Присъда № 4 от 02.06.2022, Районен съд - Дулово

Мотиви към присъда № 4/02.06.2022 г. по

НОХД № 41/2022 г. по описа на Дуловския районен съд

Подсъдимият Г. А. Г., роден на *** в *** настоящ адрес: *** бул. „***“, № *** постоянен адрес: *** ул. „***“, № *** български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, безработен, с EГН **********, е предаден на съд за престъпления по чл.

213а, ал.2, т.1, пр.l-во, във вр. с чл.213а, ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдебното производство е по реда на Гл. ХХVІІ от НПК следствие, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. съкратено съдебно

Пострадалият К. Н. К., редовно призован, явява се с адв. В. Г. от АК - Силистра, надлежно упълномощен и приет от съда. Конституиран е като частен обвинител и граждански ищец в проведеното разпоредително съдебно заседание.

Подсъдимият Г. А. Г., редовно призован, явява се лично и с адв. И. Р. от АК Силистра, надлежно упълномощен и приет от съда, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

В съдебното заседание представителят на обвинението, с оглед безспорно установената фактическа обстановка, предлага да се постанови осъдителна присъда, като се признае подсъдимият за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд, като му се определи наказание лишаване от свобода, което да бъде в размер около четири години, малко над установения законов минимум такъв, предвид обстоятелството, че от момента на извършване на деянието е изминало много време и предвид чл. 371, т. 2 НПК, така определеното наказание да се намали с 1/3 по реда на чл. 58а от НК. Счита, че това наказание следва да бъде групирано с наказанието, наложено по НОХД № *** година по описа на РС-Варна, което е влязло в сила на 16.10.2017 г., което е изтърпял към настоящия момент, тъй като деянията по тези две престъпления са извършени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Намира, че на основание чл.68, ал.1 от НК, следва да се приведе в изпълнение наказанието по НОХД № *** г. по описа на РС-Варна.

Частният обвинител чрез повереника си пледира за осъдителна присъда, с наказание лишаване от свобода към средния размер и малко над средния размер, който да се намали с една трета, съгл. чл. 58а, ал. 1 НК.

Подсъдимият се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Моли за по-ниско по размер и по-леко по вид наказание.

Неговият защитник намира описанието на държавното обвинение като изложено коректно. Солидаризира се с държавното обвинение по отношение на предложеното наказание.

1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, както и с оглед принципите, визирани в чл. 1 и чл. 14 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На *** г. около обяд в офиса на св. К. Н. К. в *** влязъл подс. Г. А. Г. заедно с още едно лице. В момента, в който подсъдимият влязъл в помещението, започнал да отправя заплахи и закани за убийство към пострадалия. Същите били насочени против личността на св. К. Н. К. и неговото семейство - съпругата му - св. И.Р.Х. и двете им деца. Подс. Г. А. Г. казал, че ще му извади червата и ще ги закачи на вратата, както и че ще отвлече едно от децата му. Целта на отправените закани била да принуди св. К. Н. К. да състави саморъчна декларация, която да бъде депозирана в служба „Държавно съдебно изпълнение“ при Районен съд - *** във връзка със съществуващо облигационно отношение между пострадалия в качеството на кредитор и св. Д.Д.А. като длъжник, а именно паричен заем, възлизащ на 7 000 /седем хиляди/ лева. Междувременно в офиса влязла и съпругата на св. К.

Н. К., св. И.Р.Х., която също чула отправените закани от страна на подсъдимия. Под въздействие на отправените устни закани пострадалият съставил саморъчна декларация, в която посочил, че отношенията му със св. Д.Д.А. се считали за уредени и той нямал претенции към него по облигационното отношение. Същата декларация той предоставил на подс. Г. А. Г., за да я депозира в ДСИ при PC - ***.

