Решение № 1134 от 15.12.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1134 гр. Стара Загора, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Невена Иванова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело № 20255530100552 по описа за 2025 година

Предявен е иск от „КРЕДИТ АСИСТ“ ЕООД гр. София против Ж. С. О. от ************* – по чл. 345 от ТЗ, вр. с чл. 232 ал. 2 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответницата е сключен Договор за финансов лизинг № 001534 от 26.04.2024г., по силата на който ответницата е възложила на ищеца /лизингодателя/ да придобие лизинговата вещ - лек автомобил марка *************, модел „*************“ д.к. № *************, рама № *************, и да я предостави на ответницата /лизингополучателя/ за временно и възмездно ползване за срок от 24 месеца, считано от датата на предаване на вещта.

В изпълнение на договора за финансов лизинг, на 26.04.2024г. ищецът сключил договор за покупко-продажба с „Версус Ауто“ ЕООД, по силата на който придобил собствеността върху лизинговия актив, избран от ответницата, срещу цена от 21000 лв., платена с платежно нареждане № 100/113/31553032/29.04.2024г. Лизинговата вещ била избрана и посочена от лизингополучателя, като всички рискове от частично или пълно погиване или повреждане на лизинговата вещ, включително и поради форсмажорни обстоятелства, били изцяло в негова тежест, от момента в който той я е получил, до момента, в който същият я предава обратно на лизингодателя.

За установяване факта на предаването на лизинговата вещ, съгласно уговореното в чл. 1, ал. 6 от договора за лизинг, страните се разбрали да бъде съставен приемо-предавателен протокол, в три екземпляра, като с подписването му лизингополучателят потвърждава, че лизинговата вещ напълно отговаря на нуждите и 1 изискванията му. Лекият автомобил бил предаден от лизингодателя на лизингополучателя на 26.04.2024г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол, в който се сочело, че вещта се приема без никакви забележки и недостатъци.

В част 2 от договора били уговорени параметрите и условията за предоставяне на искания лизинг. За сумата от 21 000 лв., лизингодателят следвало да закупи от продавача „Версус Ауто“ ЕООД описания по-горе лек автомобил. Срокът на лизинга бил 24 месеца, считано от датата на подписване на договора, по аргумент от чл. 1 ал. 3 от договора, а сумата за финансиране /цена на придобиване на лизинговата вещ/ е 10 174,71 евро /или 19 900 лв./. Лизингополучателят заплатил авансова вноска в размер на 562,42 евро /1100 лв./. Сумата на финансиране била усвоена със заплащането на пълната цена за придобиване на лизинговата вещ от лизингодателя на доставчика, което станало на 29.04.2024г., която цена била заплатена по банков път на доставчика с цитираното по-горе платежно нареждане.

По договора бил уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 30,00 % годишно за времето на ползване на предоставения лизинг, който лизингополучателят дължал на дружеството, а уговореният годишен процент на разходите бил в размер на 31,31 %. Плащанията следвало да бъдат извършвани по банков път, по банкова сметка на лизингодателя, описана в края на част 2-ра /Параметри на лизинга, стр. 4-та/.

Възнаграждение за временното и възмездно ползване на лизинговата вещ било уговорено в погасителен план, „Приложение А“ към договора за лизинг.

Лизингополучателят ползвал лизинговата вещ, но не бил заплатил дължимите лизингови вноски, съгласно погасителния план, както следва: лизингова вноска № 1 с падеж 26.05.2024г. – 1112,67 лв. /главница 314,53 EUR, лихва 254,37 EUR/; лизингова вноска № 2 с падеж 26.06.2024г. – 1112,67 лв. /главница 322,40 EUR, лихва 246,50 EUR/; лизингова вноска № 3 с падеж 26.07.2024г. – 1112,67 лв. /главница 330,46 EUR, лихва 238,44 EUR/; лизингова вноска № 4 с падеж 26.08.2024г. – 1112,67 лв. /главница 338,72 EUR, лихва 230,18 EUR/; лизингова вноска № 5 с падеж 26.09.2024г. – 1112,67 лв. /главница 347,18 EUR, лихва 221,72 EUR/; лизингова вноска № 6 с падеж 26.10.2024г. – 1112,67 лв. /главница 335,86 EUR, лих. 231,04 EUR/.

