Решение № 176 от 24.10.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 176 гр. Бургас, 21.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20222000500249 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-0205-1892/21.04.2022 г. на СлОС от М. В. К., ЕГН: ********** и Ж. В. К., ЕГН:

**********, чрез тяхната майка и законен представител Д. Ц. А. ЕГН:

********** от гр. С., бул. „Х. Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, със съдебен адрес: гр.

С., бул. „В. Л.“ * *, чрез адв. Н. Д., против решение № 75/25.03.2022г. по гр.д.

№ 492/2021г. СлОС в частта, с която са отхвърлени предявените от тях против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, п.к.1000, бул. „Витоша“ № 2, искове за заплащане на обезщетение по реда на чл.49 ЗЗД в размер на по 20 000лв. за всяка от тях, за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл.

354а, ал.1, изр.1, предл.4 и по чл.354в, ал.1 от НК на В. К., за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 549/2019г. на Окръжен съд – Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2020г. до окончателното изплащане. Твърдят, че в тези части решението не е правилно, излагат обосновани аргументи за отмяната му и за постановяване на ново, с което исковете бъдат изцяло уважени. Нямат доказателствени искания. Молят за присъждане на разноските по делото.

По делото е постъпила и втора въззивна жалба - вх.№ СД-02-051913/26.04.2022г. на СлОС от В. Т. К. с ЕГН: ********** от гр. С., бул. „Х.

Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. * , със съдебен адрес: гр. С., ул. „Ц. О.“ № **, ет. *, 1 чрез адв. Й. Й., против решение № 75/25.03.2022г. по гр.д.№ 492/2021г.

СлОС в частта, с която е отхвърлен предявеният против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.София, п.к.1000, бул. „Витоша“ № 2 иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за размера над 8 000лв. до общо претендираните 30 000лв., както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 43 470лв., вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 354а, ал.1, изр.1, предл.4 и по чл.354в, ал.1 от НК на В. К., за които е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 549/2019г. на Окръжен съд – Сливен, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 02.11.2020г. до окончателното изплащане. Твърди, че в тази част решението не е правилно, излага обосновани аргументи за отмяната му и за постановяване на ново, с което искът бъде изцяло уважен. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна - Прокуратурата на Република България, гр.София, оспорва въззивните жалби в проведеното открито съдебно заседание. Счита ги за неоснователни. Моли за отхвърлянето им, депозира нарочни становища.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК от легитимирани лица, пред функционално компетентната инстанция, против акт, подлежащ на съдебен контрол и са допустими.

Преди да се произнесе по съществото на спора, настоящият състав съобрази следното:

Пред окръжния съд е предявен иск от В. К. с правно основание чл.2, ал.1, т.3, ЗОДОВ, за заплащане на обезщетение за вреди, претърпени в резултат от повдигане на обвинение в извършване на престъпления, за които бил оправдан. С този иск са съединени други два иска, предявени от М. К. и Ж. К., малолетни към предявяване на исковата молба и двете представлявани от майка си Д. А. и баща си В. К., чрез адв. Н. Д., насочени против същия ответник – Прокуратурата на Република България. Твърдят се претърпени вреди – кризи, нестабилност в поведението на децата, поява на страхове, повишена тревожност, в резултат от повдигнатото обвинение против първия въззивник – техен баща и провежданите против него процесуално-следствени действия, завършили с оправдателна присъда. Твърди се отзвук в обществото и отдръпване на децата от посещаваната от малолетната Ж. градина, а също неудобства, търпени от непълнолетната понастоящем М. При изложените факти се претендират обезщетения за претърпени от двете неимуществени вреди. Видно от разпоредбата на чл.2 ЗОДОВ, законодателят е предвидил обезщетяване на вредите на лица, пострадали от дейността на правозащитните органи, но в конкретни и изчерпателно изброени хипотези, в които са нарушени правото на свобода и сигурността на лицето. В конкретния случай изложените в исковата молба твърдения сочат на лица, претендиращи да са косвени жертви на незаконното обвинение против техния баща, 2 непопадащи сред адресатите на нормата на чл.2 ЗОДОВ.

Въпреки това, заявявайки, че са пострадали от действията на правозащитните органи и обосновавайки понесени вреди, лицата са предявили допустим и предвиден от закона иск да бъдат обезщетени.

Независимо от посоченото в исковата молба правно основание на този иск – чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, съдът не е задължен да се съобрази с правната квалификация на страните, а следва да подведе описаните факти под хипотезата на приложимата правна норма. Налага се заключение, че наред с иска с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ са съединени два иска с правно основание чл.49 ЗЗД, които, при положение, че се разглеждат от гражданските съдилища, по един и същи ред, няма пречка да бъдат съединени в едно общо производство - Определение № 60354 от 4.11.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1126/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Албена Бонева.

В горния ред на мисли, настоящият състав приема, че следващият въпрос, преди разрешаване на спора по съществото му, е дали като е приел исковете на Ж. К. и М. К. за искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, намерил ги е за неоснователни и ги е отхвърлил, СлОС е постановил недопустимо в тази част решение, по непредявени искове. По този повод Апелативен съд - Бургас, в рамките на задължителната проверка за допустимост на постановения и обжалван съдебен акт, се съобрази с трайно установената съдебна практика, съгласно която искът се характеризира със своите страни, предмет, основание и обхват на търсената защита. Когато съдът излезе от рамките, определени от тези характеристики и формира воля извън тях, която да обективира в решението си, последното е недопустимо и подлежи на обезсилване от по-горната инстанция. В тази връзка са и постановените Решение № 201 от 16.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 820/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мадлена Желева, Определение № 320 от 20.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 820/2018 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мадлена Желева. В настоящия случай спорното материално право на Ж. и М.

