Решение № 392 от 15.05.2025, Районен съд - Хасково
- Съд
- Районен съд - Хасково
- Дело
- Гражданско дело 1944/2024
- Вид
- Решение № 392
- Подписан
- 15.05.2025
- В сила
- 15.05.2025
- Състав
- Стелла Светозарова Моллова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 392 гр. гр. Хасково, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Теодора Кр. Георгиева като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20245640101944 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба от “АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК:
203374133, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.“България“ 81, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, срещу В. А. Н., ЕГН **********, с адрес: ************, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата в общ размер на 456,32 лева, от които: 200 лева – главница по договор за потребителски кредит, сключен между ответника и „Сити Кеш“ ООД; 6,68 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 21.05.2019 г. до 21.06.2019 г.; 50,22 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 21.06.2019 г. до 02.04.2024 г.; 129,10 лева - неплатени такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „Сити Кеш“ ООД; 70,32 лева - неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит; за които вземания е издадена Заповед № 440 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.04.2024г. по ч. гр. д. № 918/2024 г. по 1 описа на Районен съд-Хасково, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане на сумата. Направено е искане за присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В исковата молба е изложено, че на 21.05.2019 г. между „Сити Кеш“ ООД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № 316251, по силата на който последният получава в заем сумата от 200 лева, срещу задължение за връщането й на една вноска в размер на 277 лева, в срок до 21.06.2019 г. По договора е уговорен фиксиран лихвен процент по кредита в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 47.23%. Твърди се, че задълженията на страните са уредени от процесния договор и Общи условия към него, в чл. 31, ал. 3 от които е уговорено, че длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава, а в чл. 33, ал. 2 от ОУ – че „Сити Кеш“ ООД ще уведомява длъжника чрез писма, покани, съобщения или други документи и те ще се считат за получени от него, ако бъдат изпратени на e-mail адрес или доставени на официалните адреси за кореспонденция, посочени от него при подписването на договора за кредит.
Поддържа се в исковата молба, че посоченият договор за потребителски кредит отговаря на законовите изисквания и е действителен, като сключен според нормите на чл.10, чл.11 и чл.22 от ЗПК. Ищецът посочва, че той е сключен като част о т системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние на кредитодателя, при която от отправяне на предложението до сключване на договора страните използват средства з а комуникация от разстояние. Твърди, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата изискуема по закон информация. Според ищеца, дори да се приеме, че договорът не е сключен по електронен път, то според него следва да се счита, че като реален договор, той е сключен считано от датата на получаване на паричната сума. Изложено е, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, както и че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г. кредитодателят „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлил своите вземания спрямо ответника по процесния договор на ищеца „АПС БЕТА България“ ЕООД, за което длъжникът е уведомен на посочения от него настоящ адрес, както и със CMC на посочения от него 2 телефонен номер. Ищецът излага доводи, че длъжникът е надлежно уведомен за станалата цесия на вземането, като алтернативно моли да се счете, че такова е извършено с връчване на уведомлението с преписа на настоящата искова молба. Твърди се от него, че ответникът не е погасил в срок задължението си, включително и към момента, поради което, за събиране на вземанията си ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 918/2024 г. по описа на Районен съд Хасково и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Предвид това и във връзка с получено от него съобщение от 15.07.2024 г. по заповедното производство ищецът предявява настоящия иск по чл. 422 ГПК за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
В писменото си становище по хода на делото от 24.03.2025 г. процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, като в проведеното на 15.04.2025 г. открито съдебно заседание съдът, съобразявайки наличието на предпоставките за това, е обявил на страните, че ще се произнесе с неприсъствено решение в законоустановения срок. Ответникът е редовно призован за датата на първото по делото съдебно заседание (л. 69 делото).
Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна - л. 56 от делото, а ответникът е редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, 3 видно от редовно връчена призовка на л. 69 от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените установителни искове да се уважат изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има единствено ищецът. Последният претендира и доказва такива в общ размер на 225 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото и в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от “АПС БЕТА
България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул.“България“ 81, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 ЗПК, чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, чл.92, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, че В. А. Н., ЕГН **********, с адрес: ************, дължи на “АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК:
203374133, сумата в общ размер на 456,32 лева, от които: 200 лева – главница по договор за потребителски кредит, сключен между ответника и „Сити Кеш“ ООД; 6,68 лева – договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 21.05.2019 г. до 21.06.2019 г.; 50,22 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода от 21.06.2019 г. до 02.04.2024 г.; 129,10 лева неплатени такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани 4 от „Сити Кеш“ ООД; 70,32 лева - неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит, за които вземания е издадена Заповед № 440 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 17.04.2024г. по ч. гр. д. № 918/2024 г. по описа на Районен съд-Хасково, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК 15.04.2024 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА В. А. Н., ЕГН **********, с адрес: ************, да заплати на “АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление – гр. София, бул.“България“ 81, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 225 лв. , представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в исковото и в заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 ГПК/.
Препис от решението да се връчи за сведение на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
5