Решение № 299 от 03.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Николай Св. Василев

Катерина В. Ненова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Катерина В. Ненова Въззивно гражданско дело № 20261800500362 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 143/18.12.2025 г., постановено по гр. дело № 1/2025 г. по описа на Районен съд – Пирдоп, са отхвърлени изцяло искови претенции от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че Д. Ц. Ц. дължи сумата в общ размер от 8 477.81 евро (осем хиляди четиристотин седемдесет и седем евро и осемдесет и един евро цента) по Договор за банков кредит № 000LD-R-013774/ 19.02.2013 г., от които: непогасена главница: 2 681.34 евро, ведно със законна лихва считано от 08.06.2023 г. до окончателното и погасяване; непогасена договорена лихва, начислена за периода 20.06.2013 г. до 20.02.2023 г. включително, дължима на основание Раздел I, т.4 от Договора за кредит:

3043.13 евро; обезщетение за забава за просрочените плащания за периода 20.05.2013 г. до 07.06.2023 г. включително, дължима на основание Раздел I, т. 6 от Договора за кредит: 2 753.34 евро, за които суми е издадена Заповед № 349/ 16.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч. гр. д. № 561/ 2023 г. по описа на Районен съд – Пирдоп.

Въззивникът „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е останал недоволен от така постановеното решение и в законоустановения срок го е обжалвал частично, а именно за вноските с настъпил падеж след 08.06.2018 г. до крайната дата за издължаване на кредита – 20.02.2023 г. По договора за банков кредит всяка вноска по погасителния 1 план имала самостоятелен падеж, респ. самостоятелно начало на погасителната давност. Акцентира се, че затова предмет на настоящото въззивно производство са само вземанията с падеж след 08.06.2018 г. Неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че не са ангажирани доказателства относно начина на формиране на претендираната сума. По същество се иска отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване на исковите претенции за горепосочените суми, за които се твърди, че не са погасени по давност.

Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

Извън законоустановения двуседмичен срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от въззиваемия Д. Ц. Ц.. Поради несвоевременното подаване на същия и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК отговорът не се взема предвид и не се обсъжда.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът не се представлява.

Въззиваемият не се явява и не се представлява. В предварително депозирано писмено становище всяка от страните заявява, че поддържа доводите и исканията си по същество, както и претендира съдебно – деловодни разноски.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, с оглед пределите на въззивната проверка съгл. чл. 269 ГПК, като обсъди доводите на страните и прецени относимите доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Д. Ц. Ц.. В молбата се твърди, че между банката и ответника е сключен Договор за банков кредит № 000LD-R-013774/19/02/2013 г.

Банката предоставила, а длъжникът усвоил банков кредит в размер на 2 700 евро с краен срок за погасяване 20.02.2023 г. Уговорена била годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент (БЛП) на банката за евро, увеличен с надбавка от 10.01 (десет и .01) пункта. Към датата на сключване на договора БЛП бил в размер на 7.99%. Към датата на сключване годишният процент на разходите (ГПР) бил 20.70 %, общата сума, дължима от кредитополучателя, възлизала на 5954.78 евро. Съгласно клаузите на договора, плащания, дължими, но неизвършени в срок, се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения лихвен процент, плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. При наличие на просрочени плащания, банката имал право да обяви кредитът за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката. По договора били извършвани частични погашения, последното от които на 21.01.2016 г.

Кредитът бил отнесен в просрочие, считано от 20.05.2013 г. По кредита били просрочени 118 вноски по главница и 117 вноски по лихва, съгл. погасителния план.

Предвид настъпилата изискуемост на кредита, банката депозирала заявление за 2 издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу въззиваемия.

След получаване на изпълнителния лист и заповедта за изпълнение по ЧГД № 561/2023 г. по описа на Районен съд - Пирдоп, банката образувала изпълнително дело № 20247880400644 по описа на ЧСИ Мирослав Колев, с рег. № 788 в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд. По същество искането към първостепенния съд е било да се признае за установено по отношение на длъжника и ответник, че същият дължи на банката ищец процесните суми. Претендирани са и разноски в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Признава фактите, че между страните е сключен процесният договор при твърдените в исковата молба параметри, че по договора са извършени частични погашения, след което длъжникът е изпаднал в забава и считано от 20.05.2013 г. кредитът е отнесен в просрочие. Прави се възражение за погасяване по давност на всички вноски за главница за периода назад от 5 години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, т. е. всички вноски с падеж преди 08.06.2018 г. Досежно вноските за договорна и наказателна лихва с падеж преди 08.06.2020 г., те също били погасени, но с тригодишна давност.

