Решение № 418 от 17.10.2016, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 418 гр. П. 17.10.2016 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в закрито заседание на дванадесети октомври през двехиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева

ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов

Димитър

Бозаджиев при секретаря Г.М. като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 661 по описа за 2016 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от

Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. № 479 , постановено по гр.д.№ 1027 по описа за 2016 година е осъдено

„Стелт“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.П., бул.

“Хр.Б.“ №43,вх.Б, със законен представител Я.И.Я. в качеството му на управител, да заплати на Г.А.П.,ЕГН ********** ***, сумата от 206 108.56лв. /двеста и шест хиляди сто и осем лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща неизплатени брутни трудови възнаграждения за времето от 01.04.2013г. до 20.03.2016г. , ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба /28.03.2016г./ – до окончателното им изплащане.

Осъдено е „Стелт“ООД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление – гр.П., бул. “Хр.Б.“ №43,вх.Б, със законен представител Я.И.Я. в качеството му на управител, ДА ЗАПЛАТИ на Г.А.П.,ЕГН-********** ***, сумата от 5 471.00лв.

/пет хиляди четиристотин седемдесет и един лева/, представляваща обезщетение за неизплатени обезщетения за нетрудоспособност за времето от 01.04.2013г. до 20.03.2016г. , ведно със законна лихва върху тази сума, считано от предявяване на исковата молба /28.03.2016г./ – до окончателното им изплащане

Присъдени са разноски в тежест на ответника и в полза на ищеца и Бюджета на съдебната власт.

В срок така постановеното решение е обжалвано от от "Стелт" ООД ,чрез пълномощниците му.

Излагат оплаквания за неправилност и необоснованост .

Основният спорен въпрос по делото бил за характера на съществуващото между страните правоотношение - дали е трудово или гражданско.

Решаващият съд не съобразил, че не е възможно паралелното съществуване на трудов и граждански договор за изпълнение на една и съща работа.

От представеното щатно разписание на длъжностите в предприятието било видно, че длъжността, на която е назначен ищецът в първоинстанционното производство не съществува. Нещо повече, същият не е представил договор на основание чл. 141 ал. 7 от Търговския закон, от което може да се направи извод, че ищецът черпи правата си е единствено от договора за управление, озаглавен "трудов договор", тъй като той е единственият сключен между него и ответното дружество.

Изложени са доводи ,че е невъзможно сключването на трудов и граждански договор за една и съща работа.

Освен ,че длъжността ,на която бил назначен ищеца не съществувала в щатното разписание ,но и функциите и според жалбоподателя били такива ,изцяло в компетенциите на управляващия и представляващия предприятието. Твърдят, че наименованието на длъжността не води след себе си извод, че не е била изцяло ръководна - на управител, а е част от длъжностите в предприятието. Касаело се за мандатен договор по ТЗ (обратно по аналогия от Решение № 250 от 13.02.2014 г. по гр.д. № 2682/2013 г., Г.К. III Г.О. на ВКС).

Съдът не обсъдил и представената молба за ползване на отпуск в която молба ищецът се подписва като „управител" и съдружник на дружеството.

Считат че се касае за договор за управление и спора за неизпълнението му е граждански ,а не трудов.

Дори да се приеме, че претенциите почиват на нормите, регламентирани в КТ, то били допуснати процесуални нарушения , тъй като съдът не е обсъдил в цялост събраните писмени и гласни доказателства. Квалифицирайки търсените възнаграждения по трудов договор, съдът не обсъдил направените още с отговора на исковата молба възражения за непрестиране на труд от ищеца .Позовават се на събраните гласни доказателства.

Било установено от заключението на експерта по делото

,че като управител и съсобственик на дружествения капитал ищецът имал пълен достъп до паричния поток в дружеството, респективно той сам разпределя суми, без да му е необходимо изрично позволение от по-горестоящ огран в дружеството от него или счетоводството да му начисли и изплати възнаграждение.

За периода 01.04.2013г.

20.03.2016г. били начислени възнаграждения за ищеца общо в размер на 206 108,56 лева,които според счетоводството на дружеството били изплатени.

Обстоятелството, че ведомостите за заплати не са били подписвани от ищеца в първоинстанционното производство, не означавало че съответният факт - изплащане на начисленото възнаграждение, не се е осъществил. Отделно от това, съда не взел предвид обстоятелството, че управителят П. не е ангажирал никакви доказателства, че през всичките тези години е предприел някакви действия спрямо своя работодател, за да получи "неизплатената" си заплата. Обстоятелството, че повече от 36 месеца не е възразил срещу твърдяното от него неправомерно поведение на дружеството, респективно не е оставил каквато и да е следа за това,било косвено доказателство, че е получавал възнаграждение за положения труд.

