Решение № 8803 от 01.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8803 гр. София, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20221110116421 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ от град СОФИЯ г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

І-во ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 -ти СЪСТАВ

В публично съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОГДАН РУСЕВ

При секретаря ВЕНКА КАЛЪПЧИЕВА,

1

Като разгледа гражданско дело № 16421 от 2022-ра година по описа на Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 61056/29.03.2022г. на СРС, подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение №23037/21.12.2021г., издадена по ч.гр.д. № 69511/2021г. на СРС, поправена с Разпореждане № 51680/10.06.2022г. по същото дело.

Ищецът [фирма] чрез юрк. А. Т. е предявил срещу Областната администрация на Област София искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на [фирма] във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – част от апартамент в град [адрес], аб.

№ ******, както следва:

918,05 лева

- за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.12.2018г.-м.04.2020г. и 22,32 лева за дялово разпределение за периода м.11.2018г.-м.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (03.12.2021г.) до окончателното ѝ изплащане; законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер н а 194,32 лева за периода 31.01.2019г.-30.11.2021г., и законна лихва за забава върху лихвата за дялово разпределение в размер на 5,24 лева за периода 31.12.2018г.-30.11.2021г.

Топлоснабдителното дружество твърди, че ответникът като държавен орган - юридическо лице потребява топлинна енергия, но не сключил писмен договор за продажба на такава, както изисквал чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.

Стойността на потребената топлинна енергия не била заплатена. По този начин той се обогатил неоснователно за сметка на [фирма], което се обеднило със стойността на доставената топлинна енергия и останалите дължими във връзка с нея суми. Въз основа на тези обстоятелства ищецът обосновава възникнало за ответника задължение да му заплати цената на доставеното количество топлинна енергия по месечни прогнозни сметки и изравнителни такива. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Дарина Кирчева, която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Областна администрация – Област София областния управител И. К. е депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 112193/02.06.2022г. на СРС, с който оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Сочи, че през процесния период имотът не е бил използван, бил е необитаем, а областната администрация не е искала до него да бъде доставяна топлинна енергия. Тя не е получавала и покана за сключване на договор. За количествата топлинна енергия нито били издадени, нито били доставени фактури. За да бъде основателен искът, от значение било ответникът да е използвал предоставената от ищеца топлинна енергия, като по този начин да си спести разходи. В процесния период имотът се е ползвал от лицето П.Е. П., поради 2 което и областната администрация не си е спестила разходи за отоплението му. Възразява се, че задълженията са погасени по давност. Лихви не се дължали, тъй като ответникът не бил канен да плаща сумите, съответно не бил изпаднал в забава. Оспорват се представените доказателства. В насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът се представлява от Л. И. - служител с юридическо образование, който оспорва предявените искове, включително в хода на устните състезания.

Третото лице - помагач [фирма] е депозирало Молба, вх. № 144399/11.07.2022г. на СРС, в която заявява, че отчитаното и разпределението на топлинната енергия е извършено в съответствие с нормативната уредба. За насроченото по делото публично съдебно заседание не изпраща представител.

Третото лице - помагач П. ЕМ. М. не е изразил становище по предявените искове. В насроченото по делото публично съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявените с нея искове и становището и възраженията на ответника в отговора

, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съобразно чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че е доставил топлинна енергия и услуги в твърдените количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява фактически потребител на енергия в процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца или наличието на основание да получи съответното количество топлинна енергия от ищеца, в това число сключен писмен договор. Доказателствената тежест по иска с правно основание чл.

124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи неизпълнено на падежа парично задължение и продължителността на забавата. В тежест на ответника е да докаже заплащането на съответните суми, съответни обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Съгласно § 1, т. 33а от ЗЕ "небитов клиент" е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

Чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ определя, че продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. По делото няма данни такъв да е сключван между ищеца и ответника, от което следва, че между тях липсва облигационно отношение по ЗЕ за 3 продажба на топлинна енергия.

Когато топлоснабдителното предприятие не разполага с правна възможност да търси стойността на доставената на дружеството-ответник топлинна енергия на договорно основание, същото може да стори това с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, според която всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. За да е основателен предявен иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, следва у ищеца да е налице обедняване, което може да се изразява в намаляване на активите или увеличаване на пасивите /включително извършване на разходи/, обогатяване у ответника, което може да се изразява в намаляване на пасивите или увеличаване на активите /включително спестяване на разходи/, между обогатяването на ответника и обедняването на ищеца да е налице връзка, за това разместване на блага да липсва правно основание, като за ищеца да не е налице друг иск, с който да може да защити интересите си.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че е собственик на топлоснабдения имот. Видно от Споразумение, рег. № РД-179-04/26.11.2007г. на Област София, имотът е предоставен за обитаване на П. ЕМ. М. срещу заплащане на обезщетение. Доколкото са налице данни за предоставяне на имота на трето лице, обективно именно то е получило доставената топлинна енергия в него, като по този начин се е обогатило с нейната стойност.

Напротив - Областната администрация не е получила доставеното благо топлинна енергия. В нейния патримониум не е настъпило обогатяване със стойността на същата, както и със стойността на свързаните с доставката дейности.

Горните обстоятелства са достатъчни за отхвърляне на предявените искове за главници, а оттам и на акцесорните искове за лихви по тях. При това положение обсъждането на останалите събрани по делото доказателства е безпредметно.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски има само ответникът. Съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното производство.

За заповедното производство ответникът не е заявил искане за разноски.

Съобразно изхода от спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски по делото (исковото производство на първа инстанция) в размер на 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], ЕИК *********, със седалище в град София, ул. "Ястребец" № 23Б, срещу ОБЛАСТНАТА

АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОБЛАСТ СОФИЯ , ЕИК *********, с адрес в 4 град [адрес], искове с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.

59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на [фирма] във връзка с топлоснабдяването на недвижим имот – част от апартамент в град [адрес], аб. № ******, както следва:

918,05 лева

- за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за периода м.12.2018г.-м.04.2020г. и 22,32 лева за дялово разпределение за периода м.11.2018г.-м.02.2020г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (03.12.2021г.) до окончателното ѝ изплащане; законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в размер на 194,32 лева за периода 31.01.2019г.-30.11.2021г., и законна лихва за забава върху лихвата за дялово разпределение в размер на 5,24 лева за периода 31.12.2018г.-30.11.2021г.

ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, да заплати на ОБЛАСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОБЛАСТ СОФИЯ, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100,00 лева, представляваща разноски юрисконсултско възнаграждение по делото на първа инстанция (гр.д. № 16421/2022г. на СРС).

Решението е постановено при участието на [фирма] в качеството му на трето лице – помагач на страната на ищеца.

Решението е постановено при участието на П. ЕМ. М. в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5