Решение № 434 от 23.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. София, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20211001001128 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260105 от 10.08.2021г., постановено по т.д.№ 131/2020г. по описа на Окръжен съд-Враца е признато за установено по иска с правно основание чл.694,ал.3,т.1 от ТЗ,предявен от Корпоративна търговска банка“ АД/н/ против „Кан“ ЕООД и „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/, че вземането на „Кан“ ЕООД към „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/, включено в списъка на приетите вземания по т.д.№160/2019г. по описа на ОСВраца с определение на съда № 2600123/29.10.2020г., постановено на основание чл.692, ал.4 от ТЗ за сумата над 8 422 054,33лв. до сумата 9 360 851,73лв. или сумата от 938798,40лв. равностойност на 480 000 евро, представляващо неустойка за неизпълнение на задължения на „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/ по т.1.2 от раздел I на предварителен договор за продажба на недвижим имот от 12.11.2012г.,договорена в т..4.6 от същия договор, който предварителен договор е сключен между „МТ Роуз Корпорейшън“ със седалище в Британски Вирджински острови и „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/ със седалище в гр.Враца,като вземането за неустойка е цедирано на „Кан“ ЕООД, гр.Пазарджик с договор за цесия от 16.09.2010г. не съществува.

Отхвърлен е отрицателният установителен иск, предявен от „Корпоративна търговска банка“ АД/н/ против „Кан“ ЕООД и „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/ за несъществуване на вземането на „Кан“ ЕООД към „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/ общо за сумата от 8 422 053,33лв., включващо следните суми: 1. 598 733,33лв., произтичащи 1 от договор за временна финансова помощ от 09.11.2005г. и анекс от 09.07.2009г.,която сума включва вземане от 560 000 лв., представляващо главница, капитализирана лихва и законна лихва за периода от 10.07.09г. до 09.07.19г.; 34 066,67лв. законна лихва върху главницата от 560 000 лв. за периода от 10.07.2019г. до 13.02.2020г. и 4666,66лв. лихва за периода от 14.02.2020г. до 14.03.2020г.; 2.сумата от 4 000 000 евро с левова равностойност 7 823 320лв., представляваща неустойка за неизпълнение задълженията на продавача „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/ по предварителен договор за продажба на недвижим имот от 12.11.2012г. и анекс към същия от 01.12.2015г., които са сключени между „МТ Роуз Корпорейшън“ ,Британски Вирджински острови и „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/ , гр.Враца като вземането за неустойка по договора на „МТ Роуз Корпорейшън“ е цедирано на „Кан“ ЕООД, гр.Пазарджик с договор за цесия от 16.09.2019г.

Против решението в отхвърлителната му част е подадена въззивна жалба от „Корпоративна търговска банка“ АД/н/ с искане да бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да уважи отрицателните установителни искове изцяло. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развити са подробни съображения във връзка с доказателствената стойност на писмените доказателства, приети по делото и установеното от изслушаната от първоинстанционния съд експертиза.

Жалбоподателят поддържа, че вземането по договора за временна финансова помощ не съществува, тъй като договорът не е валидно сключен – липсвали доказателства за предаването на сумата,а представеното по делото платежно нареждане сочело на друго основание на извършения паричен превод. Изводите на първоинстанционния съд относно достоверността на датата на представения договор и анекса към него противоречали на практиката на ВКС по реда на чл.290 от ГПК.

По отношение на вземането за неустойка по предварителен договор, сключен между „МТ Роуз Корпорейшън“, Британски Вирджински острови и „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/ и впоследствие цедирано на „Кан“ ЕООД се поддържа, че договорът и споразуменията към него са сключени след откриване на производството по несъстоятелност и с оглед нуждите на това производството. Договорът бил нищожен като сключен в противоречие със закона – чл.26,ал.1, вр.първо от ЗЗД вр.чл.635,ал.1 от ТЗ и поради липса на съгласие- чл.26,ал.1, изр. второ от ЗЗД,в чл.635, ал.1 от ТЗ. подписаните допълнителни споразумения към договора били симулативни, тъй като страните нямали действително намерение да се обвързват с уговорките в тях.

Недостоверна била датата на подписания за обезпечаване на задълженията по този договор запис на заповед от 01.12.2015г.,както и на джирото върху същия и на представените фактури, с които са осчетоводени задълженията за неустойки.

На следващо място в жалбата се изтъква, че ищцовата страна се е позовала на нищожност на клаузата на чл.4.3 от предварителния договор и на т.3 от анекс от 01.12.2015г.,а съдът разгледал нищожността на клаузата на чл.4.6 от предварителния 2 договор. Освен това изводът за валидност на клаузата бил неправилен като противоречал и на правилата на логиката. Същата била нищожна като противоречаща на добрите нрави.

Изводите на първоинстанционния съд в обратната насока били неправилни. Също неправилно било прието, че са налице предпоставките за начисляване на тази неустойка.

Посочва се, че освен всички аргументи за нищожността на уговорената неустойка, следва да се вземе предвид и обстоятелството, че страните по договора са свързани лица, което подкрепяло твърденията за симулативност на сделките и недостоверност на датите на всички сделки и документи, свързани с това правоотношение.

Синдикът на дружеството- длъжник не е подал отговор на жалбата.

В съдебно заседание „Корпоративна търговска банка“ АД/н/ и „Кан“ ЕООД поддържат вече изразените становища.

„Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/, призовано по реда на чл.50,ал.2 от ГПК не е изпратило представител и не е изразило писмено становище.

Синдикът на същото Р. Т. не се е явил и не е изпратил представител.

Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба в рамките на правомощията по чл.269 от ГПК излага следните съображения:

Въпросът за дължимостта на сумата 480 000 евро неустойка, начислена въз основа клаузата на чл.4.6 от договора е разрешен,тъй като решението в тази му част е влязло в сила и този спор не е предмет на въззивното производство.

Първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо. Съдът се е произнесъл в рамките на правораздавателната си власт и по иска, с който е сезиран.

От вписванията в търговския регистър и наличните по делото документи е видно, че искът по чл.694 от ТЗ е предявен в законоустановения срок и при наличие на предпоставките на тази разпоредба- открито производство по несъстоятелност по отношение на „Грифон Естейтс България“ ЕООД, предявено вземане в срока по чл.685 от ТЗ, включване на същото в списъка на приетите вземания, направено възражение от друг кредитор и произнасяне от съда по несъстоятелността, с което това възражение е отхвърлено и е одобрено включването на вземането, предмет на иска в посочения списък.

Освен това ищецът е процесуално легитимиран да предяви иска, тъй като е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност.

По отношение на правилността на решението съдът намира следното:

Пред окръжния съд е предявен иск с правно основание чл.694,ал.3,т.1 от ТЗ с искане да бъде признато за установено, че „Кан“ ЕООД няма вземане към „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/, в размер на 560 000лв. главница и капитализирани лихви до 09.07.2019г. и сумата от 38 733,33лв. – законна лихва върху главницата от 560 000лв. за периода от 10.07.2019г. до 14.03.2020г., дължими по договор за временна финансова помощ и анекс от 09.07.2009г.,сключен между "Кан" ЕООД и "Грифон Естейтс България" ЕООД ( с 3 предишно наименование „Бяло поле-2“ ЕООД).

Предявен е и втори отрицателен установителен иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ за признаване за установено, че „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/ не дължи на „Кан“ ЕООД сумите, които вторият ответник е придобил по договор за цесия от 16.09.2019г., сключен между „МТ Роуз Корпорейшън“ ,Британски Вирджински острови и „Кан“ ЕООД , а именно: сумата от 480 000 евро – неустойка по чл.4.6. от предварителния договор за неизпълнение на задълженията на „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/ по договора; сумата от 4 000 000евро, представляваща неустойка за неизпълнение на задълженията на „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/ за прехвърляне на имота, предмет на предварителния договор в уговорения с анекс от 01.12.2015г. срок – 20.01.2019г., изчислена като 100% от продажната цена на имота като тези вземания в левова равностойност възлизат на 8 762 118,40лв.

Първият иск е обоснован с твърденето, че представения от „Кан“ ЕООД договор за временна финансова помощ и анекс от 09.07.2009г. към него е нищожен поради незавършен фактически състав. Уговорената по същия заемна сума не била предоставена реално на заемателя. Представените с молбата по чл.685,,ал.1 от ТЗ документи- референция от „Инвестбанк“ АД от 10.11.2005г., както и дневно извлечение от 10.11.2005г. не удостоверявали извършен банков превод за сумата от 200 000 лева на основание договора за временна финансова помощ от 09.11.2015г. и в този смисъл не представлявали доказателства за предоставянето на тази сума. Видно от банковото бордеро основанието било „покупка на дялове от капитала на „Бяло поле-2 ООД“. Дори да се приемело, че договорът е валидно сключен за „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/ не било възникнало задължение за връщане на сумата,тъй като същата не била получена.

Ищцовата банка поддържа, че договорът и анексът към него да са изготвени и подписани само за целите на производството по несъстоятелност и съответно за производството по предявяване на вземанията на кредиторите. Те били не само антидатирани, но и страните по тях нямали намерение да се задължават по тях и предвид на това същите били симулативни и съответно нищожни.

На следващо място се излагат доводи, че предявеното вземане не било достатъчно индивидуализирано, тъй като не било посочено как е формирано то и какъв е размера на отделните елементи. Не бил ясен размерът на главницата по заема, нито размерът на капитализираната лихва.

При условията на алтернативност-дори да се приемело, че задълженията на „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/ към „Кан“ ЕООД по договор аз временна финансова помощ съществували, то същото не било в размерите, в които е предявено. По-конкретно се посочва, че размерът на капитализираната лихва не бил 80 000лв. Вземането за капитализирана лихва след сключване на анекса от 09.07.2009г. до 09.07.2019г. не съществувало, тъй като не можело да се капитализира вземане, чийто падеж не е настъпил.

Ето защо твърдяното капитализиране не било породило правни последици.

4

Уговорките в анекса от 09.07.2009г., с които е извършено капитализиране на изтекли лихви с уговорка за плащане на 10 годишна възнаградителна лихва върху новосформираната главница били нищожни поради противоречие със закона – чл.10,ал.3 от ЗЗД. В случая не била приложима нормата на чл.294,ал.2 от ТЗ,тъй като договорът за заем, от който се твърди да произтича вземането не представлявал търговска сделка, сключена между търговци.

По отношение на втория иск се излагат твърдения,че спорното вземане е придобито от „Кан“ ЕООД въз основа на договор за цесия, сключен между него и „МТ Роуз Корпорейшън“ ,Британски Вирджински острови на 16.09.2019г.. Цедентът черпел правата си от предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот,по който той имал качеството на купувач, а „Грифон Естейтс България“ ЕООД/н/ на продавач. В договора била постигната уговорка, че имотът ще бъде прехвърлен до 20.12.2015г. С анекс от 01.12.2015г. срокът е удължен до 20.01.2019г. като е уговорено,че при неспазване на същия продавачът ще дължи на купувача неустойка в размер на 100% от продажната цена. Предвидено е, че за обезпечаване на задължението продавачът ще издаде в полза на купувача запис на заповед на стойност 4 000 0000 евро.