Няколко дни по късно - на *** г. подс. Г. А. Г. посетил отново офиса на св. К. Н. К., като този път изискал от него да посети ДСИ при PC - Дулово и да потвърди депозираната декларация, като поведението му отново било съпроводено със закани за убийство. След като напуснал офиса, подсъдимият продължил със заканите към него, но този път чрез провеждане на телефонни разговори. Отправените телефонни закани се изразявали в следното: „…Не искам да та плаша, не искам нищо. Ши почна с жена ти, с детето ти. Знам ти и трите апартамента. Десет, десет дена съм те чакал ял, преди да дода при теб”, „За пет хиляди лева ми струваш... По-добре за теб, иди в съда, ши ма вкараш в беля...“, „Ши изгорят хора в Дулово - невинни, приятелю. Най-близките ти.“ „...Пет хиляди евро са им дали хората. Ми ти за пет хиляди евро няма ли да та убий, според теб...”, „Ма ши отрежа единия пръст, бе, К.е, казвам ти. Кот искаш пръй, бе, приятелю. Режа ти единия пръст.“, „Щото ако не, вечерта влизаме в заложната, десет маскирани влизами“. През тези няколко дни св. К. Н.

К. и семейството му нощували извън *** изплашени за живота си.

На 21.06.2016 г. пострадалият получил съобщение от ДСИ при PC - *** в което било посочено, че следва да представи изрично изявление за потвърждаване на депозирана там декларация, издадена от него във връзка с прекратяване на водените изпълнителни производства срещу св. Д.Д.А..

На 23.06.2016 г., през деня, св. К. Н. К. бил посетен в офиса си в *** от три лица, които твърдели, че били изпратени от подс. Г. А. Г. за потвърждаване на посочената декларация. В хода на разговоря между тях и пострадалия, офисът бил посетен и от полицейските служители в РУ - Силистра - св. Ч.З.Х. и св. П.П.П.. Същите разговаряли с трите лица. След разговора с трите лица св. К. Н. К. депозирал съобщение до ДСИ при PC *** в което посочил, че оттегля представената там декларация във връзка с опрощаване на паричното му вземане към Д.Д.А..

Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на досъдебното производство и приети от съда писмени доказателства: Протоколи за разпит на обвиняем;

2

Справка за съдимост; Протоколи за разпит на Б.Р.И., И.Р.Х., Д.А.М. С.Т.И., С.Д.Д., П.П.П., Ч.З.Х., Н.П.Н. Е.М.Д.; Прокурорска преписка № 680/2016 г. Присъединена към ДП № 259ЗМ- ***; Фотокопия на документи; Писма; Техническа експертиза; Запис на заповед;

Декларация; Справка за криминалистически регистрации; Протокол за очна ставка, ведно с приложение; комплексна експертиза, които съдът кредитира, като обективни, последователни и взаимосвързани, както помежду си, така и с останалите събрани по делото писмени доказателства.

От приобщените в хода на досъдебната фаза доказателства се изясняват посочените обективни признаци на престъплението по чл. 213а, ал.2, предл. 1-во, във вр. с чл.213а, ал.1 от НК. В хода на разпитите му като свидетел К. Н. К. обяснява как е получил закани за убийство /обстоятелство, което се потвърждава от св. Е.Р.И. и св. И.Р.Х./, насочени към него и семейството му от страна на подс. Г. А. Г.. Пострадалият предоставя и флаш-памет, в която са били поставени файлове, обективиращи проведените между него и обвиняемия разговори на *** г. във връзка с изготвената от пострадалия декларация, която е следвало да послужи за прекратяване на отношенията му със св. Д.Д.А.. Съдържанието на същите се представя от изготвена техническа експертиза. В голяма част от тях разговорът между св. К.

