзка и необходими за лечението на пострадалия, с изключение на разходи за избор на екип в размер на 900,00лв.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на св.Р.Ц., от които се установяват неимуществените вреди за ищеца.

По делото е приложена фактура №**********/17,11,2017год. за сума в размер на 52,20лв. -потребителска такса; Фактура с

№**********/21,11,2017год. за сума 1500,00лв.-медицински изделия; фактура №**********/21,11,2017год. за сума в размер на 900,00лв.-избор на екип за извършване на оперативна интервенция; фактура №**********/28,11,2017год. за сума в размер на 2300,00лв.- медицински консумативи; фактура № **********/22,11,2017год. за сума 8000,00лв.- медицински изделия шийна стабилизация; Към всички фактури са приложени фискални бонове за извършен разход.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД.

По иска с пр.кв.чл.432 от КЗ, вр.чл.45 от ЗЗД.

За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на предвидените пет законови предпоставки, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина, както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и делинквента. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ГПК при извършено непозволено увреждане вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

Влязлото в сила одобрено споразумение по НОХД №11502/2018год. по описа на СРС, НО, 101 състав е приравнено на постановена присъда, поради което и на осн.чл.300 от ГПК задължителни за настоящия състав са обстоятелствата досежно установено противоправно деяние, извършено виновно от В.Й.Д. при посочения механизъм на ПТП. Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.

Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл.432, ал.1 от КЗ е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран.

При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД, е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.