Решение № 39 от 01.02.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. София , 27.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание на шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Иван Иванов

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20201001002530 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260067 от 28.09.2020 г., постановено по търг. дело № 1204/2018 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав е осъдил Х. М. Я. Т. да заплати на „Силистра Ленд“АД сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за причинени вреди при упражняване на дейността му като управител на „Силистра Ленд“ЕООД, при сключване на договор за паричен заем от 26.11.2013г. с „Екомит“ЕООД за сумата в размер на 60 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 12.06.2018г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 5500 лева, съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Х. М. Я.

Т., с която се обжалва първоинстанционното решение, като недопустимо и неправилно.

Твърденията в жалбата са, че искът е недопустим тъй като липсвало взето решение на общото събрание на дружеството, респ. на едноличния собственик на капитала за предявяване на иска срещу ответника, като не били верни правните изводи на съда, че такова решение в случая не било необходимо поради това, че той вече е бил освободен като управител на дружеството. Според въззивника законодателят не прави разграничение между двете хипотези като счита, че абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл.145 ТЗ за търсене на имуществена отговорност за причинени на дружеството вреди от управител, който към датата на предявяване на иска е заличен от Търговския 1 регистър, е винаги наличието на решение по чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ на Общото събрание на съдружниците, респ. на едноличния собственик на капитала, като се позовава на посочена от него съществуваща съдебна практика. Прави искане първоинстанционното решение да бъде обезсилено и производството по делото да бъде прекратено като недопустимо.

Ако се приемело от въззивния съд, че решението е допустимо се прави искане то да бъде отменено като неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон , както и поради пълната му необоснованост, като съображения за това са подробно изложени в обстоятелствената част на въззивната жалба. Твърди се, че първоинстанционният съд не е зачел задължителната сила на представената по делото присъда по ВНОХ № 833/2018г. на САС, с която ответникът е признат за невиновен в извършването на редица престъпления, едно от които е и за сключването на неизгодна сделка- процесният договор за паричен заем от 26.11.2013г. между „Силистра Ленд“ООД и „Екомит“ЕООД за сумата в размер на 60 000 лева. Тази присъда била задължителна за съда относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съгл. чл.300 ГПК и незачитането й от страна на първоинстанционния съд представлява особено съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се също така, че решението е неправилно и поради това, че липсвала изобщо вреда в патримониума на ищеца тъй като отпуснатите парични средства са дължими от заемодателя, а при сключването на договора заемополучателят е имал достатъчно материални активи, които да обезпечат възможността на последния да погасява задължението си. Неправилно първата инстанция не кредитирала вариант втори от заключението на вещото лице, при който в оценката на активите била включена и стойността на дълготрайните материални активи в процес на изграждане- ако беше направил това съдът щеше да стигне до извод, че активите на заемополучателят са били напълно достатъчни за удовлетворяване на „Силистра

Ленд“ООД, ако заемът не бил върнат. Твърди се и че липсва пряка причинно-следствена връзка между сключването на процесната сделка и вредите, които се твърди да са били претърпени от дружеството тъй като след освобождаването на ищеца като управител другият управител е бездействал като е непредприемал каквито и да било действия по събиране на дълга, вследствие на което се било стигнало и до неговото погасяване по давност.

Поради изложените съображения се прави искане обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото въззиваемата страна „Силистра ленд“АД е депозирала отговор на въззивната жалба, с която се заявява становище за неоснователността на същата.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е 2 процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба с която ищецът „Силистра ленд“АД/ с предишно наименование и правноорганизационна фарма като „Силистра ленд“ЕООД/ е изложил твърдения, че с ответника Х. М. Я. Т. са сключили били сключили Договор за управление на 10.08.2012 г. По силата на така сключения договор управителят осъществявал управлението на стопанската дейност на дружеството чрез извършване на всякакви правни и фактически действия. Сочи, че поради неизпълнение на задълженията си като управител, същият бил освободен в това си качество с Решение на Общото събрание на съдружниците (ОСС) от 15.04.2014 г., което обстоятелство било вписано в Търговския регистър.

Поддържа се, че от вписването на „Силистра ленд“ЕООД в Търговския регистър до 15.08.2013 г., дружеството се представлявало от двамата управители Х. М. Я. Т. и А. П., поотделно, но след решение на общото събрание на съдружниците от 15.08.2013 г. за промяна в начина на управление, ответникът следвало да извършва всички действия по управление, само заедно с другия управител.

Сочи се, че на 26.11.2013 г. между „Силистра ленд“ ООД в качеството на заемодател и „Екомит“ ЕООД в качеството на заемополучател бил сключен договор за заем, по силата на който заемодателят предоставил на заемополучателя сума в размер на 60 000 лв.

Заемната сума била преведена по банковата сметка на „Екомит“ ЕООД на 27.11.2013 г.

