Решение № 290 от 20.06.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. Велико Търново, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Любка Милкова

Илина Гачева при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20224100500444 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №131/26.01.2022г., постановено по Гр. д.№1296/2021г. по описа на РС – Велико Търново, е осъдено „ЕВРОПА – ТРАНС 2001“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.“Мария Габровска“ №4, вх.Г, ет.2, ап.14, ДА ЗАПЛАТИ на „ОМВ БЪЛГАРИЯ“ ООД, с ЕИК 121759222, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Витоша, ж.к.“Малинова долина“, ул.“Донка Ушлинова“ №2, бл. Сграда 4, ет.+1, помещение 411, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ал.1 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД, сумата от 6 726,07лв. с ДДС – главница, представляваща дължима цена на закупено дизелово гориво в общо количество от 2345,19 литра, чрез безналично плащане с ОМВ карта с №4331 с Рутекс функция по фактура №****от 30.11.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ – 29.04.2021г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 926,76лв. – лихва за забава върху главницата за периода 18.12.2019г. – 26.04.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за лихва за забава за разликата над уважения размер от 926,76лв. до пълния предявен размер от 960,33лв. или за сумата 33,57лв. и за периода 15.12.2019г. – 17.12.2019г., като неоснователен и недоказан, както и е осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1491,66лв., представляваща съдебни разноски по компенсация.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от „ЕВРОПА – ТРАНС 2001“ ЕООД със седалище гр.В.Търново, чрез пълномощника му адв.Н. С. – САК, против първоинстанционното решение В ОСЪДИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която са уважени предявените от „ОМВ България“ ООД със седалище гр.София против „ЕВРОПА - ТРАНС 2001“ ЕООД със седалище гр.В.Търново осъдителни иск по чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за главница от 6726,07лв. с ДДС и уважен частично иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на 926,76лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ 29.04.2021г. до окончателното й изплащане. Развити са оплаквания, че първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на 1 съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че неправилно районният съд е приел за доказан факта на продажба, съответно получаване на дизелово гориво от жалбоподателя, на обща стойност 3438,76 евро или 6726,07лв., в периода 20-21.11.2019г. с карта с №**, въпреки че в нито един момент не станало ясно, че издадената от ОМВ фактура от 30.11.2019г. с падеж на плащане 15.12.2019г. е за действително получена престация от „ЕВРОПА – ТРАНС 2001“ ЕООД. Сочи се, че събраните в първата инстанция доказателства не установяват твърдения от „ОМВ България“ ООД положителен факт – закупено дизелово гориво на обща стойност 3438,76 евро и реалното му предаване в полза на ответника.

Твърди се, че от свидетелските показания е установено, че камионът не се е намирал на мястото, от което се твърди от ищеца, че е заредено горивото. Сочи се, че противно на изводите на първостепенният съд, от събраните в процеса доказателства се установява, че карта №** не е използвана за зареждане на 2345,19 литра дизелово гориво в полза на жалбоподателя. Твърди се, че технически не станало ясно как се установило в процеса, че транзакциите са действително направени. Сочи се, че не се доказало и ОМВ да е заплатило услугата на техния партньор, както и че системата им за отчитане е изправна. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната осъдителна част, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявените искове.Претендира разноски за пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца „ОМВ България“ ООД със седалище гр.София, чрез пълномощника му адв.В. Т. - САК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му част потвърдено, по развити съображения по същество. Претендира разноски за въззивното производство.

В СЗ въззивникът „Европа – Транс 2001“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.Н. С. – САК, с писмена молба от 06.12.2022г. поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена.

Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ въззиваемата страна „ОМВ България“ ООД, чрез процесуалния си представител адв.В. Т. – САК, оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната му осъдителна част.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционният съд, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и изслушана ССчЕ. Въззивният съд изцяло възприема фактическите констатации на първостепенният съд и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не са събирани доказателства.

Предмет на разглеждане пред РС – Велико Търново са били предявени от ищеца 2

„ОМВ България“ ООД със седалище гр.София, чрез адв.В. Т. – САК, редовно преупълномощен, против ответника „Европа - Транс 2001“ ЕООД със седалище гр.В.Търново в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване осъдителни иск с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.327 ал.1 ТЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6726,07лв. с ДДС – главница, представляваща дължима цена на закупено дизелово гориво в общо количество от 2345,19 литра, чрез безналично плащане с ОМВ карта с №* с Рутекс функция по фактура №** от 30.11.2019г., и иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 960,33лв.

– лихва за забава върху главницата, считано от датата на възникване на задължението – 15.12.2019г. до датата на предявяване на ИМ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на ИМ – 29.04.2021г. до окончателното изплащане.