Общият размер на непогасената изискуема главница по дължимите лизингови вноски бил 2 009,15 EUR или 3 929,55 лв.

Общият размер на дължимата възнаградителна лихва за периода от 26.04.2024 г. до 26.10.2025г. бил 1 404,25 EUR или 2 746,47лв.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Договора за лизинг, лизингодателят бил длъжен да застрахова лизинговата вещ, като всички застрахователни премии по сключени застраховки „Гражданска отговорност“ и „Автокаско“ били за сметка на лизингополучателя. Лизингодателят сключил застрахователен договор „Автокаско“, по силата на който заплатил застрахователна премия, в размер на 497,41 лв., която сума не 2 била заплатена от лизингополучателя на лизингодателя. Лизингодателят сключил застрахователен договор „Гражданска отговорност“, по силата на който заплатил застрахователна премия в размер на 366,17 лв., която сума не била заплатена от лизингополучателя на лизингодателя.

Съгласно договора за лизинг, лизингополучателят бил длъжен да заплаща дължимите данъци за вещта - чл. 2, ал. 6 от договора. Лизингодателят заплатил сумата от 69,22 лв. данък МПС за 2024г. /вноска 2/, която сума не била възстановена от ответника на ищеца.

Моли съда да осъди ответницата да заплати на ищеца следните суми, представляващи непогасени задължения по сключен Договор за финансов лизинг № 001534 от 26.04.2024г.: лизингова вноска № 1 с падеж 26.05.2024г. – 1112,67 лв.

/главница 314,53 EUR, лихва 254,37 EUR/; лизингова вноска № 2 с падеж 26.06.2024г. – 1112,67 лв. /главница 322,40 EUR, лихва 246,50 EUR/; лизингова вноска № 3 с падеж 26.07.2024г. – 1112,67 лв. /главница 330,46 EUR, лихва 238,44 EUR/; лизингова вноска № 4 с падеж 26.08.2024г. – 1112,67 лв. /главница 338,72 EUR, лихва 230,18 EUR/; лизингова вноска № 5 с падеж 26.09.2024г. – 1112,67 лв. /главница 347,18 EUR, лихва 221,72 EUR/; лизингова вноска № 6 с падеж 26.10.2024г. – 1112,67 лв. /главница 335,86 EUR, лих. 231,04 EUR/; сумата от 497,41 лв. - платени застрахователни премии по застраховка „Автокаско“; сумата от 366,17 лв. - платени застрахователни премии по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумите от подаването на исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски.

В съдебно заседание, на основание чл. 232 от ГПК, е прекратено частично производството по отношение на претенцията за сумата от 366,17 лв., представляваща заплатена премия за застраховка „Гражданска отговорност“.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответника, с който счита исковете за допустими, но неоснователни и недоказани. Сочи, че, с оглед характера на осъществяваното от него особено представителство на ответницата, е в невъзможност да представи доказателства дали тези суми са плащани. Оспорва твърденията, че ответницата не е погасявала нито една вноска от погасителния план. Оспорва размера на претендираните лихви за периода от 26.04.2024г. до 26.10.2025г., като счита, че същият е прекомерен и необоснован. Счита, че от исковата молба не става ясно договорът за лизинг прекратен ли е, поради неизпълнение от някоя от страните. От коя страна и кога. Колко време лизингополучателят е ползвал лизинговата вещ. Ако договорът е прекратен, дали са плащани някакви суми от лизингополучателя. Автомобилът върнат ли е на лизингодателя или се намира още при лизингополучателя. Дали неизпълнението е станало причина за предсрочна изискуемост, тя обявена ли е и кога. Поради изложеното, счита, че исковете са неоснователни и недоказани и моли да бъдат 3 отхвърлени.

