Определение № 1166 от 06.03.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1166 гр. Варна, 06.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. П.ва

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20263100500300 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. № 18425/15.12.2025г. по регистъра на ЧСИ З... Д... подадена от А. Т., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20258080400577.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят не е бил надлежно уведомен за образуваното изпълнително дело и неговото правно основание, че не му е предоставена възможност да упражни правото си на защита или да изпълни доброволно, както и че е наложен запор на вземане, без да знае за самото дело. Поискал е съдът да провери законосъобразността на образуваното изпълнително дело, както и да отмени или спре наложения запор до изясняване на горното.

С определение № 791/13.02.2026г. съдът е дал указания до жалбоподателя да уточни конкретно акта или действието на съдебния изпълнител, което обжалва, в какво се изразява порочността му, както и да формулира надлежен петитум на жалбата си.

С молба от 04.03.2026г. А. Т. е посочил, че обжалва действие на ЧСИ З... Д... изразяващо се в налагане на запор по образуваното срещу него е качеството на длъжник изп.дело № 20258080400577, като е формулирано искане за отмяна на наложения запор като незаконосъобразен.

В предоставения срок по чл.436, ал.3 от ГПК не е постъпило писмено възражение от взискателя А. К. Т..

В изложени мотиви по обжалваните действия, ЧСИ е посочил, че счита жалбата за недопустима, а в евентуалност – за неоснователна.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

1

Жалбата е своевременно подадена, считано от уведомяване на длъжника за наложените запори с призовката за доброволно изпълнение получена от него на 11.12.2025г., изхожда от длъжник по изпълнението, но се явява процесуално недопустима.

Изпълнително дело № 20258080400577 по описа на ЧСИ З... Д... е образувано на 04.12.2025г. на основание издаден в полза на взискателя А. К. Т. изпълнителен лист от 21.11.2025г. за принудително събиране на парично вземане срещу задълженото лице А. Т..

На 05.12.2025г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД, до „Юробанк България“ АД и до трето задължено лице – работодател на длъжника „Балев Корпорейшън“ ЕООД, с които е наложен запор на вземания на длъжника към всяко от посочените дружества. Запорът на вземанията от „Банка ДСК“ АД е наложен на 16.12.2025г., а на вземанията от „Юробанк България“ АД – на 11.12.2025г. В запорните съобщения е вписано изрично разпореждане до третите лица, че ако по блокираната сметка постъпва пенсия или трудово възнаграждение на длъжника, запорът следва да се счита за наложен върху сумите над размера на минималната работна заплата за страната.

На основание чл.508, ал.1, т.1 от ГПК, „Банка ДСК“ АД и „Юробанк България“ АД са уведомили ЧСИ, че приемат наложения запор.

Длъжникът е уведомен за образуваното изпълнително дело и размера на вземането, както и за наложените запори с призовка за доброволно изпълнение, ведно с приложен изпълнителен лист, получени лично от него на 11.12.2025г.

С молба от 15.12.2025г. А. Т. е уведомил съдебния изпълнител, че е материално затруднен, няма финансова възможност да заплати задължението си наведнъж и моли същото да бъде разсрочено.

На основание чл.435, ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва лимитативно изброени действия на съдебния изпълнител, сред които не е налагането на запор на вземания на длъжника. Запорът върху вземания на длъжника представлява изпълнително действие, което е част от предвидения в ГПК изпълнителен способ „Изпълнение върху вземания на длъжника“. Запорът се счита наложен с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 от ГПК.

Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на запор или възбрана върху този обект, като до изтичане на срока за доброволно изпълнение на задължението, запорът и възбраната имат само обезпечителна функция.

Както бе посочено по-горе, запорът и възбраната, като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, т. е при наличие на позоваване в жалбата на несеквестируемост. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отмяна на конкретни действия - запор, възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и други, но съдът се произнася по тези искания само доколкото визираните отделни изпълнителни действия са несъвместими с 2 несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Само при условие, че е налице несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които я нарушават и без да е направено изрично искане за това. В този смисъл са дадените задължителни разяснения в т. 1 от ТР № 2 от 22.06. 2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

В конкретния случай длъжникът жалбоподател не се позовава на несеквестируемостта на запорирано имущество. Ето защо налагането на запор, а дори и неговото изпълнение, чрез превеждане на запорираната сума по сметка на ЧСИ, са действия извън обхвата на съдебния контрол по чл.435, ал.2 от ГПК. С оглед конкретните твърдения, в случая длъжникът не разполага с право на жалба. На това основание жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Що се отнася до изложените твърдения за наличие на основание за прекратяване на изпълнението, то искане за прекратяване следва да бъде адресирано до съдебния изпълнител и при наличие на правен интерес да бъде обжалвано произнасянето по него.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 437 вр. чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2 от ГПК жалба с вх. № 18425/15.12.2025г. по регистъра на ЧСИ З... Д... подадена от А. Т., ЕГН ********** – длъжник по изпълнително дело № 20258080400577 срещу действия на ЧСИ изразяващи се в налагане на запор на вземания на длъжника от „Банка ДСК“ АД, „Юробанк България“ АД и „Балев Корпорейшън“ ЕООД, като процесуално недопустима и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на нея производството по в.гр.д. № 300/2026г. по описа на ВОС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок, който за жалбоподателя започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3