Решение № 855 от 16.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 855 гр. Пловдив, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20215330105417 по описа за 2021 година

Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 209 вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД, чл. 26, ал.2, предл. 5 ЗЗД и чл. 26, ал.2, пред.5 вр. с чл. 17 ЗЗД и по чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищец И. И. Ф. чрез адв. И.М. заявява, че е възстановено правото на собственост на наследодателя му И.Н. Ф. върху имот № ******* по плана на с. Б. въз основа на решение № ***** на ОСГЗ „Р.“;

Ищецът се снабдил с констативен нотариален акт № ***** за собственост на Н. Е.А. като с имота бил извършена симулативна покупко-продажба в полза на К. И. С. оформена в нот. акт № ***** на Н. Е.А.;

С нотариален акт № ***** собствеността на имота е върната на ищеца отново чрез покупко-продажба.

И за двете сделки продажна цена не била заплащана;

С нотариален акт № **** за доброволна делба ищецът и съпругата му М.Ц. Ф. придобиват имоти с идентификатори № ***** с площ от 3 969 кв.м и № ***** с площ от 664 кв.м които съставляват бивш имот ***** , който е идентичен с имот № **** по плана на с. Б.

Ищецът и М. Ф. се развели с решение от ***** по гр.д. № ***** по описа на ПРС.

Поддържа се, че преди подписването на нотариалния акт от **** с купувача бил сключен предварителен договор на дата 23.12.2009г., с който била уговорена действителната воля за разпореждане с имота. Така в т.6 било уговорено, че след придобиването на собствеността върху имота, купувачът се задължава да не се разпорежда с него и да не го прехвърля на друг освен на ищеца или на лице посочено от него. Уговорено било приобретателят да не ползва имота като същият оставал във владение на продавача.

Било постигнато съгласие в посочен от ищеца срок купувача – ответник К.С. да върне 1 правото на собственост при цена равна на данъчната оценка на имота. Уговорката за обратно прехвърляне била спазена и собствеността била върната с нотариален акт за покупко-продажба № ***, том*** рег. № **** , нотариално дело № **** на Н. Е.А. – А. с рег. №**** от НК.

Поддържа се, че поради симулативността на сделката от **** и тази от **** имот № *** никога не е излизал от патримониума на ищеца, същият е придобит по наследяване и реституция от И.Н.Ф., което изключва съвместния принос на съпругата, евентуално симулативните сделки прикриват дарение, което също изключвало приноса на съпругата;

Иска се прогласяването за нищожен на договор за покупко-продажба оформен в нотариален акт № ***** на Н. Е.А. на основание чл. 209 вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД евентуално като симулативен на основание чл. 26, ал.2, предл. 5 ЗЗД.

При отхвърлянето на исковете за нищожност се заявява искане за обявяване на сделката от ***** за симулативна като прикриваща договор за дарение на основание чл. 17, ал.1 ЗЗД вр. с чл. 26, ал.2 ЗЗД.

На основание чл. 124, ал.1 ГПК се иска да се установи по отношение на ищеца, че ответницата М. Ц. П. не е собственик на ½ ид.част от процесния имот с идентификатор **** по действащата КК и КР на с.Б., Община Р.обл. П. с адрес: с.Б., местност „****“ с площ от 3 969 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята при неполивни условия: 3, стар идентификатор ***** номер по предходен план: ***** , при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, ****.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник М. Ц. П. оспорва предявените искове. Оспорва сделката от **** да е симулативна, оспорва се истинността на обратното писмо от ****, същото е неверно, оспорва се истинността на декларациите от ****. Въз основа на договора за делба на бившите съпрузи е възложен имот с идентификатор № ***** с площ от 3969 кв., имотът е придобит в режим на СИО, след прекратяване на брака е възникнала обикновена съсобственост при което бившата съпруга притежава ½ ид.част. Иска се отхвърлянето на исковете. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник К. И. С. не подава писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. В съдебно заседание проведено на 07.10.2021г. признава иска и фактическите обстоятелства изложени в исковата молба заявява, че всичко е било фиктивно, за да се помогне на ищеца, не е имало предаване на пари.

