Решение № 4182 от 10.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4182 гр. София, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

ТЕОДОРА М. И.А при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20231100509496 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответниците А. Г. Ц. и Л. И. Ц. срещу решение № 20080445/22.02.2023г., постановено по гр.дело № 9399/2020г. по описа на СРС, 44-и състав, в частта, в която са уважени предявените срещу тях от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че дължат солидарно на „Топлофикация София” ЕАД, сумата 4 073.42 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от 01.02.2013г. до 30.04.2015г. в топлоснабден имот – ап. 43, находящ се в гр. София, ж.к. „******* *******, *******, сумата 291.24 лева – мораторна лихва върху същата главница за периода от 31.03.2013г. до 11.03.2016г., и сумата 45.58 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2013г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва върху главниците от 25.03.2016г. до окончателното изплащане, за които вземания на 12.04.2016г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 16665/2016г. по описа на СРС, 44-и състав.

Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и необоснованост на постановеното съдебно решение в обжалваната част. Неправилно било прието, че между страните съществувало договорно отношение – между страните не бил сключен писмен договор за доставка на ТЕ, представен бил единствено 1 нотариален акт за собственост, от който се установявало, че ответниците придобили правото на собственост на 04.02.2015г., като за частта от процесния период от м.02.2013г. до 03.02.2015г. не били собственици и не можело да се ангажира отговорността им за заплащането на цена на топлинна енергия. Позовават се на ТР № 2/2017г. ОСГК на ВКС. По делото не били представени извлечения от сметки, фактури, дебитни известия, изравнителни сметки, контролни листа и констативни протоколи, които имали значение за вещите лица за установяване количеството разпределена топлинна енергия. Неправилно бил уважен и искът за цена на услугата дялово разпределение – по делото не бил представен договор, сключен между етажните собственици и ФДР „Т.“ ООД. Съдът не направил и служебна проверка на легитимността на решението на ЕС и на представляващия съгласно ЗУЕС. По делото не се доказал и уговорен срок за плащане, ОУ не били представени от ищеца. Съдът не разгледал и възражението на ответниците за наличието на неравноправни клаузи в ОУ на търговеца – такива били чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ. Молят за отмяна на постановеното от СРС решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените срещу тях искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД не е депозирала писмен отговор на въззивната жалба. С молба, подадена в хода на делото, намира същата за неоснователна. Претендира разноски за въззивното производство.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение настоящият съдебен състав намира следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът “Топлофикация София” АД излага, че по сключен договор при общи условия в периода 01.02.2013г. до 30.04.2015г. доставил топлинна енергия в топлоснабден имот – ап. 43, находящ се на адрес гр. София, ж.к.

„******* *******, *******, с аб. № *******, на стойност 4 073.42 лева. Дължима била и сумата 45.58 лева – цена на услугата дялово разпределение за същия период. Поради неплащането на главниците за периода от 31.03.2013г. до 11.03.2016г. му се дължало и обезщетение за забавата в размер на 631.08 лева върху главницата за топлинна енергия и сумата 8.93 лева – върху главницата за дялово разпределение за горния период на забавата. Ищецът подал заявление за горните претенции по чл. 410 ГПК и на 25.03.2016г. по ч.гр.д. № 16665/2016г. по описа на СРС, 44-и състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за солидарната дължимост на сумите от длъжниците А. Г. Ц. и Л. И. Ц.. В срока по чл. 414 ГПК длъжниците депозирали 2 възражение, предвид на което ищецът предявил установителни искове за горните вземания по издадената заповед по чл. 410 ГПК. Претендира законни лихви върху главниците, считано от 25.03.2016г. до окончателното плащане и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците А. Г. Ц. и Л. И. Ц. са депозирали писмен отговор на исковата молба, с който оспорват предявените искове, тъй като през поголямата част от процесния период - до 03.02.2015г. включително, не били носители нито на правото на собственост върху имота, нито им било учредено вещно право на ползване. До посочената дата имотът бил собственост на трети лица и нямало основание за периода преди датата на нотариалния акт да се приеме, че следва да бъде ангажирана отговорността им за заплащане на доставената в имота ТЕ. Позовават се на ТР № 2/2017г. ОСГК на ВКС. Не били изпаднали в забава за плащане на задълженията, поради нищожност на клаузите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ на ищеца.

Изрично заявяват, че не оспорват доставеното от ищеца количество топлинна енергия за процесния период. Признават и обстоятелството, че цената на доставената през процесния период ТЕ в процесния имот не била заплатена. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давност № 45, том I, рег. № 3413, дело 39 от 2015г. на нотариус Р..Д., рег. № 274 в регистъра на НК, с район на действие – СРС, се установява, че на 04.02.2015г. ответникът Л. И. Ц. бил признат за собственик на основание давност на процесния недвижим имот – апартамент № 43, находящ се в гр.

София, ж.к. „*******, *******. По делото не е спорно, че след придобиването му процесният имот се притежавал от ответниците А. Г. Ц. и Л. И. Ц. в режим на СИО.

Последното обстоятелство не е оспорено от ответниците в нито един етап от развитието на производството по делото.

