Решение № 1009 от 29.11.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1009 гр. Бургас, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100500954 по описа за 2024 година

Производството по делото е по чл.435, ал.4 от ГПК.

Образувано е по жалбата на трето за изпълнителния процес лице- Д. С. Д. с ЕГН ********** от ***** против извършен опис, оценка и насрочена публична продан на недвижими имоти по изп. д №20198050400414 по описа на ЧСИ Станимира Николова рег.

№805, с район на действие- БОС.

В жалбата се сочи, че Д.Д. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** в гр.Китен, общ. Приморско, ул.“Странджа“ №36, ет.0, представляващ заведение за обществено хранене (ЗОХ)с площ от 111 кв.м.

Сочи се, че имотът бил придобит от жалбоподателя по дарение от родителите му Р. и С. Д.и по силата на нотариален акт №157, т.1, вх.рег.№284/12.03.12г. на АВ, служба по вписванията- Царево.

На 11.01.24г. по изп.д. №20198050400414 по описа на ЧСИ Станимира Николова, с рег.№805 и район на действие – БОС,образувано срещу праводателите на жалбоподателя, бил извършен опис на недвижими имоти, сред които са: самостоятелен обект(СО) в сграда, с идентификатор

№***, находящ се в гр.

Китен,общ.

Приморско,ул.“Странджа“ №36,ет.-1, представляващ обект СК1, с площ от 24 кв.м. и СО в сграда, с идентификатор №*** на същия административен адрес, представляващ обект СК 2 с площ от 60 кв.м.

Според жалбоподателя, явяващ се трето за изпълнителното дело лице, спрямо тези 1 два обекта не следвало да се насочва принудително изпълнение за удовлетворяването на взискателя-Банка ДСК, защото са несамостоятелни складови/санитарни помещения, представляващи част от подарения му имот -ресторант и както по инвестиционен проект, така и реално, обслужвали дейността на този обект с идентификатор ***, находящ се на адрес: гр.Китен, община Приморско, ул.“Странджа“ №36, ет.0, с площ от 111кв.м. Сочил е, че достъпът до гореописаните две помещения се осъществява през самото заведение.

Молил е за отмяна на действията на ЧСИ по насочване на принудителното изпълнение по изп.д.№414/19г. срещу описаните по-горе двата несамостоятелни обекта.

Ангажирал е допълнителни доказателства.

Ответниците по жалбата- взискател „Банка ДСК“АД с ЕИК 121830616 и длъжниците: Р. Д. Д. от гр.Царево и С. П. Д. от гр. Китен- редовно уведомени за обжалването, не са представили в законния тридневен срок писмени отговори.

Постъпило е становище на ЧСИ, на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в което жалбата се сочи за недопустима, евентуално неоснователна. Изтъква се, че имотите, спрямо които е насочено принудителното изпълнение по делото са собственост на длъжниците С. Д. и Р. Д., а жалбоподателят е техен син, притежаващ съседен имот- СОС с идентификатор №***. Поддържа се, че в жалбата на третото лице няма изявление, оспорващо собствеността на двата обекта, спрямо които е предприето принудителното изпълнение, а само се изтъква, че те обслужват имота му. Сочи се, че няма пречки обектите да бъдат предмет на продан и да се ползват самостоятелно.Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.

Проверката по чл.436, ал.4 от ГПК сочи жалбата за допустима, като подадена от лице, имащо право на жалба(по чл.435, ал.4 от ГПК), срещу акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред съда, компетентен да се произнесе по нея.

Изтъква се и правен интерес от обжалването, т.к. твърдението на третото лице за несамостоятелност на двата обекта, срещу които е насочено изпълнението и че са принадлежност към неговия самостоятелен обект- ресторант- още от 2012г., следва да се приеме за конкуриращо вещните права на длъжниците. Освен това Д.Д. се позовава на упражнявана върху процесните обекти фактическа власт от момента на придобиването им и понастоящем, т.е. включително към датата на наложената от ЧСИ възбрана.