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „Европа – Транс 2001“ ЕООД със седалище гр.В.Търново, чрез процесуалния си представител адв.Н. С.

– САК, е оспорил предявените искове като неоснователни по основание и размер с искане да бъдат отхвърлени. Изложил е твърдения, че ответникът не е изразходвал гориво на тази стойност, в този период, с предоставена от ищеца карта. Посочил е, че процесните транзакции за заредени 2345,19 литра дизелово гориво с ОМВ карта с Рутекс функция № за тежкотоварен автомобил с рег.№ВТ * КА в периода 20.11.2019г. в 21:42ч. до 21.11.2019г. в 04:18ч. не са извършени от служител на ответното дружество с камион с рег.№ВТ * КА, за който автомобил само и единствено може да се използва издадената ОМВ Карта с Рутекс функция с № и на това основание ответникът не дължи плащане на исковите суми по транзакции. Посочил е, че служителите на бензиностанциите на партньорите на ОМВ – BP имат задължение да проверяват и позволяват използването на картата само и единствено за МПС, за което се отнася, че това тяхно задължение не е спазено, т.к. в случай, че е заредено претендираното количество гориво, то не е заредено от ответника или негов работник, и ответното дружество не дължи плащането му. Наведени са твърдения, че от неправомерното използване и зареждане са произтекли вреди за ответното дружество от допуснатата неправомерна употреба на ОМВ Карта с Рутекс функция №4331. Релевирано е възражение, че практически е невъзможно в отчетния период да бъде изразходвано това количество гориво през тези кратки интервали от време за едно и също МПС. Изложил е твърдения, че ответникът от момента на сключване на процесния договор с ищеца до този момент не е използвал ОМВ картите с Рутекс функция извън територията на Република България за зареждане на гориво. Релевирал е възражение, че транзакциите не кореспондират с движението на тежкотоварен автомобил с рег.№ВТ ** КА. Претендирал е разноски.

С първоинстанционното решение предявеният осъдителен иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за лихва за забава е отхвърлен частично за разликата над уважения размер от 926,76лв. до пълния предявен размер от 960,33лв. или за сумата 33,57лв. и за периода 15.12.2019г. – 17.12.2019г., като неоснователен и недоказан, в която отхвърлителна част решението на ВТРС не е обжалвано от страните и на основание чл.296 т.2 пр.1 ГПК е влязло в законна сила.

Въз основа на обстоен анализ на правно - релевантните за спора факти и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е достигнал до правилни, обосновани и законосъобразни правни изводи за процесуална допустимост и изцяло основателност на предявеният осъдителен иск по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.327 ал.1 ТЗ за главница от 6726,07лв. с ДДС и частична основателност на иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за мораторна лихва върху главницата в доказан размер от 926,76лв. за периода 18.12.2019г. – 26.04.2021г., ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 29.04.2021г. до окончателното изплащане, които въззивният съд споделя изцяло и към които препраща на основание чл.272 от ГПК.

3

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Безспорен между страните по делото е факта, който и се установява от събраните доказателства, че между същите е сключен на 20.03.2009г. Договор при Общи условия за издаване и ползване на ОМВ карти с Рутекс функция, по силата на който ищецът - издател е предоставил на ответника – клиент 20 бр. карти с Рутекс функция с един общ за всички ПИН код, вкл. и процесната ОМВ Карта с Рутекс функция №4331, даващи право на клиента – ползвател – ответник в процеса, да купува стоки и да ползва услуги, без плащане в наличност към момента на доставката във всички обекти на РУТЕКС – партньорите на „ОМВ България“ ООД на и/или извън територията на Република България, които са обозначени със символа „РУТЕКС“ или приемат ОМВ карти. По силата на т.2.1 от „Общи условия за издаване и ползване на ОМВ Карта с РУТУКС функция“, с подписване от ответника на процесния Договор от 20.03.2009г. за издаване и ползване на ОМВ Карта с РУТЕКС функция същият писмено ги потвърждава и ОУ стават задължителни за „Европа Транс 2001“ ЕООД със заявяване на писменото им приемане по смисъла на чл.298 ал.1 т.1 ТЗ. По силата на т.3.2. от приложимите ОУ за издаване и ползване на ОМВ Карта с РУТЕКС функция /наричани за краткост „ОУ“/, по всички доставки, осъществени с ОМВ Картата, за клиента – ответник в процеса възниква задължение за плащане само към ОМВ, без значение дали прекият доставчик на стоката или услугата е ОМВ, друг РУТЕКС – партньор или лице, което е в договорни отношения в РУТЕКС – партньор.