Решение № 147 от 11.04.2024, Районен съд - Велинград

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. гр.Велинград, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ Г. Т.А при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ Г. Т.А Гражданско дело № 20235210100254 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, представлявано от Александър Александров- изпълнителен директор и Ивайло Епитропов – председател на УС, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, срещу П. С. Т., с ЕГН:**********, с адрес: гр. София, п.к. 1836, обл. София, общ.Подуяне, ж.к.

„*******“ бл.8, вх.Б, ет.1, ап. 26; Аб.№: 335919 ИД номер: 176805, с които ищцовото дружество иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 3 591,98 лева, от които 3 092,56 лева- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до изплащане на вземането, 469,17 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020 г. до 14.10.2022 г., както и суми за дялово разпределение 25,00 лева - главница за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва от 27.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и 5,25 лева - лихва за периода от 31.10.2019 г. до 14.10.2022 г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 1

ГПК № 581 от 16.12.2022 г., по гр. д. № 1139, по описа на Велинградския районен съд за 2022г..

Ищцовото дружество „Топлофикация София“ ЕАД излага, че на 27.10.2022 г. е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, като в срока по чл. 414 ГПК последният е депозирал възражение, поради което в срока по чл. 415 ГПК се предявява настоящия иск. Твърди се, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §1, т. 42 от ДР на ЗЕ, който не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което по отношение на него са влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия, одобрени с одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г. Поддържа се, че ответникът, с абонатен № 335919, е използвал доставяна от дружеството топлинна енергия през периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., като не я е заплатил, както за дялово разпределение от м.09.2019 г. до м.04.2021 Сочи се, че сградата- етажна собственост, в която се намира имотът на ответника е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма “Техем сървисис" ЕООД , като за имота му са издадени изравнителни сметки отчитащи действителния разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. Излага се, че за ищеца е налице правен интерес от привличане на трето лице- помагач- “Техем сървисис" ЕООД , тъй като при евентуално отхвърляне на предявения иск, поради оспорване на извършеното дялово разпределение ищецът може да заведе регресен иск на основание чл. 42, т. 2 ОУ във вр. с чл.

146, ал.1 ЗЕ, в този смисъл се прави искане с правно основание чл. 219, ал. 1 ГПК. Моли се да бъде постановено решение, по силата на което да бъдат уважени предявените искове.

В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не изразява становище.

В о.с.з. проведено на 12.12.2023 г., ответникът излага, че ползва имота от 1993 г. и твърди, че изплаща дължимата сума на ищцовото дружество, чрез удръжки от трудовото му възнаграждение, алтернативно прави възражение за погасяване вземането по давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по 2 делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ.

По този иск в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. Вещен ползвател на процесното жилище и титуляр на клиентска партида с абонатен номер 181313 през процесния период е бил ответника П. С. Т., обстоятелство, което той признава в проведено на 06.02.2024 г. о.с.з.. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. В случая безспорно се установява, че ответникът е ползвател на процесното жилище през процесния период и следователно се явява потребител, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са 3 влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия, нито че топлоподаването в процесния имот е прекратено. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г..

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на фирма „Техем сървисис“ ЕООД.

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, която съдът кредитира изцяло, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба.

Установено е, че през исковия период на ответника е било начислявана топлинна енергия, като фактутирането на суми за ТЕ на абоната е правено от ежемесечно, по отчет на общия топломер в АС и прогнозни данни на ФДР, и периодично- по данни от сметките за ДР от ФДР. Сметките са изготвяни своевременно като начислена стойност на потребена топлинна енергия е в съответствие с методиката към НТ, в частта й за разпределение на ТЕ. При определяне стойността на действително потребената през процесния период 4 топлинна енергия, вещото лице като е взело предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване, сочи, че правилно разпределената на абоната за процесния период ТЕ съвпада с възложената му и възлиза на общо 3079,99 лв., като в приложение № 1 към експертизата са посочени подробно как се разпределят по периоди. При съобразяване на всичко изложено дотук съдът намира, че предявения иск е доказан по основание и размер до сумата от 3079,99 лв..

Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер от 25,00 лв.дялово разпределение за периода от м.09.2019 г. до м.04.2021 г., (съобразно заключението на ССЕ), които съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Следователно този иск е доказан изцяло по основание и размер и следва да бъде уважен.

Предвид основателността на предявените главни претенции съдът следва да се произнесе по наведеното от ответника своевременно възражение за погасителна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за енергетиката. Ето защо като периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – в този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК. В настоящия случай до подаване на заявлението за издаване на 5 заповед по чл. 410 ГПК, когато давността е прекъсната- 27.10.2022 г. (арг. чл.

116, б. „б” ЗЗД, вр. с чл. 422, ал. 1 ГПК), тригодишният давностен срок е изтекъл за всички вземания, които вече са станали изискуеми, като предвид уговорените в чл. 33, ал. 1 и ал. 6 от ОУ срокове за плащане на цената на потребената топлинна енергия (в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят) погасени се явяват вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 05.2019 г. до м. 09.2019 г. включително. Видно от приложение № 1 на приетата по делото съдебно техническа експертиза за този период на ответника не е начислявана ТЕ и следователно същия не дължи заплащането й, поради което не са налице суми, които да се явяват погасени по давност и възражението като неоснователно следва да се отхвърли. Ето защо искът за главница за незаплатена топлинна енергия следва да бъде уважен до сума в размер на 3079,99 лв., а за разликата над нея и до пълния претендиран размер от 3092,56 лева следва да бъде отхвърлен.

Разпечатката съдържа 25 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f6549ba8-f64d-4bd5-ba4c-b420f55cccd2