Разгледана по същество, според БОС жалбата се явява основателна по следните съображения:

Производството по изп.д.№414/19г. по описа на ЧСИ Станимира Николова е образувано на 26.03.19г. по молба на взискател „Банка ДСК“ЕАД срещу двама солидарни длъжници-Р. Д. Д.а и С. П. Д., за парични вземания, по изпълнителен лист, издаден на 07.12.17г.Вземането е било обезпечено с ипотека върху недвижим имот, находящ се на административен адрес гр. Китен, община Приморско, ул.“Люлин“№8, представляващ ½ ид. от УПИ ХІ в кв. 21 с площ от 650 кв.м.(идентификатор ***) , ведно с изградената 2 в него- в западната част на парцела -масивна двуетажна жилищна сграда с гаражен етаж.

Т.к. не е последвало доброволно погасяване на дълга след поканата за доброволно изпълнение, срещу ипотекирания имот е било насочено принудително изпълнение. Той е бил описан и оценен и за него е обявена публична продан в периода от 29.07.19г.-29.08.19г.

С молба от 16.08.19г. обаче взискателят е поискал допълнителни обезпечения, в изпълнение на което ЧСИ е наложил възбрана върху още 18 СО в сграда с идентификатор ***; наложени са и запори на дружествените дялове на длъжниците.

Първата публична продан на ипотекирания имот е обявена за нестанала, както и втората такава, насрочена за периода 05.11.19г. - 05.12.19г.,а също третата, обявена в периода от 27.07.20г.-27.08.20г., четвъртата за периода от 23.10.20г.-23.11.20г. и петата, обявена в периода от 08.02.21г-08.03.21г.. Имуществото на длъжниците е осребрено в резултат от шестата проведена публична продан, провеждана в периода 19.07.21г.-19.08.21г., приключила с обявяването за купувач на лицето Виолета Д., на която имотът е възложен с нарочно постановление.

На 17.11.21г. е подадена молба от взискателя за налагането на възбрана и на други имоти на длъжниците, която е удовлетворена и на дата 15.12.21г. е наложена такава върху още шест имота на длъжниците, два от които са процесните по делото: СО ***, находящ се в сграда с идентификатор *** и административен адрес: гр.Китен, община Приморско, ул.“Странджа“№36 – на етаж -1 и СО с идентификатор ***, находящ се в същата сграда и на същия етаж.Над тях са описани като граница СО с идентификатор ***(рестрантът на жалбоподателя) и СО с идентификатор ***. по КККР на населеното място.

СО *** е с площ от 24 кв.м. ведно с прилежащи общи части, а СО *** е с площ от 60 кв.м. ведно с прилежащи общи части.

Изпълнителното производство по делото е било спряно, а после с молба от взискателя (от 20.10.23г.)е поискано възобновяването му и това е станало с постановление на ЧСИ от 22.06.23г., с което са наложени запори върху банковите сметки на длъжниците.

На 20.10.23г. взискателят е поискал насрочването на опис, оценка и публична продан на шест от възбранените имоти, сред които са двата процесни по жалбата.

Съставен е от ЧСИ протокол за опис от 11.01.24г.,като е назначена и оценка на двата имота, предявена на длъжниците през м. март 2024г.. По делото няма данни за уведомяването на третото лице за съставения протокол за опис и оценяване на процесните имоти, насочването на принудителното изпълнение спрямо които той жали, поради което съдът приема подадената жалба с дата 15.03.24г.за съобразена с преклузивния законов срок за това.

В рамките на настоящото производство, във връзка с твърдението, че тези имоти никога не са били самостоятелни, а са изградени и са се ползвали като обслужващи ресторанта на жалбоподателя, е назначена техническа експертиза и е представен и приет от БОС нотариален акт за поправка на нотариалния акт за дарение от 2012г., въз основа на 3 който е придобил правата си върху СО- ЗОХ жалбоподателят.

При така установените данни, БОС приема за доказано за целите на настоящото производство, че процесните два обекта не са самостоятелни, а имат обслужващо предназначение и са част от имота на жалбоподателя- трето за изпълнението лице, от което е извоД., че вещните права на длъжниците върху тях са оборени.

За да обоснове изводите си, БОС се съобразява както с нотариалния акт за поправка на нотариалния акт за дарение на ресторанта, придобит от жалбоподателя като самостоятелен обект през 2012г.,т.е. отчитайки титула за собственост на Д. Д. върху самостоятелния обект, представляващ заведение за обществено хранене, така и с констатациите на вещото лице по делото, поддържани и в проведеното открито съдебно заседание.

Видно от заключението на експерт Ч. е, че за сградата е бил одобрен инвестиционен проект от Община Приморско на 15.11.05г.,съгласно който на първи етаж(партер) и на част от сутерена, се намира заведение за обществено хранене.

На първия етаж от последното са оформени търговска зала с кухня, а в сутеренаподготвителни, складови помещения, битовка за персонала и санитарните възли за посетителите. Достъпът до долното ниво, където се намират в съседство двете процесни по делото помещения, се осъществява с две вътрешни стълбища- едното от търговската зала към санитарните възли за посетители(с две клетки) и един склад, а другото – от кухнята към подготвителните, складовите помещения и битовката, като последните имат достъп и от подземна улица чрез рампа за зареждане на заведението и за изхвърляне на отпадъците. Тази ситуация е онагледена и с приложени към заключението скици на двата етажа(сутерен и първи етаж- партер).

От огледа на място експерт Ч. е установила, че ЗОХ е изпълнено съобразно изготвения проект от 2005г.. Процесните по КККР СОС с идентификатори *** и 34 представляват част от заведението за обществено хранене и архитектурно, и технологично не могат да функционират самостоятелно, при това са били предвидени така по одобрения инвестиционен проект за сградата и са изпълнени на място съобразно предвижданията. Поради грешка те са били заснети като обекти отделно от главния в Кадастралната карта и сега тази грешка е вече поправена.

Понастоящем обектите са отразени в кадастралната карта като част от заведението за обществено хранене и според последното изменение на картата, ЗОХ в своята цялост е с идентификатор ***(вж. експертизата- л.59 от делото на БОС).Т.к. чл.98 от ЗС предвижда, че принадлежността следва главната вещ, ако не е постановено или уговорено друго, а такова „друго“ в случая не се установява, то би следвало да се заключи, че процесните два обекта имат понастоящем вещния статут на ресторанта, т.е. техен собственик е жалбоподателят, а не длъжниците, притежавали ги преди извършеното през 2012г. дарение.

Според предвиденото в чл.435, ал.4 от ГПК, жалбата на третото лице не се уважава от 4 съда, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагането на запора/възбраната.

Отнесена към горното, установената в рамките на настоящото дело фактология сочи, че към момента на налагането на възбраната (15.12.21г.)спрямо двата процесни несамостоятелни обекта, жалбоподателят е упражнявал върху тях фактическа власт като собственик, като още тогава те не са принадлежали на длъжниците, следователно подадената жалба е основателна. Тя следва да бъде уважена, а предприетото насочване на принудителното изпълнение чрез изготвянето на постановление за опис и оценка на спорните обекти, следва да бъде отменено.

Мотивиран от горното, Бургаски окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно процесуалното действие на ЧСИ Станимира Николова с рег. №805 и район на действие-БОС, насочващо принудителното изпълнение по изп.д.№ 201980500414 по описа на същия ЧСИ срещу СО с идентификатори *** и *** по КККР на гр.Китен, чрез съставянето на протокол от 11.01.24г. за опис и оценка на посочените два имота.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от горното да се връчи на ЧСИ Станимира Николова.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5