Съдът след като се запозна с представените доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

Страните не спорят относно обстоятелството, че процесният имот с идентификатор **** по действащата КК и КР на с.Б., Община Р. обл. П. с адрес: с.Б., местност „****“ с площ от 3 969 кв.м е идентичен с имот № *** за който е било възстановено правото на собственост на наследници на И.Н. Ф. съгласно Решение № **** на ОСЗГ „Р." – П. на основание чл. 18ж, ал.1 и чл. 18з, ал.1 ППЗСПЗЗ както и че ищецът се снабдил с констативен нотариален акт за собственост № ***, том ****, рег. № *****, дело № **** на Н. Е.А. с рег. № *** НК с който се легитимира като изключителен собственик на този имот по наследяване на И.Н.Ф. починал на *****

Не се спори и относно обстоятелството, че ищецът е бил в брак с ответник М. Ц. П., който е прекратен с влязло в сила на **** Решение № **** постановено по гр.д. №**** по описа на РС – П. като в Решението не е било утвърдено споразумение, което да засяга въпроса за собствеността на процесния имот, който с доброволна делба оформена нотариален акт № ***** на Н.Р.В. им е бил възложен в общ дял.

Видно от сключеният предварителен договор за прехвърляне право на собственост от 2

***** ищецът се е задължил да прехвърли собствеността върху процесния имот на ответник К. И. С. срещу цена от 800 лева като е уговорено, че след придобиването на собствеността ответник С. ще прехвърли обратно тази собственост на ищеца по цена равна на данъчната оценка. Уговорено е между страните, че С. няма да владее и ползва имота, няма да го продава на трети лица освен на ищеца, респ. последния ще го ползва и владее като с нотариален акт № *** от *** ищецът продал процесния имот, а с нотариален акт № *** го придобил отново чрез покупко-продажба. Уговорките в предварителния договор се потвърждават от ответник С. в обясненията му дадени по реда на чл. 176 ГПК като в отношенията между страните действителната им воля е била собствеността фиктивно да премине към купувача, който впоследствие да я върне на ищеца понеже последният имал неуредици с този имот с трето лице. Тези обяснения се потвърждават от показанията на разпитания по делото св. И.Т.С. – баща на ответник С., който имал непосредствени впечатления за проблемите на ищеца с трето лице, което го и мотивирало да направи фиктивна продажба като за целта К.С. се съгласил на това. Свидетелят заявява още, че синът му К. никога не е ползвал имота, нито е получавал парични суми, нито пък се е занимавал с него, прехвърлянето на собствеността било извършено временно, за да не се отнеме имота на ищеца. Показанията на св. И.С. се потвърждават логически и са в съответствие с показанията на св. Д.А., който знаел от ищеца, че води с негов комшия П.Ф. дела и решил, че трябва да прехвърли имота като ищецът предложил на свидетеля той да му бъде фиктивно лице за покупко-продажба, като след известен период от 5-6 години собствеността да му се върне обратно. Свидетелят А. си спомня, че съпругата му изразила несъгласие поради което и последният отказал такова фиктивно прехвърляне и предложил на ищеца имота да се прехвърли на ответник К.С.. Според свидетелят бил проведен разговор в края на 2009г. със С., който се съгласил да му бъде прехвърлен имота, без да заплаща цена, а след известно време, имотът да бъде върнат, отново без заплащане на цена. Документът бил подписан в с. Ц.К. като в края на годината /2009г./ имотът бил прехвърлен на К. пред Нотариус. Свидетеля А. от време на време, когато си говорили с К. го питал какво било станало с имота и последният му бил казал, че бил сключен договор за връщане на имота безвъзмездно. Свидетелят А. си спомня, че не е чувал К. да е ползвал имота, нито пък да е имал претенции към ищеца.