С молбата от 09.09.2025г. ищецът уточнява, че в деня на сключване на договора – 26.04.2024г., автомобилът е предаден от ищеца на ответницата, съгласно приложения приемо-предавателен протокол. Ответницата е ползвала лекия автомобил в периода от 26.04.2024г. до 25.11.2024г., когато го е върнала неформално, като е отказала да подпише приемо-предавателен протокол или анкес за прекратяване на договора.

Ищецът няма претенции към ответницата за лизингови вноски и други плащания след 25.11.2024г., тъй като след тази дата ответницата не е ползвала автомобила и доколкото не е изявила повторно желание да получи владението върху автомобила, счита договора за прекратен с конклудентни действия на страните. Без съмнение след 25.11.2024г., нито ответницата изявявала желание да ползва лизинговата вещ, нито ищецът претендирал заплащане на лизингови вноски. Предвид това, по договора не била обявявана предсрочна изискуемост на лизингови вноски след 25.11.2024г.

При ищеца било постъпило едно плащане, на 26.04.2024г., в размер на 2442 лв., с което били погасени следните задължения по договора: 39,80 лева – разходи по техническото сключване на договора; 1299,01 лева – авансова вноска и такса за управление; 240,00 лева – такса за разглеждане на искането за финансиране; 366,17 лева – застраховка „Гражданска отговорност“; 497,42 лева – застраховка „Автокаско“ /първа вноска с падеж 26.04.2024г. – в исковата молба се претендира вноска № 2 с падеж 26.07.2024г./. Плащането в размер на 2442 лева било отразено в счетоводството на ищеца по партидната сметка на ответника. Представя извлечение от счетоводните книги на ищеца. Видно от извлечението, сумата от 366,17 лева – вноска по застраховка „Гражданска отговорност“ е била заплатена от ответницата на ищеца в деня на сключването на договора и неправилно е посочена в исковата молба, поради което, на основание чл. 232 от ГПК оттегля иска за сумата от 366,17 лева – вноска по застраховка „Гражданска отговорност“, в останалата част, поддържа исковете, както се предявени. Претендира разноски, съгласно представен списък.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С депозирана молба оттегля иска за присъждане на сумата в размер на 366,17лв., представляваща заплатена премия за застраховка „Гражданска отговорност“, като в останалата част поддържа исковете, претендира разноски, съответно представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът се представлява от назначения му особен представител, който моли искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

Видно от представения по делото Договор за лизинг № 001534 от 26.04.2024г., 4 между „Кредит Асист“ ЕООД, в качеството на лизингодател, и Ж. С. О., в качеството на лизингополучател, е сключен договор за финансов лизинг, по силата на който ищецът се е задължил да придобие определена от ответника лизингова вещ – лек автомобил марка: *************, модел: ****, с рама № *************, от посочен от клиента доставчик и уговорени от същия условия на продажбата.

В чл. 1 ал. 2 от Договор за лизинг № 001534 от 26.04.2024г. е посочено, че собственик на автомобила е ищцовото дружество „Кредит Асист“ ЕООД, а клиентът е държател на вещта за посочения в договора срок. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, ответникът се е задължил да заплаща за ползването на автомобила посочените в Погасителния план към договора за финансов лизинг „Приложение А“ лизингови вноски. От последния е видно, че са определени лизингови вноски, с посочен размер на всяка от тях, включващ главница и възнаградителна лихва, като процесните вноски, с падежи от 26.05.2024г. до 26.10.2024г., включват дължима главница от 3929,55 лв. и възнаградителна лихва в размер на 2746,47 лв. – за периода от 26.04.2024г. до 26.10.2025г. В част II, т. 18 и 19 от договора са посочени като параметри на договора ГЛП в размер на 30% и ГПР от 31,31%, като в чл. 3 са посочени допусканията, при които се изчислява ГПР по процесния договор за лизинг.

Съгласно чл. 2 ал. 9 от договора, всички такси, данъци, налози, парични глоби и други разходи във връзка със сключването на договора, възникнали по време на действието на договора, се заплащат или възстановяват от клиента. Съгласно договора и Погасителния план, се заплаща авансова вноска от 562,42 евро /1100 лв./.