Решение № 15219 от 19.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15219 гр. София, 19.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.И. при участието на секретаря С.О. като разгледа докладваното от М.И. Гражданско дело № 20221110130932 по описа за 2022 година

Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).

Ищецът ФИРМА е предявил срещу ответника С.О. осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 4494,34 лева, представляваща сбор от изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Пълно КАСКО“ по преписка по щета № ... в размер на 4469,34 лева и 25 лева обичайни разноски за определянето й, представляващи обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 02.01.2020 около 19,10 часа в гр.

София на ул. „Искърско шосе“, след кръстовището с ул. „Кръстю Пастухов“ с лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛА 180“, с рег. № ..., попаднал в необезопасена дупка на пътното платно, застрахован при ищеца по застрахователна полица № ... г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на исковата молба в съда - 09.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането , както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 420 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 05.07.2021 г. до 08.06.2022 г.

Ищецът твърди, че във връзка с реализираното на 02.01.2020 г. г. ПТП е изплатил по застраховка „Каско“, по банков пъти, на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 4469,34 лв. на 19.02.2020 г. както му се дължат и 25 лева ликвидационни разноски. С писмо от 04.06.2021 г, предявило регресната си претенция към отговорното лице, поради което ответникът е изпаднал в забава. Твърди, че причина за настъпване на ПТП е попадането на автомобила в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Сочи, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му 1 на стопанин на пътя. Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаната сума.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника С.О., БУЛСТАТ ..., който оспорва иска по основание и размер. Оспорва, валидно възникнало застрахователно правоотношение. Оспорва настъпването и механизма на ПТП.

Оспорва вредите да са настъпили в резултат на необезопасена дупка на пътното платно.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС, който не е управлявал МПС със съобразена скорост. Прави искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ в тежест на ищеца е да установи наличието на застрахователно правоотношение между него и собственика на увредения автомобил; застрахователно събитие, настъпило в срока на договора; вреди, както и конкретен размер; изпълнение на задълженията по договора за застраховка – плащане на застрахователното обезщетение; пряка и непосредствена причинна връзка между причинената вреда и неизпълнение на задълженията на ответника за обезопасяване на участък от пътя, който е компрометиран. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по възлагане на работа; осъществен фактически състав по чл. 45 от ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/; вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (така ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното, като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.

При доказване на горното, в тежест на ответника е докаже погасяването на дълга, както и направените от него възражения, вкл. това че с конкретно свое поведение пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.

По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на 2 длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.

Сочените предпоставки за уважаване на исковете съдът счита за установени безспорно от събраните по делото доказателства.

Между страните не е спорно, поради което и с определението от 14.07.2022 г., в което е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, като ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът има качеството на застраховател по договор за застраховка „КАСКО“ за увредения автомобил марка, че сумата в общ размер на 4469,34 лв. е платена от ищеца на 19.02.2020 г. сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, както и че ищецът е изпратил покана до ответника на 04.06.2021 г, получена от ответника.

Чрез изслушаната и приета по делото САТЕ, изготвена от инж. В. Д., протокола за ПТП № 1766883 от 02.01.2020 г., уведомлението за щета и показанията на разпитания свидетел П. С. В., преценени с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, на които съдът дава вяра като кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства, се установява следният механизъм на ПТП: на 02.01.2020 г., около 19:10 часа, в гр. София, при управление на лек автомобил „Мерцедес“ модел CLA 180, с рег. № ..., по ул. „Искърско шосе“, с посока на движение от бул. „Христофор Колумб“ на движение от към ул. „Димитър Пешев“, на кръстовището с ул. „Кр. Пастухов“, на прав участък с три ленти и двупосочена организация на пътното платно, водачът попаднал с левите си гуми в необезопасена неравност - дупка на пътното платно получена от ремонтни дейности на платното. Според констативния протокол за ПТП, издаден от служителите на МВР, които са посетили местопроизшествието, лекият автомобил марка „Мерцедес“ е попаднал в необезопасена дупка, която е посочена в схемата на ПТП. Обстоятелството, че автомобилът е попаднал в дупка, се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел.

С ангажиране на описаните доказателства ищецът е провел пълно и главно доказване на спорното обстоятелство, че вредите са пряка последица от пропадане на автомобила в необозначена дупка на пътното платно, поради неизпълнение на задължението на ответника да поддържа пътя в изправност, съответно да сигнализира своевременно за препятствие на пътя, вкл. за нарушение на пътната настилка, каквото задължение има по чл. 29 във вр. с чл.

19 от Закона за пътищата. Според чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал.1 от ЗП на С.О., е възложено задължението за управление, изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища, като съгласно чл. 48, ал. 1, т. 2 от ППЗП, ответникът следва да осъществява поддръжката на общинските пътища като извършва дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, дейност по възстановяване и подобряване на транспортно – експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението, което задължение ответникът не е изпълнил.

Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил марка „Мерцедес“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното 3 намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на вредите (така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО). В конкретния случай, ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на които основава твърденията си, че водачът на лекият автомобил е управлявал същия с несъобразена скорост.

Според заключението на вещото лице, на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, както и от уведомлението за щета, описа на щета и показанията на разпитания свидетел – водач на автомобила, увредени вследствие на ПТП са следните детайли от лекия автомобил „Мерцедес“, а именно: двете леви джанти ведно със свързаните към тях детайли, както и части от ходовата част на автомобила - преден шенкел и заден, както всички вреди по автомобила с в причинна връзка с механизма на ПТП, както се установява и от разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание. От събраните по делото доказателства, не се установява техническото състояние на автомобила, да са допринесли за настъпване на ПТП, поради което и възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат е недоказано.

Според заключението на вещото лице, стойността на увредените детайли по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 4469,34 лева, като обичайният разход за ликвидация на щета като процесна е в размер между 15,00 и 25,00 лева.

Въз основа на уведомление на водач на лекия автомобил „Мерцедес“ до ищеца е образувана преписка по щета, изготвен е опис на щетите и ремонта на МПС е възложен на автосервиз. За извършената ремонтна дейност са представени фактури. Изготвен е доклад по щета и сумата, представляваща стойността на ремонта в размер на 4469,34 лева е платена по сметка на автосервиза с платежно нареждане, което обстоятелство не е спорно между страните.

С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътнотранспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се установява, че застрахователят е заплатил на сервиз сумата, необходима за ремонта на увредените детайли, което обстоятелство не се оспорва и от ответната страна, поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на третото лице срещу причинителя на вредата.

4

С писмо от 04.06.2021 г. ищецът е поканил ответника да му възстанови заплатена сума ведно с ликвидационните разноски в общ размер на 4494,34 лева, тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата, но между страните не е спорно, че плащане не е постъпило, поради което искът за главница следва да бъде уважен в пълен размер.

С оглед основателността на главния иск следва да бъде уважена и заявената акцесорна претенция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху главницата от деня следващ този на който е изтекъл срока по чл. 412, ал.