Съгласно договореното между страните и погасителния план към договора за заем, първата погасителна вноска била уговорена 16 месеца след сключване на договора, а първата вноска по изплащане на годишната лихва в размер на 150 лв. – на 01.07.2014 г. Ищецът твърди, че договорът за заем бил подписан и за двете страни от ответника, в качеството му на управител и на двете дружества. Поддържа се, че по отношение на „Силистра ленд“ ООД обаче ответникът следвало да подпише договора заедно с другия управител А. П., с оглед на съвместното им представителство. Поддържа, че целта на ответника била да преведе сумата от 60 000 лв. по управлявана от него банкова сметка.

Предвид изложеното ищецът счита, че процесният договор за заем е сключен във вреда на „Силистра ленд“ ООД. Същият противоречал на пазарните условия, включително относно размера на лихвата и падежа на задължението за връщане. Единствената сума, постъпила в изпълнение на договора за заем, била в размер на 450 лв. (лихва за месеците юли, август и септември 2014 г.), преведена по банков път на 17.09.2014 г. Ищецът счита, че предоставената в заем сума в размер на 60 000 лв. от сметката на „Силистра ленд“ ООД по сметката на управляваното от ответника Т. дружество „Екомит“ ЕООД, представлява вреда за дружеството, нанесена лично от действията на Т.. Вредата била отпуснатият заем в размер на 60 000 лева, като условията на договора-начинът на погасяване на главницата и 3 лихвата, както и стойността на лихвата са били уговорени изцяло само в интерес на заемополучателя и не съответстват на пазарните към онзи и към настоящия момент.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 60 000 лв., представляваща нанесена от действията на управителя имуществена вреда, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В отговора на исковата молба ответникът Х. М. Я. Т. е оспорил иска като неоснователен.Не оспорва обстоятелството, че е бил управител на „Силистра ленд“ ООД в периода 10.08.2012 г. – 14.04.2014 г., но е оспорил твърденията на ответника, че след 15.08.2013 г. дружеството е следвало да се управлява от двамата управители само заедно.

Твърди, че действително е налице взето решение на ОС в този смисъл, но същото не било вписано в Търговския регистър до месец декември 2013 г., по вина на другия управител А.

П.. От партидата на „Силистра ленд“ ООД в Търговския регистър ставало ясно, че ответникът е заявил за вписване промяната в начина на представляване, но длъжностното лице по регистрацията постановило отказ с единствения мотив – непредставяне на декларация по чл. 13, ал. 4 ЗТТРЮЛНЦ от А. П.. Доколкото до вписване на промяната в начина на представляване на дружеството в Търговския регистър, спрямо трети лица дружеството се е представлявало поотделно от двамата управители, то сключването на сделки от страна на ответника, без изявление на другия управител, не представлявало противоправно поведение. Поддържа, че единствено поведението на А. П. е станало причина за постановения отказ за вписване на промяната. В тази връзка оспорва твърдението на ищеца, че договорът за заем от 26.11.2013 г. е следвало да бъде подписан и от двамата управители. Оспорва твърденията, че Договорът за заем от 26.11.2013 г. бил сключен за негови лични нужди и че е изцяло във вреда на „Силистра ленд“ ООД, както и че условията му противоречат на пазарните условия към онзи момент. Предвидената по-ниска лихва не правела договора непременно сключен във вреда на дружеството. Уточнява, че съществувала практика управителите А. П. и Т. да взимат, предоставят или обезпечават заеми на свързани лица, което се установявало от вписаните обстоятелства по партидите на „Силистра ленд“ АД в Търговския регистър. Посочва още, че дружеството-заемодател не е предприело никакви действия за събиране на вземанията си по договора за заем, поради което настъпилите вреди за ищеца са опосредени от бездействието на управителя А. П..

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск за заплащане на сумата от 60 000 лв., като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът като прецени доводите на страните,събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна :

По делото между страните не се спори, а и се установява от представения по делото и приет като доказателство Договор за паричен заем от 28.11.2013г., че заемодателят "Силистра ленд“ООД, представляван от Х. М. Я. Т. е предоставил на заемополучателя 4

„Екомит“ЕООД, представляван също от Х. М. Я. Т., заем в размер на 60 000 лева срещу възнаграждение под формата на годишна лихва в размер на 3 % гратисен период от шест месеца.

Съгласно чл.2.1 и чл.2.2 срокът на договора е 20 месеца, като заемът ще започне да се връща 16 месеца след датата на договора. Лихвата и месечните вноски ще се плащат съгласно погасителен план, представляващ неразделна част от договора.

Съгласно чл.3.1 в случай, че заемателят не изпълнява задълженията си за плащане на месечните вноски заедно с лихвите, съгласно погасителния план с над 60 работни дни, заемателят следва да бъде предупреден да се разплати в следващите 60 работни дни. Ако и тогава лихвата все още не е платена, страните ще следва да преговарят за разумно отлагане на плащанията на по-късен етап на лихвата.

Не се спори, а и се установява, че съгласно приложения погасителен план, първата вноска по изплащане на годишната лихва по договора е дължима на 01.07.2014г. и е в размер на 150 лева, а първата част от главницата по договора, ведно със съответната лихва ще бъде върната на 01.04.2015г.