Решение № 6754 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6754 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. И. Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Мария Янк. И. Вранеску Въззивно гражданско дело № 20251100509909 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на ЗД ЕВРОИНС АД ЕИК 121265113 гр.София срещу РАЗПОРЕЖДАНЕ изх.№ 15036 от 17.07.2025г.по изп.д.474 от 2025г. ., с което ЧСИ А.Б. отказва да редуцира приетите по делото разноски за адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Посочва, че ЧСИ не е съобразил, че извършените от процесуалния представител действия по образуване на изп.дело не се отличават с фактическа и правна сложност.Приетия от ЧСИ размер на разноските се явява непропорционален на положения адвокатски труд.

Намира, че следва да бъдат съобразявани изводите в решението на СЕС по дело С – 438 от 2022г. от 25.01.2024г., относно това, че правоприлагащия орган не следва да съобразява Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и има право да определя възнаграждението пропорционално на действително извършеното от адвоката . В конкретния случай единственото извършено процесуално действие от адвоката на взискателя е да подаде молба за образуване на изпълнителното дело. Намира, че следва да бъде съобразено извършеното в конкретния случай и адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано до сума, която се явява пропорционална на извършеното, съобразно фактическата и правната му сложност. Претендира се и намаляване на определената пропорционална такса по т.26, ако бъдат намалени разноските за адв.възнаграждение, като част от събраната сума.

Взискателят по изпълнителното дело, оспорва частната жалба, като я намира за неоснователна . Излага съображения , че адв.възнаграждение е правилно определено. Освен образуване на производството по изпълнителното дело са извършвани и други процесуални действия целящи да съберат вземанията. Намира, че наредбата за минималните размери на адвокатското възнаграждение може да служи за ориентир за размера на възнаграждението, както е прието в определението постановено по т.д. № 682 1 от 2023г. , 1во т.о. на ВКС. Намира, че не са налице основания за намаляване на адв.възнаграждение в изп.производство и моли жалбата да се остави без уважение.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното разпореждане , като намира, че така договореното и прието от ЧСИ адв.възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на производството .

Разгледана по същество съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискател Д.Т., чрез нейния пъломощник адв Б., преупълномощена от адв.Ч., чието пълномощно е от 26.07.2022г., а преупълномощаването и договора за правна помощ от 02.07.2025 . С молбата е поискано образуване на изпълнително производство въз основа на приложения изп.лист , без да се сочат изп.действия, като е поискано на длъжника да се изпрати покана за доброволно изпълнение. Към сумите по изп.лист е поискано да се прибавят и разноските по изп.дело вкл. и договореното адв.възнаграждение. От договор за правна помощ приложен към молбата е видно, че е договорено и посочено като заплатено в брой адв.възнаграждение в размер на 3 325 лв. във връзка с изп.дело.

ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение на застрахователя длъжник на 3ти юли 2025г.. На същата дата са изпратени от него и две запорни съобщения до две от банките, в които са сметките на застрахователя длъжник. Една от тях - Уникредит Булбанк АД е отговорила, че е извършила превод на сумите още на датата на поканата и запора- 3ти юли 2025г., когато и е изпратено и запорното съобщение. ЧСИ е вдигнал запорите с уведомление от 10.07.2025г..

По искане от адв.Б. направено с писмо от 16.07.2025г. по е-мейл са посочени наследниците на взискателя Д.В.Т. , с представени пълномощни за адв. дружество Ч., П. и И. и пълномощни, с което упълномощават наследника Д.Д. да получават събраните присъдени суми. Към тях няма договорени допълнителни адв.възнаграждения.

Във връзка с възражението от 16.07.2025г. на длъжника ЗД Евроинс АД относно приетите разноски за адв.възнаграждение, като е поискано намаляването им съобразно фактическата и правна сложност на извършеното в производството, ЧСИ с разпореждането си от 17.07.25г. е отказал да намали адвокатското възнаграждение.

От приложеното удостоверение за наследници е видно, че посочения взискател, комуто са присъдени сумите по изп.лист от 25.06.25 г. е починал на 1.02.2025г.. Преупълномощаването от страна на адв.дружество „Ч., П. и И.“ на адв.Б. от името на Д.Т. и договора за правна помощ за адв.Б. са от 2.07.2025г., а молбата с която е сезиран ЧСИ е от 3.07.2025г. т.е. след смъртта на посочената като взискател. Към датата на упълномощаването и на сключването на договора за правна помощ с адв.Б., пълномощията на адвокатското дружество, респ. на адв.Ч., като негов представляващ по пълномощното от 26.07.2022г. дадени от Д.Т. са били прекратени, поради нейната смърт. Съответно адв. Ч. не би могъл да преупълномощи адв. Б., нито да договори възнаграждение с нея. Следователно нямаме редовно договорено адв. възнаграждение за адв. Б. .

