Решение № 322 от 15.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Плевен, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря Й. СТ. К. като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20254400101009 по описа за 2025 година

Производство по чл.124 ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от М. Ю. Д., ЕГН **********, от гр. Н., обл. П., подадена чрез адв. Б. Й. от САК против „ФИНАНС АСИСТ“ ООД, ЕИК ***, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.24, ал.1, т.7 и т.9, вр. чл. 29, ал.9 и чл.38 от ЗКНИП за признаване за установено, че сключения между страните Договор за паричен заем № 168/21.04.2022г. е недействителен /нищожен/ на посоченото в исковата молба правно основание - чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.24, ал.1, т.7 и т.9, вр. чл. 29, ал.9 и чл.38 от ЗКНИП, с цена на иска: 122 090,24 лв. /62 423,43 евро/, от които заем в размер на 65 000,00 лв. /332,34 евро/, възнаградителна лихва в размер на 56 590,24 лв. /28 933,98 евро/ и такса за обслужване в размер на 500,00лв. /255,64 евро/. Претендират се и направените по делото разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение. В исковата молба се твърди, че съгласно параметрите на сключения Договор за паричен заем № 168/21.04.2022г. на ищцата е предоставен паричен заем в размер на 65 000 лева; със срок на връщане 48 месеца, считано от 21.04.2022г.; договорна лихва в размер на 2,91% месечно или 34,92% годишна лихва; ГПР в размер на 41,88 %. Общата дължима сума за целия период от 48 месеца възлиза на 122 090,24 лв., от които 1

65 000лв. съставляват подлежащата на връщане главница, а 56 590,24 лв. съставляват договорената лихва и 500 лв. за покриване на таксата за обслужване на целия период на договора, платима с последната вноска по договора. Уговорено е, че всяка месечна вноска е в размер на 2 533,13 лв., с първи падеж на 25.05.2022 г. и последен падеж на 25.04.2026г. Съгласно договора, Заемополучателят се задължава в срок до 1 месец от подписването на договора да учреди в полза на заемодателя ипотека на собствения си недвижим имот, подробно описан и находящ се в гр. Н., обл. П.. При забава на Заемополучателя в изплащането на която и да е вноска по заема, същият дължи на Заемодателя обезщетителна неустойка в размер на 15% върху съответната забавена сума или част от нея. Твърди се, че страните не са сключвали Стандартизиран европейски формуляр и на ищцата не е било предоставена Преддоговорна информация, по раздел II от ЗКНИП.

В исковата молба се твърди, че уговорената такса за обслужване на целия период на договора в размер на 500лв., платими с последната вноска по договора не е включена в годишния процент на разходите, но според ищцата следва да се включи в ГПР. Твърди се, че тази такса е договорена в нарушение на нормата на чл.27, ал.2 от ЗКНИП, тъй като тази такса за обслужване на кредита представлява такса за управление на кредита, за която е налице императивна забрана за заплащането й по аналогия на чл.27, ал.2 от ЗКНИП.

Ищецът счита, че договорената такса за обслужване на целия период на договора в размер на 500 лева, представлява разход по кредита за Заемополучателя по смисъла на & 1, т.17 от ДР на ЗКНИП. Позовава се на чл.29 ал.1 от ЗКНИП, като твърди, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя - настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения кредит.

Ищецът твърди се, че в договора е записано, че ГПР е в размер на 41,88 %, но никъде не е посочено какво е включено при изчислението му.

Счита че отразеният ГПР в размер на 41,88% не е действителния, тъй като в него не е включена таксата в размер от 500 лв. за покриване на таксата за обслужване на целия период на договора, платима с последната вноска по кредита. Твърди се, че според процесния договор, таксата в размер на 500 лв. за обслужване е пряко свързана с договора за паричен заем, известна е на 2 кредитора към момента на сключването му, тъй като е уговорена, поради което дължимото за нея възнаграждение представлява разход по кредита, който потребителят задължително трябва да заплати. С тази такса се увеличава печалбата на кредитора, който получава допълнително възнаграждение, което води до оскъпяване на кредита. Твърди се, че в чл.8, ал.2 от процесния договор е включено и скрито възнаграждение - неустойка в размер на 15% върху съответната забавена сума или част от нея. Такава „неустойка“ не се дължи, тъй като противоречи на разписаното в чл.43, ал.2 от ЗКНИП, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, поради което разпоредбата на чл.8, ал.2 от процесния договор е нищожна.

Твърди се, че Договор за паричен заем № 168/21.04.2022г. е недействителен /нищожен/ на основание на чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД вр. чл.24 ал.1 т.7 и т.9 от ЗКНИП вр. чл.29 ал.9 в чл. 38 от ЗКНИП. В изложението е посочено, че за случая е приложим Законът за кредитите за недвижими имоти на потребители, което следва от разпоредбата на чл.1 ал.2 от ЗКНИП, съгласно която кредити за недвижими имоти са кредити, обезпечени с ипотеки или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот и кредити, чиято цел е придобиване или запазване на вещно право върху недвижим имот, респективно на основание & 1, т. 20 от ДР на ЗКНИП ищецът има качеството потребител, доколкото се касае за физическо лице, което при сключването на договора за кредит е действало извън рамките на своята търговска, стопанска или професионална дейност. Твърди се, че сключеният Договор за паричен заем е нищожен, поради което длъжникът дължи връщане на чистата стойност на кредита - 65 000 лв., без да дължи лихва, неустойка или други разходи по кредита. Твърди се, че поради невключване на такса за обслужване в размер на 500 лв. в ГПР в размер на 41,88%, същият не отговаря на действителния ГПР.

