Решение № 4067 от 10.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4067 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20231110113322 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано по искова молба на К. Б. П. срещу „С...“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл.128, т.2, чл.224 КТ и чл.220, ал.1 от КТ и чл.86 ЗЗД с петитум да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 3900 лв., представляваща неизплатени месечни трудови възнаграждения за периода м.02.2020 г. – м.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 1168,78 лв. за периода 11.03.2020 г. до 10.03.2023 г., сумата от 1928,61 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.224 КТ за 27 дни за 2019 г. и 2020 г. неизползван платен годишен отпуск, както и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 569,41 лв. за периода 22.04.2020 г. до 10.03.2023 г., сумата от 1500 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ, както и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 442,86 лв. за периода 22.04.2020 г. до 10.03.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от исковата до молба до окончателното им изплащане.

С молба, депозирана в открито съдебно заседание от 22.10.2024 г., ищецът е изменил размера на предявените искове, като с протоколно определение от същата дата съдът е допуснал исканото изменение, с което исковете се считат предявени за следните суми: по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ – сумата в размер на общо 3900 лв. представляваща неизплатени месечни трудови възнаграждения за периода м.02.2020 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 1168,78 лв., представляваща мораторна лихва върху всяка една от главниците за периода 11.03.2020 г. до 10.03.2023 г.; по иска с правно основание чл. 224 във вр. с чл.228, ал.3 КТ – сумата от 1 954,45 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 20 дни за 2019 г. и за 7 дни за 2020 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане; по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 577,04 лв., мораторна лихва върху всяка една от главниците за периода от 18.11.2020 г. до 05.04.2022 г.; по иска с правно основание чл.220 КТ – 1 689 лв., обезщетение, поради неспазен срок на предизвестието, ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба до окончателното плащане по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД – сумата от 498,66 лв., мораторна лихва върху главницата за 1 периода от 22.04.2020 г. до 10.03.2023 г.

Ищецът К. Б. П. твърди, че сключил с ответника трудов договор № 0139 от 01.05.2017 г. на длъжност „Ръководител база“. Със заповед 81/21.04.2020 г. трудовото правоотношение на ищеца било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, поради намаляване на обема на работа. За периода, в който полагал труд не му били изплатени трудови възнаграждения в нетен размер от 1500 лв. за м. февруари 2020 г., 1500 лв. за м. март 2020 г. и 900 лв. за м. април 2020 г. Възнаграждението му се изплащало по банков път, съгласно т.2.1 от трудовия договор до десето число на всеки месец за изтеклия, поради което считано от 11 число работодателят бил в забава. Претендира и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 1168,78 лв. за периода 11.03.2020 г. до 10.03.2023 г. Освен това при прекратяване на трудовото правоотношение не му било изплатено и дължимото обезщетение по чл.224 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2019 г. и 2020 г. за 27 работни дни в размер на 1928,61 лв. Ответникът бил в забава за изплащане на възнаграждението, считано от деня следващ прекратяването на трудовото правоотношение – 22.04.2020 г., поради което от тази дата до датата на исковата молба претендира лихва за забава в размер на 569,41 лв. Не му било изплатено и обезщетението по чл.220 КТ в размер на 1500 лв., като за периода считано от деня следващ прекратяването на трудовото правоотношение – 22.04.2020 г., до датата на исковата молба, претендира лихва за забава в размер на 442,86 лв. Въз основа на тези твърдения, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от сумата от 3900 лв., представляваща неизплатени месечни трудови възнаграждения за периода м.02.2020 г. – м.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 1168,78 лв. за периода 11.03.2020 г. до 10.03.2023 г., сумата от 1928,61 лв., представляваща неизплатено обезщетение по чл.224 КТ за 27 дни за 2019 г. и 2020 г. неизползван платен годишен отпуск, както и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 569,41 лв. за периода 22.04.2020 г. до 10.03.2023 г., сумата от 1500 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие по чл.220, ал.1 КТ, както и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 442,86 лв. за периода 22.04.2020 г. до 10.03.2023 г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от исковата до молба до окончателното им изплащане.

Претендира разноски.

Ответникът „С...“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.

Твърди, че ищецът е получил всички дължими му се трудови възнаграждения. През 2019 г. работодателят започнал да плаща авансово по банков път трудовите възнаграждения.

Вследствие авансово преведените трудови възнаграждения, ползван отпуск по болест през м. февруари 2020 г., ищецът получил не само всички дължими му се трудови възнаграждения и обезщетения, но и сумата от 8 619,48 лв. – недължимо платено трудово възнаграждение към датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва претенцията по чл.220 КТ, като посочва, че видно от заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят е спазил задължението си да отправи предизвестие, което е било отработено от ищеца. В случай, че съдът приеме претенцията за основателна, прави възражение за прихващане със сумата от 8 619,48 лв. срещу задължението по чл.220 КТ.

С определение от открито съдебно заседание от 09.07.2024 г. възражението за прихващане не е прието за разглеждане в настоящото производството, поради неотстраняване на нередовности.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа страна:

С проекта за доклад по делото по реда на чл.146, ал.1 ГПК, съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно съществувало между страните безсрочно трудово правоотношение от 01.05.2017 г., по което ищецът заемала длъжността „Ръководител база“ с последно брутно трудово възнаграждение в размер на 1500 лв., прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ, поради намаляване на обема на работа, считано от 21.04.2020 г.