В обжалваната част на действията на ЧСИ за приетите за дължими разноски СГС като въззивна инстанция има правомощията на пълен въззив съгласно приетото в ТР 6 от 2017г. на ОСГТК на ВКС и макар в жалбата тия съображения да не са посочени, съдът въз основа на представените доказателства е в правото си да ги съобрази.

Доколкото не се обжалва събирането на главницата и лихвите, съдът не следва да се произнася по законосъобразността на тези действия.

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва 2 постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл. 79 ГПК.

Съобразно посоченото по-горе, предвид че договора за правна помощ е подписан от адвокат ,който е лице без представителна власт, следва да се приеме, че не е налице валидно договорено адв.възнаграждение в поискания размер от 3 325 лв. . Предвид на това ответника не дължи изцяло разноски за адвокатско възнаграждение.

Доколкото се оспорват разноските направени и за изпълнителното производство по т.26 от Тарифата на таксите събирани по ЗЧСИ при намаляване адв.възнаграждение, то настоящия състав в своето мнозинство намира, че такива не се следват изцяло . Изпълнението е проведено в срока за доброволно изпълнение. Срока за доброволно изпълнение е срок, в който е дадена възможност длъжника да изпълни доброволно. При доброволно изпълнение на задължението в дадения по чл.428 ГПК срок и при изпълнение на задължението в срока за доброволно изпълнение настоящия състав в своето мнозинство намира, че разноските по т.26 от Тарифата не се дължат от длъжника, тъй като следва да се приеме, че не е налице принудително събиране на сумата. Следователно при наличие на събрани дължими суми в срока за доброволно изпълнение върху тях ЧСИ не следва да си начислява такси по т.26 от ТТРЗЧСИ. Предвид на така изложените съображения сумата от 6 280.07 лв. според мнозинството от състава се явява изцяло неправилно определена като дължима пропорционална такса.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ изх.№ 15036 от 17.07.2025г.по изп.дело №474 от 2025г. , с което ЧСИ А.Б. отказва да редуцира приетите по делото разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ определените с поканата за доброволно изпълнение разноски за изп.производство, както следва: за адвокатско възнаграждение в размер на 3 325 лв. / три хиляди триста двадесет и пет лева / и за пропорционална такса в размер на 6 280.07 лв. по т.26 от ТТРЗЧСИ дължима към ЧСИ Б. изцяло.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

Особено мнение на съдията Мария Янкова И. Вранеску

Не споделям становището на мнозинството, че към ЧСИ не се дължи такса по т.26 от ТТРЗЧСИ ако е налице изпълнение в срока за доброволно изпълнение. Дължимата сума се събира в рамките на изпълнително производство образувано пред ЧСИ. Намирам, че при образувано изпълнително дело, дори и доброволно да изпълни длъжника в срока за доброволно изпълнение, същия дължи всички такси – прости и пропорционални по тарифата. Касае се за дейност на която са делегирани публични функции, но същата не е бюджетно подсигурена, а ЧСИ издържа своята дейност от събираните от него такси, за което е изрично оправомощено със закона регулиращ дейността му.

В рамките на воденото гражданско дело длъжника е могъл да поиска сметка от ищеца и след влизане в сила на съдебния акт да изпълни по нея доброволно, без да се стига до образуване на изпълнително дело. Няма никакви данни той да е предприел такива или други действия за доброволно изпълнение преди да е образувано изп.дело, пък били те и неуспешни.

Дължимите суми макар и събрани в срока за доброволно изпълнение са събрани в рамките на образуваното изп.дело, като в конкретния случай са събрани в резултат на предприетите от ЧСИ изпълнителни действия – запор върху банкови сметки. Таксите на ЧСИ, в конкретния случай са в рамките на 10 % допустими за събиране за този вид дейност от частните изпълнители, съгласно чл.83 от ЗЧСИ.

С оглед на тези съображения намирам, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е дължима към ЧСИ Б. като същата само следва да бъде намалена след приспадане размера на адв.възнаграждение или същата следва да се намали до размера от 5 113.78 лв. .

4