К.и е правото им на обезщетение. Основанието на исковете са твърдените вреди, в резултат от действията на правозащитните органи и петитумът е присъждане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди. С решението си СлОС е обсъдил изложените факти, но е приел, че обезщетение не се дължи и е отхвърлил исковете. При това положение настоящият състав приема, че се касае за преценка на правилността или неправилността на поставеното решение в съответната част.

По описаното по-горе и като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Апелативен съд - Бургас приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред СлОС е образувано по искова молба от В. Т. К., М.

В. К., понастоящем непълнолетна и Ж. В. К., двете чрез адв.Н.Д., против Прокуратурата на Република България. Въззивниците твърдят, че на 12.02.2019г. К. бил задържан в хода на полицейска акция в гр.Сливен. На 3 следващия ден с постановление от 13.02.2019 г. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпления по чл.354а, ал.1 и чл.354в, ал.1 от НК, като с постановление на ОП – Сливен от същата дата бил задържан за срок от 72 часа. С постановление от 15.02.2019г. спрямо него е взета мярка за неотклонение – „Задържане под стража“, впоследствие изменена с определение от 21.03.2019г. в „Домашен арест“. Твърди се, че по време на пребиваването си в следствения арест отслабнал с 15кг и понесъл много тежко условията в ареста, което довело до влошаване на здравословното му състояние. От тогава започнал да вдига високо кръвно налягане, получил сърдечни проблеми, започнал да изпада в депресивни състояния. Уронено било доброто му име и репутация в професионалните среди на АФБ и FIA.

Заявява, че считано от 18.02.2020г. било прекратено радиочестотното му наблюдение и е свалена електронната му гривна, а считано от 02.11.2020г. бил окончателно оправдан. През време на 72-часовото задържане, на мярката „задържане под стража“ и следващата мярка за неотклонение „домашен арест“ бил лишен от правото си на свободно придвижване, освен това не могъл да упражнява обичайната си заетост, във връзка с търговската дейност на майка му и дейността като член на АФБ. Това довело до намаляване на приходите му, както и на приходите, реализирани от FIA. Ето защо се принудил да продаде притежавания от него л.автомобил „Ауди S2“ с колекционерска стойност от около 25 000 евро за сумата само от 1 500лв.

На основание изложените твърдения К. претендира обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ в размер на 30 000лв. за претърпените неимуществени вреди и 48 000лв. за пропуснати ползи от продажбата на автомобила. Ангажира доказателства и претендира разноски.

От своя страна, Ж. К. и М. К. – малолетни към депозиране на исковата молба и действащи чрез своите родители В.К. и Д. Ц. А., ЕГН: **********, чрез адв. Н. Д., са твърдели изживяване на стреса от задърЖ.о на баща им, разгласяването на информацията чрез Интернет, промяна на отношението на съучениците им и децата от детската градина, рефлектирало в кризи и нестабилност в поведението им. Твърди се, че Ж. е развила синдром на засилена нужда от близост с родителите и страх от изоставяне. Твърди се, че от есента на 2018г. започнала да посещава група за психомоторно развитие, водена от клиничен психолог, който през 2019 г. започнал да забелязва промени в поведението й с видими преживявания на страх и тревога.

От своя страна М. също започнала да посещава психотерапевт веднъж седмично, поради повишена тревожност, лесна емоционална ранимост и компрометиране на доверието във възрастния.

На горните основания всяко от децата, чрез своите родители и законни представители, е заявило претенция за обезщетение в резултат от незаконното обвинение против баща им в размер на по 20 000лв. Ангажирани са доказателства.

Както вече бе изложено, предявените искове са с правно основание чл. 2, 4 ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 52 ЗЗД.

Исковете са надлежно оспорени с депозирания от Прокуратурата на Република България в срока по чл.131 ГПК отговор срещу исковата молба. На първо място относно настъпилите неимуществени вреди твърди, че исковата молба не е подкрепена от убедителни доказателства. На следващо място счита, че претендираните суми са значително завишени по размер. Оспорва приложените доказателства за извършената покупко-продажба на лекия автомобил. Не ангажира доказателства.

Фактическата обстановка е детайлно и подробно описана от СлОС, затова няма да бъде преповтаряна в настоящото решение и накратко описана е следната: На 12.02.2019г. ищецът В. К. бил задържан в хода на полицейска акция в гр.Сливен. На същата дата било образувано ДП № 16 „КП”/2019г. по описа на ОДМВР –Сливен, вх.№ 452/2019 г пор. № 43/2019 г на Окръжна прокуратура-Сливен. С постановление от 13.02.2019г. на разследващ полицай бил привлечен като обвиняем за престъпления по чл.354а, ал.1 и чл.354в, ал.1 от НК, като на основание постановление от същата дата на ОП - Сливен бил задържан за срок до 72 часа и приведен в следствения арест, находящ се в сградата на ОД на МВР - Сливен. С определение от 15.02.2019г., постановено по ЧНД № 80/2019г. по описа на Сливенския окръжен съд му била наложена мярка за неотклонение „Задържане под стража”, впоследствие изменена с определение № 51/21.03.2019г. по ВЧНД № 70/19г. на Апелативен съд - ургас в „домашен арест”. Мярката се изпълнявала в апартамента му в град С., бул.