Навежда се възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за кредит, а именно – т. 4 и т. 10 от Раздел II на договора за кредит, касаещи лихвения процент и надбавката по кредита. Акцентира се, че съдът има задължение служебно да следи за евентуална нищожност на договора за кредит. По същество се иска отхвърляне на предявените претенции. Претендират се и съдебно – деловодни разноски.

Съгл. Договор № 000LD-R-013774 от 19.02.2013 г. „Първа инвестиционна банка“ АД е поела задължение да предостави на въззиваемата Д. Ц. кредит в размер на 2700 евро, който да послужи за погасяване на съществуващи задължения по други два договора за кредитна карта. Уговореният краен срок за погасяване на кредита е 20.02.2023 г. Общата сума, дължима за връщане от кредитополучателя, е 5954,78 евро; уговореният лихвен процент е в размер на Базовия лихвен процент на банката за евро (7,99 % към датата на сключване), увеличен с 10,01 пункта, а годишният процент на разходите (ГПР) е 20,70 %. Уговорена е и еднократна такса за разглеждане на искането за кредит в размер на 25,00 лв., както и комисионна за отпускане на кредита в размер на 2 % от разрешения кредит. От своя страна, кредитополучателят се е съгласил да погаси вече съществуващите си задължения по двете кредитни карти и да закрие въпросните карти, както и да не поема други финансови задължения към трети лица, които да увеличават общата му кредитна експозиция над 8429,56 лева. Уговорено е право на банката едностранно да прехвърли (цедира) на трети лица вземанията си по договора. В индивидуалния договор се съдържа и декларация, че кредитополучателят е получил екземпляр от Общите условия, запознат е с тях и ги приема.

3

В Раздел V от Общите условия (ОУ, неразделна част от договора, е посочено, че кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, приложение към договора.

Видно от погасителния план – Приложение № 1 към процесния договор, погасяването следва да се извърши на 120 равни анюитетни вноски, всяка от по 49,07 евро, покриваща главница и лихва, платима на 20-то число от месеца.

Банката кредитор по съдебен ред се е снабдила със Заповед № 349 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 16.10.2023 г. и Изпълнителен лист № 305 от 18.10.2023 г. за следните суми по договора: 2681,34 евро – главница за периода от 20.02.2013 г. до 20.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 08.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 3043,13 евро – договорна лихва за периода от 20.06.2013 г. до 20.02.2023 г.;

2753,34 евро – мораторна лихва за периода от 20.05.2013 г. до 07.06.2023 г., както и съдебно – деловодни разноски в заповедното производство. Образувано е изпълнително производство срещу въззиваемия и ответник, в рамките на което последният е получил покана за доброволно изпълнение, препис от заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. От страна на длъжника е последвало своевременно подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение.

От Договор за цесия от 12.12.2024 г. и Приложение № 1 към същия се установява, че „Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърлила всички свои вземания по процесния договор за кредит на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Във връзка с това и с изрично изразеното съгласие на всички страни, на основание чл. 222 ГПК първоинстанционният съд е конституирал „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като страна в процеса на мястото на първоначалния ищец „Първа инвестиционна банка“ АД.

От Извлечение от счетоводни книги от 08.06.2023 г. се установява, че по договора са извършени погашения в общ размер 285,30 евро.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, след като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, позовавайки се на закона, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което жалбата се явява допустима и настоящият съдебен състав я разгледа по същество.

С оглед пределите на проверката по чл. 269 от ГПК, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение е изцяло валидно и допустимо. По отношение правилността на акта, съдът е ограничен от посочено във въззивната жалба, като за нищожност на договора за кредит и за наличие на неравноправни клаузи в 4 потребителски договор съдът следи и служебно.

Съдът в първоинстанционното производство е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да е провел в първоинстанционното производство пълно и главно доказване на следните факти: 1.) наличие на кредитно правоотношение с насрещната страна; 2.) изпълнение от страна на кредитора по договора, т. е., че е предоставил сумата по кредита; 3.) изпадане на длъжника в забава; 4.) период и размер на всяко от вземанията.

Първоинстанционният съд правилно е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ответника и въззиваем от една страна и „Първа инвестиционна банка“ АД от друга е сключен процесният договор за кредит, като кредиторът е предоставил, респ. потребителят е усвоил главница в размер на 2700,00 евро. За тези факти страните не са спорили и не са възразили срещу отделянето им за ненуждаещи се от доказване, извършено с проекто – доклада и с окончателния доклад по делото.

Основните две възражения, с които ответникът и въззиваем се брани в производството са възражение за погасяване на вземанията по давност и възражение за наличие на неравноправни клаузи в потребителски договор за кредит.

Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд неправилно е приложил института на погасителната давност, като необосновано е приел, че всички процесни вземания са погасени по давност. С ТР № 3/2023 г. от 21.11.2024 г. по т. д.

№ 3/2023 г. на ВКС, ОСГТК се прие, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.