Ищецът счита, че процесният Договор за заем е сключен в нарушение на императивните разпоредби на ЗКНИП, които регламентират неговата форма и съдържание. Разпоредбата на чл.38 от ЗКНИП предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл.23 ал.1, чл.24 ал.1 т.5-9 и т.11 и чл.25 ал.3 от ЗКНИП, договорът е нищожен. Твърди се нарушение на разпоредбата на чл.24 ал.1 т.7 и т.9 от ЗКНИП, досежно изискването договорът за кредит да съдържа условията за погасяването на кредита, вкл.

3 погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и т.н. Твърди се, че това, което е наименувано „погасителен план“ не може да бъде прието за погасителен план.

Посочената информация не съдържа изискуемата се по закон информация каква част от определената обща месечна вноска в размер на 2 533,13 лв. погасява главницата, каква част погасява възнаградителната лихва и каква част е за погасяване на другите дължими разходи, ако има такива, а такива има - в размер на 500 лв. за покриване на таксата за обслужване на целия период на договора. Основание за недействителност на договора намира и в неизпълнение на изискването на чл. 24 ал.1 т.9 от ЗКНИП за посочване в договора на годишен процент на разходите по кредита, заедно с подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита за потребителя.

В заключение се иска да бъде признато за установено, че Договор за паричен заем № 168 от 21.04.2022г., сключен между М. Ю. Д., ЕГН ********** и „ФИНАНС Асист“ ООД, ЕИК *** е недействителен /нищожен/ на основание на чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.24 ал.1 т.7 и т.9 от ЗКНИП вр. чл.29 ал.9 вр. чл.38 от ЗКИП. Претендира направените разноски. С исковата молба, като писмени доказателства са представени Актуално състояние на „Финанс асист“ ООД и Договор за паричен заем № 168 от 21.04.2022г.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ФИНАНС АСИСТ“ ООД, представлявано от управителя Д. Г., в който се оспорва исковата молба, като неоснователна. Твърди се, че не са налице сочените нарушения от страна на кредитодателя, не са нарушени и сочените нормативни разпоредби, като същите са изцяло неотносими към процесния спор. Договорът е сключен при спазване на всички нормативни изисквания и е изпълнен точно от кредитодателя, но кредитополучателят е изцяло в неизпълнение на поетите по договора задължения. Липсват доказателства за плащане на парични вноски по кредита от ищцата и за сключена договорна ипотека, а твърденията в исковата молба са неясни и противоречиви. Ответникът противопоставя следните насрещни твърдения:

От четири години ищцата не е плащала абсолютно нищо по кредита, нито чистата стойност на кредита, нито лихви, неустойки или каквито и да било 4 разходи. Всичко което е поето от ищцата като задължение е посочено точно, ясно и правилно в договора, като ГПР е значително по-нисък от нормативно допустимия.

По отношение на твърдението, че в чл.7 е договорено задължение за кредитополучателя до един месец от подписване на договора да учреди в полза на кредитодателя договорна ипотека на собственият си недвижим имот, възразява, че не се сочат доказателства да е сключена такава ипотека.

Ответникът счита, че не е приложим ЗКНИП, тъй като в процесния Договор за кредит е предвидено такова обезпечение, но то не е изпълнено от кредитополучателя, който не е обезпечил вземането на кредитодателя с ипотека върху недвижим имот или друго сравнимо обезпечение върху недвижим имот. Цитираният закон дава специфична, особена защита на потребителя, с цел от една страна, защита имота на последния, а от друга - е отчетена високата степен на сигурност за кредитодателя, чието вземане е гарантирано с ипотеката върху имота. В случая, имотът на кредитополучателя не е застрашен, защото не е ипотекиран за обезпечение на вземането на кредитодателя, и съответно- вземането на последния не е гарантирано по никакъв начин.

Във връзка с оплакването на ищцата досежно таксата за обслужване на кредита в размер на 500 лв., ответникът счита, че тази такса е посочена ясно в договора и е предвидена при определяне на ГПР, който е в законоустановените граници. В Договора ясно е посочено, че това е такса за обслужване за целия период на договора. Така посочената такса е предвидено да се събере еднократно и е ясно определена, няма друга такава за същото действие, не е за усвояване и управление на кредита. Таксата не е в противоречие на законовите разпоредби, а сочените от ищеца за случая са неприложими. Ответникът оспорва като неверни твърденията, че таксата от 500 лв. не е включена в ГПР, тъй като съгл. договора същата е ясно посочена и включена в годишния процент разходи, а последните са изцяло съобразени с нормативните разпоредби. Във връзка с претенциите за договорената неустойка в размер на 15% върху съответната забавена сума, ответникът твърди, че не е нарушена разпоредба от ЗКНИП, тъй като няма договор за ипотека, като в сочената разпоредба е предвидено право на обезщетение за забава само върху размера на просрочената сума за времето на забавата.В 5 отговора се твърди и това, че процесният Договор за кредит е подробно обсъждан преди сключването му, всички клаузи са изцяло съобразен с изискванията на ищцата и това явно се вижда от очевидното предоверяване на кредитодателя, че кредитополучателката ще изпълни задължението си за учредяване на ипотека, което не е сторено. Твърди се, че многократно са правени опити за доброволно уреждане на спора от страна на дружеството ответник, но ищцата счита, че може да не плаща нищо и отказва всякакви преговори.

Съдът, като взе предвид изложеното от страните, обсъди събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Плевенски ОС е сезиран с установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.24, ал.1, т.7 и т.9, вр.чл.

29, ал.9 и чл.38 от ЗКНИП за признаване за установено, че сключения между страните Договор за паричен заем № 168 от 21.04.2022г. е недействителен /нищожен/ на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.24, ал.1, т.7 и т.9, вр.чл.