Решение № 105 от 17.09.2024, Районен съд - Девин

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Девин, 17.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20245410100253 по описа за 2024 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по реда на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, при условията на евентуалност чл. 26, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 146 ЗЗП.

В исковата молба ищцата твърди, че на 22.10.2021г. ищцата Ф. С. Т. е сключила договор за кредит № 30079**** с „Б. Е. Д. К.“ ООД. В договора е посочено, че сумата по отпуснатия заем е в размер на 700.00 лева, размерът на погасителната вноска по кредита е 80.71 лева, брой погасителни вноски десет, срокът на кредита е 10 месеца, общата стойност на плащанията е 807.10 лева, уговореният годишен лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 37.85 %, годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 32.11 %. Също така в договора е уговорено, че Ф. Т. дължи възнаграждение за „Бързо разглеждане на искането му за кредит“ при условията, описани в раздел V, т. 7.3. от Общите условия.

Посочено е, че паричната сума за „Бързо разглеждане на искането за кредит“ е в размер на 209.30 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. В договора е посочено и че ищцата ще ползва „Експресно обслужване по кредита“ при условията, описани в раздел V, т. 7.4. от Общите условия. Посочено е, че паричната сума за „Експресно обслужване по кредита“ е в размер на 350.70 лева и е дължима на равни части през периода 1 на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. Ф. С. Т. е погасила изцяло сумите по сключения договор, а именно в общ размер на 1367.10 лева, включваща 700.00 лева главница, 7.10 лева възнаградителна лихва. 209.30 лева възнаграждение за „Бързо разглеждане на искането му за кредит“ и 350.70 лева възнаграждение за „Експресно обслужване по кредита“. Последната е изплатена на „Б. Е. Д. К.” ООД. Счита, че гореописания договор е нищожен /недействителен/ на основание чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ във вр. с чл. 26, ад. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила, че процесния договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма; е нищожен основание чл. 11, ал. 1, т. 7 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно общият размер на кредита; е нищожен на основание чл.

11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, при посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, по определения в приложение № 1 към ЗПК начин и излага подробни съображения. Евентуално, ако съдът приеме договора за валиден и действителен, смята, че са нищожни отделните клаузи от процесния договор на основание чл. 26, ал. 1. пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26. ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави, респективно на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност. Ответното дружество е отпуснало на ищцата заем в общ размер на 700.00 лева. като впоследствие Ф. Т. е погасила и превела единствено на ответното дружество изцяло сумата в общ размер на 1367.10 лева. Счита, че е налице правен интерес за ищцата от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1. предл. I от ЗЗД за сумата от 25.00 лева, като частичен иск от цялата сума в размер на 667.10 лева - разликата между заплатената от ищцата на ответното дружество сума -1367.10 лева и получената от нея сума -700.00 лева.

Моли съда да постанови решение и след доказване на твърденията в исковата молба, включително относно нищожността, евентуално унищожаемостта на процесиите договори, или евентуално нищожността на 2 отделните клаузи от последните, да постановите решение, с което: да осъди на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД ответника „Б.

Е. Д. К.” ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район И., ул. „Н." № **, ет. *, представлявано от Б. К. Б. и С. И. Г., да заплати на Ф. С. Т., ЕГН **********, живуща в с. З.. общ. Д. обл. Смолян, ул. "С." № *, сумата в размер на 289.48 лева /допуснато увеличение на иска в о.с.з./, представляваща недължимо платена сума по потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното изплащане. Претендира за разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество „Б. Е. Д. К.” ООД, чрез пълномощника му юрк. Г. И., с който твърди, че клаузите в договора не се накърняват добрите нрави. Принципите за доброволност при договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации на договарящите при двустранните договори не са етични, а правни принципи, които са скрепени с правни норми, и евентуалното противоречие с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД като излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли предявените искове, както и да присъдите в полза на дружеството направените разноски, вкючително да му присъди юрисконсултско възнаграждение. Моли съда, в случай, че присъдите адвокатско възнаграждение, то да бъде в минимален размер (решение СЕС по дело С-438/22), тъй като съобразяването с материалния интерес и липсата на правна и фактическа сложност обуславят решение точно в тази посока. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, моли съда, в случай, че присъди адв. възнаграждение, то да бъде в минимален размер (решение СЕС по дело С-438/22), тъй като съобразяването с материалния интерес и липсата на правна и фактическа сложност обуславят решение точно в тази посока. Моли съда това да се приеме и като възражение за прекомерност на адв. възнаграждение.