При нарочно оспорване от страна на ответниците, направено с отговора на исковата молба и носена от ищеца тежест, изрично указана му с доклада на делото (о.с.з. на 02.02.2021г.), да установи в процеса, че през исковия период с ответниците били обвързани от валидна облигация по договор за продажба на ТЕ за битови нужди, настоящият съдебен състав приема, че дължимото от ищеца пълно и главно доказване не е проведено за частта от процесния период преди 04.02.2015г.

Действително съобразно разрешението по т. 2 от ТР № 4/17.12.2012г. по тълк.д.

№ 4/2012г. ОСГК на ВКС позоваването на давността не е елемент от фактическия 3 състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС. Съобразно мотивите на тълкувателното решение позоваването на придобивната давност е необходимо при спор за собственост или с цел правна яснота за титуляра й, чрез констатирането й за имота с нотариален акт по обстоятелствена проверка, но не и за самото придобиване на правото на собственост по давност. Владението върху имота след изтичане на законния срок за придобиването му по давност се превръща автоматично в право на собственост. По делото обаче, при носена от ищеца доказателствена тежест, не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установява, че моментът на изтичане на законовоустановения срок, с който придобиването на правото на собственост от ответниците по давност се свързва, настъпил преди 04.02.2015г.

Същото не се установява нито от съдържанието на нотариалния акт, нито от останалите събрани по делото доказателства.

От представения по делото протокол от проведено общо събрание на етажните собственици на адрес гр. София, ж.к. ******* вх. 1 от м.09.2002г. и списък към него се установява, че като собственик за имот с аб. № 70025 фигурира лице, различно от ответниците, а именно Л.В.А. с посочен в документа ЕГН.

Установява се, че след 04.02.2015г. ответникът Л. Ц. подал пред ищеца заявление-декларация вх. № Г-8136/29.05.2015г. и поискал от ищеца партидата за топлоснабдения имот с аб. № *******, да бъде променена на негово име съгласно ОУ на търговеца. Документът не установява договорна обвързаност между страните за предходен период.

Горният релевантен факт – валидно възникнала между страните по делото облигация за периода от м.02.2013г. до 03.02.2015г. не се установява при дължимото от ищеца пълно и главно доказване и от представеното по делото писмено доказателство – споразумителен протокол от 25.09.2015г., сключен при условията на чл. 65, ал. 2, т. 2 ОУ на ищеца за продажба на ТЕ на потребители за битови нужди, между ответниците А. Г. Ц. и Л. И. Ц. от една страна, като учредители на вещно право на ползване върху имота и А. и Й.К. от друга страна, като носители на вещно право на ползване върху имота, съгласно нотариален акт за учредяване право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 132, том II, рег. № 10883, дело № 298/2015г. на Ц. С. – нотариус с рег. № 030 в регистъра на НК, с район на действие – СРС.

Разпоредбата на чл. 65, ал. 1 ОУ предвижда, че при промяна на титуляра на партидата, поради смяна на клиента в сгради – ЕС, новият собственик дължи всички сметки за имота, издадени след датата на промяна на собствеността. Ал. 2, т. 2 на същия текст предвижда, че за уреждане на задълженията за топлинна енергия между предишния и новия собственик или ползвател да подпишат и представят на ищеца споразумителен протокол относно заплащането на изравнителната сметка. В случая със споразумителния протокол по чл. 65, ал. 2, т. 2 страните по обективираната в 4 нотариалния акт от 25.09.2015г. сделка, се съгласили ответниците А. Г. Ц. и Л. И. Ц. да доплатят при необходимост от доплащане, респ. да получат надплатената сума по изравнителната сметка за същия топлоснабден имот за всички предходни отоплителни сезони, включително и за сезон 2014/2015г., както и да заплатят всички текущи сметки до 25.09.2015г. към ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и останалите доставчици.

Споразумителният протокол обвързва сключилите го страни - ответниците и приобретателите К. относно задълженията към различните доставчици преди 25.09.2015г. Направените от ответниците изявления, че дължат сумите за цена на доставената топлинна енергия и др. консумативни разходи преди тази дата, не могат да доведат до извод за проведено от ищеца по делото пълно и главно доказване, че ответниците били обвързани от валидна облигация с ищеца за периода от м.02.2013г. до 03.02.2015г. (доказателствена тежест за ищеца, изрично указана от СРС с доклада на делото) . С арг. чл. 65, ал. 2, т. 2 ОУ по отношение на ищеца документът създава единствено яснота относно задълженото лице по предстоящото изравняване. В този смисъл и чл. 65, ал. 1 ОУ предвижда задължение за новия собственик след промяната на собствеността и доколкото ответниците придобили правото на собственост на 04.02.2015г., същите дължат цената на доставената им ТЕ считано от 04.02.2013г. до края на заявения по делото период 30.04.2015г.

С доклада на делото в първото по делото о.с.з., на основание чл. 153 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че ищецът доставил в процесния имот твърдените количества ТЕ, чиято цена съответства на начислената и претендирана по делото такава. Цената на дължимата ТЕ се установява и от представените по делото и неоспорени писмени доказателства, в т.ч. извлечение от сметка за аб. № *******, съобщения към фактури, неоспореното заключение на ССчЕ. Предвид обявената по делото безспорност на същите релевантни факти на основание чл. 153 ГПК, съобразно изричните признания на ответниците в отговора на исковата молба, напълно неоснователни са възраженията във въззивната жалба, че СРС не събрал доказателства, които имали значение за вещите лица за установяване количеството разпределена топлинна енергия.