Н. К. и подс. Г. А. Г. е свързан с изготвената декларация и с нейното придвижване и саниране в „Държавна служба – Изпълнение“ при Районен съд - ***. Записите на разговорите, съобразени с останалия доказателствен материал, а именно - проведените разпити и фотокопието на декларацията, доказват, че отправените закани, посредством проведения телефонен разговор, са именно от подсъдимия. Към момента на изготвяне на декларацията, единствено св. К. Н. К. и подс. Г. А. Г. са знаели за нея, единият като изготвящ я, а другият като принуждаващ го. Като след изготвяне и депозиране на декларацията в ДСИ при PC - Силистра, подсъдимият е продължил със заканите и принудата по отношение на пострадалия и предприемането на посоченото вече поведение от негова страна.

По въпроса за това, че св. К. Н. К. е бил заплашен, за да се разпореди със едно свое право - облигационно право на вземане, съществуващо по облигационно отношение между него и св. Д.Д.А., следва да се вземе предвид приложеното по делото фотокопие на цитираната декларация /л. 199 от т.1/, свидетелските показания по повод същата, както и отправеното запитване от служител в ДСИ при PC - *** до пострадалия за потвърждаването /л. 98 от т.1/, както и последвалия отговор /л.99 от т.1/. В показанията си пострадалият твърди, че е изготвил декларацията в следствие на отправените закани за убийство към него и семейството му. В разпитите като свидетел Д.Д.А. посочва, че не е търсил съдействието на подсъдимия по повод отношенията с неговия кредитор. Единствено е споделил за проблема си с него, като последният е изказал намерение да му съдейства. Показателно за това обстоятелство е твърдението на св. Д.Д.А., че е получил съставената от св. К. Н. К. декларация от подс. Г. А. Г..

Подсъдимият пред съда съжалява за случилото се и се признава за виновен.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, което беше прието от съда по реда посочен в чл. 372, ал.4 от НПК, както и на доказателствата, събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 373, ал.3 от НПК съдът ползва. Същите се установяват от анализа поотделно и в съвкупност на събрания по във фазата на досъдебното производство доказателствен материал – гласни доказателствени средства: свидетелски 3 показания на К. Н. К., Б.Р.И., И.Р.Х., Д.А.М. С.Т.И., С.Д.Д., П.П.П., Ч.З.Х., Н.П.Н. и Е.М.Д.; писмените доказателства: заключение на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, заключение на техническа експертиза, прокурорска преписка № 680/2016 г., присъединена към ДП № 259-ЗМ- *** г., Запис на заповед, Декларация, Решения на РСДулово и ОС-Силистра; Справка за криминалистически регистрации; Протокол за очна ставка, ведно с приложение; Материали по провеждане на разпознаване на лица, справка за съдимост на подсъдимия.

За обосноваване изводите си относно приетите за установени факти, съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като намира, че същите кореспондират едни с други, с направените самопризнания от подсъдимия, както и с останалите писмени доказателства по делото. Показанията на свидетелите подпомагат съда в изясняване на фактите относно действията на подсъдимия. В тази насока е и заключението на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Подс. Г. А. Г. не е бил в състояние на Силно раздразнение - Физиологичен афект. Вещото лице не може да даде еднозначен отговор на въпроса дали подсъдимият е желаел физически да увреди или убие св. К. Н. К.

От правна страна:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с деянието подс. Г. А. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението от общ характер, наказуемо по чл. 213а, ал.2, т.1, пр.l-во, във вр. с чл.213а, ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК, защото:

Обект на престъплението по чл.213а от НК са обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване на имуществените отношения, в които участва дадено лице упражняване на имуществени права или поемане на имуществени задължения, както и обществените отношения, които осигуряват правото на свободно формиране на воля и безпрепятствено вземане на решения.

От обективна страна подсъдимият е осъществил принуда по отношение на пострадалия, като тази принуда е чрез употреба на заплахи. Изпълнителното деяние при изнудване се изразява в упражняване на принуда спрямо пострадалото лице – чрез заплашване от страна на дееца да склони това лице към определено поведение, в конкретния казус - да се разпореди със свое право /облигационно право/, а именно - парично вземане.