Длъжностните задължения на ищеца са описани в Длъжностната характеристика, одобрена от работодателя и съставляваща неразделна част към трудовия договор.

2

Уговореното място на работа е Спа хотел „Селект“ – Велинград. Съгласно чл.2.1 от трудовия договор уговорено е основно месечно трудово възнаграждение от 1500 лв., което се изплаща до десето число на всеки месец, следващ отработения. Съгласно чл.5.1 от договора, работното време е определено на 8 часа дневно и пет дни седмично. Съобразно чл.5.2 от договора, служителят има право на платен годишен отпуск в размер на 20 работни дни.

По делото е представена заповед № 81/21.04.2020 г., с която на основание чл. 328, ал.

1, т. 3 КТ работодателят е прекратил трудовото правоотношение на ищеца, считано от 21.04.2020 г. Това обстоятелство се потвърждава и от приетото копие от трудова книжка на К. Б. П., както и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ с вх. № 22388203178812/21.04.2020 г.

Представен е болничен лист № Е2019932456/10.02.2020, от които се установява, че ищецът е бил в отпуск, поради временна неработоспособност в периода от 10.02.2020 г. до 21.02.2020 г.

По делото са представени 13 броя разчетно-платежни ведомости за периода м.10.2019 г. – м.10.2020 г., от които се установява, че за процесния период на ищеца са били изплащани дължимите й трудови възнаграждения.

От разпита на свидетелката А. П. се установява, че познава ищеца от 2018 г. от хотел „Селект“ във Велинград, където тя била готвач в периода 2018 г. – 2019 г. Заплатите им изплащали в брой на следващия месец след отработване, като се изплащал аванс и окончателно в края на месеца. Изплащал им сумите И. М. на ръка в една стая, където подписвали ведомост. Нямало практика да се изплащат авансово възнаграждения, но понякога имало забавяния в изплащането от по няколко дни. Тази сума, на която се подписвали във ведомостта не била реална, защото получавали повече пари.

От разпита на свидетеля И. М. се установява, че познава ищеца П., тъй като били колеги и работили заедно в хотел „Селект“ в гр. Велинград, на който ищецът бил управител през 2019 г. и 2020 г. Свидетелят бил на длъжност „ревизьор счетоводни документи“ и след това „маркетинг мениджър“. Заплатите се изплащали по ведомост в брой от касата и плащането се извършвало в деня на подписване на ведомостите. Изплащал заплати на служителите по ведомост, която идвала от счетоводството от гр. София. Нямало практика да се изплащат суми занапред, а само за изработеното време. Счетоводството било изнесено, но имали и оперативно счетоводство в един офис. Ищецът също получавал пари на ръка, но не като редовен служител, тъй като имал участие в процеса като лице по контрол върху плащанията. Посочва, че имало плащания и по банков път на някои служители, но свидетелят нямал достъп до тази информация. Това ставало по решение на собственика на дружеството и плащането се извършвало през фирмата за счетоводство Съгласно приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза начисленото брутно трудово възнаграждение на ищеца за периода м.май 2017 г. – 21.04.2020 г. ежемесечно са начислявани трудови възнаграждения. В таблица № 1 към заключението вещото лице е посочило помесечно, съгласно представените ведомости за заплати от ответника, начислените трудови възнаграждения, удръжки и нетно възнаграждение, като общият размер на начислените брутни трудови възнаграждения за периода е 53 378,50 лв., а нетните възнаграждения са общо в размер на 43 109,11 лв. В колона 13 на Таблица № 1 са представени изплатените възнаграждения по ведомост, срещу подпис на лицето, общо в размер на 40 201,45 лв. за целия период на съществуване на трудовото правоотношение. Последното месечно възнаграждение, получено от К. П. е работна заплата за м.януари 2020 г. в размер на 1689 лв., формирано от основна заплата 1500 лв. и допълнително възнаграждение за прослужено време и професионален опит 12 %. в размер на 189 лв. За м.януари 2020 г. трудовото възнаграждение е изплатено в брой срещу подпис във ведомостта за заплати – 1310,64 лв. От експертизата се установява, че размерът на обезщетението по чл.220, ал.1 КТ е в размер на 1689,00 лв. Размерът на мораторната лихва върху дължимото трудово възнаграждение за м.02.2020 г. в размер на 810,66 лв. е 248,80 лв. за периода от 11.03.2020 г. до 10.03.2023 г. Върху неизплатеното възнаграждение за м.март 2020 г. в размер на 1310,62 лв. мораторната лихва е в размер на 390,96 лв. за 3 периода от 11.04.2020 г. до 10.03.2023 г. Върху неизплатеното възнаграждение за м.април 2020 г. в размер на 786,38 лв. мораторната лихва е в размер на 228,02 лв. за периода от 11.05.2020 г. до 10.03.2023 г. или общият размер на мораторната лихва върху трудовите възнаграждения за три месеца възлиза на 867,78 лв. Последният пълен отработен месец, предхождащ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение е м.март 2020 г.и брутното възнаграждение за месеца е 1689,00 лв. От извършения преглед на ведомости за заплати вещото лице установява, че няма начислени суми за ползван платен годишен отпуск.