Неправилно било присъдено и обезщетение за нетрудоспособност. Съдът не обсъдил направените възражения в хода на съдебното дирене и уважил исковете без никакви аргументи, единствено и само въз основа на изброяването им в мотивите.

Молят решението да бъде отменено и предявените искове – отхвърлени ,като им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор.Подържа се,че решението е правилно , тъй като между ищеца и дружеството – ответник в първоинстанционното производство бил сключен трудов договор ,по силата на който той заемал първоначално длъжността „Мениджър снабдяване“,а по-късно – с допълнително споразумение длъжността било променена на „мениджър продажби“.

Другия управител също получавал възнаграждение по трудов договор.

Съдът , като прецени допустимостта и валидността на постановеното решение ,за де се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:

В исковата си молба против „Стелт“ ООД ищецът Г.А.П. твърди,че през 1995 година с Я.И.Я. учредили дружество с ограничена отговорност,регистрирано под наименованието"СТЕЛТ" ООД, със седалище и адрес на управление гр.П., бул."Х. Б." № 43.

Двамата с Я. Д. били единствените съдружници

,като и двамата били управители и представлявали дружеството заедно и поотделно.

На 4.01.1999 год., в качеството му на физическо лице сключил трудов договор № 26 със „СТЕЛТ" ООД, чрез управителят му инж. Я.Я. - законен представител на дружеството.

По силата на този договор заел длъжност „Мениджър по снабдяването,за неопределено време с уговорено трудово възнаграждение 300 000 лв./недоминирани/.

През следващите години сключвали допълнителни споразумения към трудовия договор, с които уговаряли нов размер на възнаграждението.Последното допълнително споразумение било от 3.01.2011 год., като с него била променена заеманата длъжност от „Мениджър снабдяване" на „Мениджър продажби“.

Уговореното трудово възнаграждение получавал редовно до 31.03. 2013 год.

По това време отношенията с другия съдружник се влошили и той спрял изплащането на възнаграждението.

През целия посочен период, считано от 1.04.2013 год. до предявяване на иска , ищеца ходел на работа и изпълнявах задълженията си по трудовия договор.Ползвал и платен годишен отпуск за 2012 и 2013 год.

През посочения период ползвал и отпуск за нетрудоспособност, поради влошено здравословно състояние, за което представял издадените болнични листове в дружеството, както следва : а/ Болничен лист №

2786956/26.08.2013 год. за срок от десет дни, считано от 26.08 до 4.09.2013 г., вкл, б/ Болничен лист №

4975523/30.01.2014 год. за срок от тридесет дни, считано от 30.01. до 28.02.2014 год.,вкл. в/ Болничен лист №

6248010/14.07.2014 год. за срок от пет дни, считано от 14.07 до 18.07,2014 год.,вкл. г/ Болничен лист №

6248011/4.08.2014 год. за срок от пет дни, считано от 4.08 до 8.08.2014 год.,вкл. д/ Болничен лист №

20141156263/3.08.2015 год. за срок от пет дни, считано от 3.08 до 7.08.2015 год.,вкл. е/ Болничен лист №

**********/29.09.2015 год. за срок от тридесет дни., от ЛКК № 175/2.10.2015 год., считано от 29.09 до 28.10.2015 год., вкл. ж/ Болничен лист №

20141156288/3.11.2015 год. за срок от четирина десет дни, считано от 3.11 до 16.11.2015 год., вкл. з/ Болничен лист № 20152961262/15.01.2016 год. за срок от тридесет дни., от ЛКК № 16/19.01.2016 год., считано от 15.01 до 14.02.2016 год., вкл.

Обезщетението за отпуска поради нетрудоспособност следвало да се изплаща от работодателя за първите три дни, в размер на 70 % от брутното ми трудово възнаграждение, а за останалите дни - от НОИ.

Работодателят не извършил тези плащания.

Конкретизира претенциите си по периоди както следва :

За м. август 2013 год., с продължителност 31, от които 22 работни дни, но отработени 17 дни, работодателят дължал за неизплатено трудово възнаграждение, в размер на 5 409 лв.и за три дни - обезщетение за нетрудоспособност в размер на 668 лв.

За месец септември 2013 год.,с продължителност

30 дни, от които 21 работни дни, но отработени 18, били дължими за неизплатено трудово възнаграждение 6 045 лв.

За м.януари 2014 год., с продължителност 31 дни, от които 22 работни дни, но отработени 20, работодателят дължал за неизплатено трудово възнаграждение 6 809 лв. и за два дни обезщетение за нетрудоспособност - 445 лв.,