В о. с. з. ищцата не се явява и не изпраща представител. Постъпили са молба и становище от ищцата, чрез процесуалния й представител – адв. И. Н., с които молят да се уважат предявените искове, като излага подробни 3 съображения.

В о. с. з. ответника „Б. Е. Д. К.“ ООД не се явява и не изпраща представител. С молба процесуалния му представител – адв. Г. И. поддържа отговора и моли съда да отхвърли исковите претенции на ищцата, като излага подробни съображения.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, че страните са сключили Договор за потребителски кредит № 30079**** от 22.10.2021г., по който силата на който ищцата като кредитополучател е получила заем от 700.00 лева, уговорен е размера на погасителната вноска - 80.71 лева, 10 погасителни вноски, срокът на кредита е 10 месеца, общата стойност на плащанията е 807.10 лева, уговореният годишен лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 37.85 %, годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 32.11 %. Също така в договора е уговорено, че Ф. Т. дължи възнаграждение за „Бързо разглеждане на искането му за кредит“ при условията, описани в раздел V, т. 7.3. от Общите условия. Посочено е, че паричната сума за „Бързо разглеждане на искането за кредит“ е в размер на 209.30 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора. В договора е посочено и че ищцата ще ползва „Експресно обслужване по кредита“ при условията, описани в раздел V, т. 7.4. от Общите условия. Посочено е, че паричната сума за „Експресно обслужване по кредита“ е в размер на 350.70 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в договора.

Не се спори, че ищцата Ф. С. Т. по процесния договор е внесла сумата от 1367.10 лева.

По делото са приложени

Договор за кредит

№

МАХ_30079****/22.10.2021г., стандартен европейски формуляр, указания за попълване на СЕФ, имейл разпечатка, удостоверение за изплатен кредит, разписка от 14.12.2021г.

От заключението на вещото лице К. К. Г. по допуснатата и назначена ССчЕ, съдът прие за установено, че: 1. Общо изплатената сума по Договор за 4 потребителски кредит № 30079****/ 22.10.2021г. от Ф. С. Т. към Б. Е. Д. К.“ ООД е в размер на 989.48 лева, видно от разписка извлечение от Изи Пей е №0300014523681466/14.12.2021г. с наредител Ф. С. Т.. 2. Общо погасени от ищеца суми по процесния договор в размер на – 989.48 лева, от които: такса доброволно действие „Бързо разглеждане“ – 190.46 лева; такса доброволно действие „Експресно обслужване“ – 63.13 лева; лихва – 32.39 лева; главница – 700.00 лева; обезщетение за ПП – 3.50 лева. 3. Действителният размер на ГПР по Договор за потребителски кредит № 30079****/22.10.2021г. предвид на всички дължими суми, съгласно „Б. Е. Д. К.“ ООД по Договор за потребителски кредит № 30079****/22.10.2021г.- главница, възнаградителна лихва и такса за бързо разглевдане и експресно обслужване и използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК е 312.75 %. 4.

Действителният размер на ГПР по договора, предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената от Ф. С. Т. сума по кредита (в т.ч. главница, възнаградителна лихва и такса за бързо разглеждане и експресно обслужване и използвайки нормативно установената формула) и използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК е 2200.95 %.

Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, същото не е оспорено от страните.

Съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани, по следните съображения:

За да възникне претендираното спорно материално право по чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД следва в обективната действителност да са се осъществили следните юридически факти: 1. Процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца 2. Тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника 3. Това разместване на блага да е предприето без основание. Безспорно е, че между ищцата и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит № 30079****/22.10.2021г., по силата на който ищцата като кредитополучател е получила заем от 700.00 лева, уговорен е размера на погасителната вноска 80.71 лева, 10 погасителни вноски, срокът на кредита е 10 месеца, общата стойност на плащанията е 807.10 лева, уговореният годишен лихвен процент /ГЛП/ е в размер на 37.85 %, годишният процент разходи /ГПР/ е в размер на 32.11 %.

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на 5 пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставила, а ответникът е получил процесната сума, без да е имало основание за извършване на престацията. При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане.

Ищецът не е предявил на самостоятелно основание иск за обявяване недействителността на процесния договор, но е изложил подробни съображения за това, като съдът следва в мотивите на съдебния акт да разгледа въпроса за недействителността на договора, доколкото същият е обуславящ относно основателността на предявените осъдителни искове по чл. 55 ЗЗД.

Съгласно чл.26 от ЗЗД – нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави.