Решение № 1234 от 25.02.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 8780/2024
- Вид
- Решение № 1234
- Подписан
- 25.02.2026
- Състав
- Галя Вълкова
Цитирани разпоредби
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 343 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1234 гр. София, 25.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20241100108780 по описа за 2024 година
Ищецът „М. Комерс-2“ ЕООД твърди, че ответникът Г. С. М. е издал запис на заповед на 21.09.2021 г., с който се задължил да заплати на ищцовото дружество сумата от 99470,15 лв. при посочен падеж 01.02.2024 г. Поради неизпълнение на поетото задължение в срок на 06.03.2024 г. „М. Комерс-2“ ЕООД подало заявление по чл. 417 ГПК, като със Заповед № 8425/20.03.2024 г. по ч.гр.дело № 13306/2024 г. съдът разпоредил на Г. С. да заплати на „М.
Комерс-2“ ЕООД сумата от 99470,15 лева – главница по Запис на заповед от 21.09.2021 г., ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, както и държавна такса в размер на 1989,40 лв. и разноски в размер на 5554,56 лв. – адвокатско възнаграждение. Издаден бил и изпълнителен лист. Срещу заповедта длъжникът депозирал възражение на 31.05.2024 г. По изложените съображения „М. Комерс-2“ ЕООД моли съда да признае за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 538 ТЗ, че в полза на ищцовата страна съществува вземане по Запис на заповед, издаден от Г. С. М. за сумата от 99470,15 лв. с падеж 01.02.2024 г., ведно със законната лихва считано то 06.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени разноски в заповедното и исково производство.
В отговор на исковата молба ответникът Г. С. М. не оспорва издаването на записа на заповед. Посочва, че същият следва да се разгледа във връзка със съществуващо между страните каузално правоотношение – договор за финансов лизинг. По договорът ответникът е заплатил като дължима сума в общ размер 66138,71 лв., наред с това лизингодателят е получил и застрахователно обезщетение в размер на 72000 лв. Двете суми надхвърлят дължимото за погасяване на задължението по договора за финансов лизинг от страна на лизингополучателя, поради което сумите по абстрактната сделка се 1 явяват недължими. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Съдът, след като обсъди основанията, изложени в исковата молба и отговора, становищата на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр. дело № 13306/2024 г. на СРС, 82 състав, е издадена Заповед № 8425 от 20.03.2024 г. по чл. 417 ГПК. Със заповедта е разпоредено Г. С. М. да заплати на заявителя „М. Комерс – 2“ ЕООД сумата от 99 470,15 лв. – главница, ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. до изплащане на вземането, държавна такса в размер на 1 989,40 лв. и 5 554,56 лв. – адвокатско възнаграждение. Срещу заповедта е подадено възражение от Г. М..
По делото е представен запис на заповед, издаден на 21.09.2021 г. от Г.
С. М.. Отразено е безусловно задължение на издателя да заплати на поемателя „М. Комерс – 2“ ЕООД сумата от 99 470,15 лв. при посочен падеж 01.02.2024 г. с място на плащане: гр. София, „Цариградски комплекс“, бл. 284, до вх. „А“, обект 14.4. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист № 7172/20.03.2024 г.
По делото не се спори, че между „М. Комерс – 2“ ЕООД, в качеството на лизингодател, и Г. М., в качеството на лизингополучател, е сключен Договор за финансов лизинг № СА3465/21.09.2021 г. с предмет придобиване на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ******** от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и предоставянето му за ползване срещу възнаграждение. Отразена е цена на придобиване 35 074,62 евро. Страните договарят връщане на сума в размер на 50 858,28 евро на 36 месечни лизингови вноски при договорна лихва 15 783,66 евро и ГПР 29,30%. В погасителния план е отразена и дължимостта на месечна такса за GPS в размер на 25 лв. Вещта е предоставена от „М. Комерс – 2“ ЕООД на Г. М. на 21.09.2021 г. съгласно приемо-предавателен протокол.
Представени са доказателства за заплатени от Г. М. по банкова сметка на „М. Комерс – 2“ ЕООД суми в общ размер 61 600 лв. Без значение за спора са представените доказателства за допълнително дължими суми в полза на трети лица – заплатени данъци и премии по застраховки „Гражданска отговорност“ и „Каско“.
По щета № 44012952300264, относно л.а. „Мерцедес“ с рег. № ********, „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е изплатило застрахователно обезщетение. Отразено е противозаконно отнемане на автомобила на 27.07.2023 г. На 15.04.2024 г. застрахователят е превел по сметка на „М.
Комерс – 2“ ЕООД сумата от 75 600 лв.
В общите условия по договора за лизинг, оспорени като неравноправни, е отразено, че: 12.16.1. В случаите на пълно погиване на 2 актива лизингополучателят не се освобождава от задължението за заплащане на дължимите лизингови вноски в пълен размер съгласно първоначално уговореното и актуалния погасителен план и не може да се счита за основание за неизпълнение на което и да е от задълженията по договора невъзможността да използва актива, вследствие настъпило застрахователно събитие, довело до неговото погиване, до момента на изплащане на застрахователното обезщетение от страна на застрахователя или до изтичане на лизинговия период – в случаите, когато той предшества изплащането на обезщетението.
12.16.3. Ако застрахователното обезщетение, изплатено от застрахователя (в случаите, когато такова е изплатено преди изтичане срока на договора), е помалко по размер от сбора от оставащата непадежирала финансирана сума и евентуално неплатените до този момент изискуеми лизингови вноски и други плащания, както и сумата на коригирания данъчен кредит по реда на ЗДДС върху добавената стойност и/или друг приложим нормативен акт, лизингодателят задържа изцяло застрахователното обезщетение и лизингополучателят е длъжен незабавно да плати разликата на лизингодателя.
В случай че лизингополучателят не изплати разликата незабавно, върху дължимата сума се начислява неустойка в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на сумата по лизинга.
Съдът приема, че при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства поетото с абстрактната менителнична сделка задължение за заплащане на сумата 99 470,15 лв. до 01.02.2024 г. следва да се разглежда във връзка със съществуващото между страните каузално правоотношение по договор за финансов лизинг от 21.09.2021 г., отчитайки и съвпадащия размер на сбора от дължимите вноски за главница и лихва. С оглед въведените от ответника възражения, основани на договора за финансов лизинг, съдът следва да изследва каузалното правоотношение съгласно задължителните указания в ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Между страните не се спори, че в изпълнение на поетото от лизингодателя задължение е закупен и предоставен за ползване от лизингополучателя л.а. „Мерцедес“ с рег. № ********. Не е спорно и че на 27.07.2023 г. вещта е отнета противозаконно от неустановено трето за спора лице.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 343 ТЗ, съгласно която рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя, както и съдебната практика по приложението на правната норма, според която противозаконното отнемане (кражбата) на лизинговата вещ по договор за финансов лизинг се обхваща от разпоредбата на чл. 343 ТЗ (Решение № 67/09.12.2019 г. по т.д. № 1553/2018 г. на ВКС, II т.о.), настоящият съдебен състав приема, че ответникът по принцип продължава да дължи договорената престация, независимо от невъзможността да ползва лизинговата вещ. Основанието на посочената уредба е спецификата на финансовия лизинг, при която по възлагане на лизингополучателя лизингодателят закупува за своя сметка вещта, предмет на договора за лизинг, 3 съответно възниква задължение за заплащане стойността на вещта и цената на договора (договорната лихва).
Обстоятелството, че рискът от случайното погиване на вещта е за лизингополучателя по чл. 343 ТЗ, не изключва погасяване на задължението по договора за лизинг чрез изпълнение от трето лице – застрахователя, когато обезщетението е изплатено в полза на лизингодателя. Получената от него сума по застрахователния договор следва да се отчете като изпълнение на задължението на лизингополучателя в съответния размер.
Следва да се отчете, че в конкретния случай лизинговата вещ е застрахована. Така, наред с доказаното първоначално изпълнение на задължението по договора от страна на лизингополучателя в общ размер 61 600 лв., трето за спора лице – застраховател по договор за имуществена застраховка на вещта – заплаща на лизингодателя сума в размер 75 600 лв. при реализиран застрахователен риск. При съпоставяне на дължимата по договора сума в размер 99 470,15 лв. със заплатените 61 600 лв. от лизингополучателя и 75 600 лв., получени от застрахователя, се установява надвнасяне над претендираната по записа на заповед сума, поради което вземането, предявено със заповедта за изпълнение, се явява погасено.
При така изложените мотиви съдът намира иска за неоснователен, като без значение за изхода от делото се явяват оспорените като неравноправни клаузи. Доколкото не е предявен инцидентен установителен иск, а същите се релевират с възражение, съдът не дължи произнасяне и в диспозитива на съдебното решение. Извън предмета на делото е и въпросът дали ответникът е надплатил суми по договора за лизинг.
Относно разноските:
Настоящият съдебен състав приема частична дължимост на разноските в заповедното производство, доколкото към 06.03.2024 г.
(подаването на заявлението по чл. 417 ГПК) задължението на лизингополучателя е частично погасено (0,62% от претендираната със заявлението сума). Така дължими са държавна такса в размер на 1 233,42 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 3 443,82 лв.
Възражение срещу заповедта е подадено от длъжника на 31.05.2024 г., към която дата вземането на взискателя е изцяло удовлетворено с полученото от застрахователя плащане. Ето защо ищецът следва да заплати на ответника сторените по делото разноски в общ размер 4028,81 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М. Комерс – 2“ ЕООД, ЕИК 203113916 против Г. С. М., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК за 4 признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът има вземане към ответника за сумата от 99470,15 лева (50858,28 евро) на основание Запис на заповед, издаден на 21.09.2021 г. с падеж на задължението 01.02.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.03.2024 г. до окончателното погасяване на задължението, за което е издадена Заповед № 8425/20.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по частно гражданско дело № 13306/2024 г. на СРС, 82 с-в: 1. поради плащане на сумата от 61600 лв.
(31495,58 евро) от страна на ответника и 2. плащане от страна на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД на сума в размер на 75600 лв. (38653,67 евро) на 15.04.2024 г.
ОСЪЖДА Г. С. М., ЕГН ********** да заплати на „М. Комерс – 2“ ЕООД, ЕИК 203113916 разноски по заповедното дело: ч.гр.дело № 13306/2024 г. на СРС, 82 с-в в размер на 630,64 евро държавна такса и 1760,8 евро – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „М. Комерс – 2“ ЕООД, ЕИК 203113916 да заплати на Г. С.
М., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2059,90 евро – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5