Показанията на свидетелите се явяват последователни, логични и непротиворечиви като същите се подкрепят от приетото по делото доказателство обратно писмо от 27.12.2013г. с което ищеца и ответник К.С. са се съгласили правото на собственост върху процесния имот, предмет на покупко-продажба оформена в нотариален акт № **, том**, рег. № ***, дело № **** привидно да премине към патримониума на купувача чрез продажба, като тази сделка прикрива дарение и действителната воля на страните е била продажната цена да не бъде изплащана, а собствеността да се прехвърли безвъзмездно в която връзка са съставени и декларации от **** от ищеца и ответник К.С. в които е потвърдена волята на страните затова, че покупко-продажбата е симулативна, прикрива дарение, продажната цена не е изплащана, собствеността е прехвърлена безвъзмездно.

Следователно, при така събраната доказателствена съвкупност с категоричност е доказано, че покупко-продажба оформена в нотариален акт № ***** и тази оформена в нотариален акт № *** прикриват действителната воля на ищец И. И. Ф. и ответник К. И. С., която е била първоначално имотът да се прехвърли безвъзмездно на ответник С. поради същестуващ спор на ищеца с трето лице като впоследствие отново С. безвъзмездно е дарил правото на собственост върху този имот на ищеца. Освен преките доказателствени източници за горния извод са налице и косвени такива за реалните намерения на ищеца и ответник С., а именно наличието на уговорка за обратно изкупуване в предварителния договор от *** при което страните по тази сделка не са желаели прехвърлянето на имота чрез покупко-продажба, а са преследвали друга юридическа цел - безвъзмездното прехвърляне на собствеността в полза на С., който нито е започнал да владее имота, нито е 3 заплатил цената по него, а е имал единствено задължение да го прехвърли обратно на ищеца в по-късен момент. Следователно, правото на собственост върху процесния имот е било дарено на ответник С., който впоследствие отново с дарение е прехвърлил собствеността на ищеца като и двете прикрити сделки са валидни, защото са налице изискванията за тяхната действителност.

Отхвърлят се като неоснователни възраженията на ответник П. затова, че предварителен договор от**** е антидатиран, респ. антидатирано е и обратно писмо от **** като създадено за нуждите на процеса, каквито са и декларациите от **** На първо място, следва да се посочи че нито по покупкпо-продажбата от ***** , нито по тази от **** има данни за изплащането на парични суми – продажната цена. Фактът че в нотариалните актове това е отразено не се ползва с материална доказателствена сила, тъй като документът в тази си част е частен свидетелстващ такъв поради което и съдът възприема изявлението на страните по сделките за привидно, тъй като те са преследвали съвсем друга цел.

Индиция затова че ответник П. не се е възприемала за собственик на имота е факта, че при сключването на споразумението по чл. 51 СК за прекратяване на брака същата не възприема себе си като титуляр на право, което й се полага независимо, че същият е бил възложен в неин дял и в дял на съпруга й към онзи момент. Напротив в споразумението вън от семейното жилище по никакъв начин не се засяга въпроса за собствеността на този имот, и то при положение, че ответник П. е била наясно че го придобила чрез делба по време на брака си с ищеца. На следващо място по делото не е установено ответник П. да е изразила собственическата си власт към имота, няма данни същият да е данъчно деклариран, нито пък да са извършвани действия на управление с имота, няма данни и фактически след прекратяването на брака ответник П. да е изразявала желание да се ползва от собствеността или пък да иска да влезе във владение.

Следователно, не може да се приеме, че оспорените документи са антидатирани тъй като, от една страна, са налице убедителни гласни доказателства, че такива документи са съществували към момента в който са отразени съответните дати на които са били съставени като уговорките между ищеца и отв. С. са станали достояния на свидетели А. и И.С., а от друга страна, липсват каквито и да е било косвени индиции след прекратяването на брака ответник П. да е изразила собственически намерения към имота, т.е за настоящата инстанция е доказано, че П. е възприемала този имот винаги като наследствена изключителна собственост на съпруга й.