Решение № 263536 от 01.06.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, …..06.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен състав, в открито заседание на седми декември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

СИМОНА УГЛЯРОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.

№ 6452 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 31475 от 03.02.2020г., постановено по гр.д. № 67174/2018г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 61 състав, е отхвърлен предявеният иск с правно основание по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД от „И.“ ЕООД срещу “Т – У.“ ЕООД, за признаване на установено, че ответникът дължи сумата от 5 041,46 лева, представляваща получена без основание сума съгласно фактура № 43/16.01.2018г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.06.2018г. по ч.гр.дело № 30896/2018г. по описа на СРС, ГО, 61 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.“ ЕООД, на страната на ответника – “Т – У.“ ЕООД.

Въззивникът – ищец „И.“ ЕООД обжалва решението в цялост, с оплакване за неправилност и нарушение на материалния закон. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел защитната теза на ответника и третото лице – помагач в производството, че основен принцип в търговската дейност е печалбата (т.нар.спекула) и независимо от генерираната печалба, платеното не подлежи на връщане. Сочи, че между ищеца и ответника в производството липсва сключен договор, поради което и липсва договорно основание за търсене на имуществена отговорност. Навежда, че договорни отношения са възникнали между „Д.Е.Б.“ АД и третото лице – помагач „Т.“ ЕООД, между „Д.Е.Б.“ АД и ищеца в производството – неформален договор за поръчка, както и между ответника и третото лице – помагач – неформално мандатно отношение, но между ищеца и ответника липсва договорно правоотношение, което да има силата на закон между тях. Поради изложеното счита, че не може да бъде споделен изводът на районната съдебна инстанция, че основание за получаване на сумата е договор, сключен между „Т.“ ЕООД и Т – У.“ ЕООД, доколкото такова основание може и да е налице, но същото е във вътрешните отношения между ответника и помагача в производството, а не между ищеца и ответника. Отношенията между главните страни в процеса са изградени на съвсем различна основа – всеки от тях се явява изпълнител по договор с друго лице и в резултат на това между тях възникват изцидентни валутни правоотношения. В тази връзка поддържа, че ищецът нито е възлагал някаква работа на ответника, нито е закупувал стоки от него, а е платил дълга на своя възложител, явяващ се в същото време и възложител на третото лице – помагач по договор за изработка. По изложените съображения, моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение, като вместо него постанови друго, с което да уважи предявения иск, като основателен и доказан. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемият – ответник “Т – У.“ ЕООД, е депозирал писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК, с който въззивната жалба се оспорва изцяло по подробно изложени съображения. Конкретно се поддържа, че от събраните по делото доказателствени материали непротиворечиво се установява, че между „Т.“ ЕООД и „Д.Е.Б.“ АД е подписан договор с предмет – строеж на жилищна сграда – второ жилищно петно в УПИ XVI - 1001, кв.166, местност „Гърдова глава“, район Витоша, гр.София, който договор е именно основанието за извършеното процесно плащане. Отделно, установява се в производството, че „Д.Е.Б.“ АД е възложил поредица от действия по изграждане на жилищната сграда, надхвърлящи платеното капаро, които дейности, видно от представените по делото и неоспорени от ищцовата страна протоколи за приети и извършени СМР, са приети от възложителя.

Поддържа, че по силата на изрично възлагане от „Т.“ ЕООД към “Т – У.“ ЕООД и със знанието на ищеца и „Д.Е.Б.“ АД, част от доставките – в това число и процесните арматурни заготовки, са фактурирани от “Т – У.“ ЕООД, респективно и между страните е постигнато конкретно съглашение по какъв начин да бъде извършено плащането. Отделно от това сочи, че твърденията на ищеца, че същият е поискал доставката на арматурните заготовки да бъде извършена при цени и условия, определени от „М.“ ООД, не намира подкрепа в събрания по делото доказателствен материал, още повече, че с подписване на констативния протокол от 11.04.2018г. „Д.Е.Б.“ АД е преклудирал каквито и да било претенции относно качеството и количеството на извършената работа. На следващо място навежда, че цената, която страните са постигнали, съответства на обичайната такава, а представената от ищеца оферта с дата от 30.04.2018г. значително следхожда постигнатата между страните уговорка, респективно извършеното на 16.02.2018г. плащане, както и самата доставка от 11.04.2018г. По посочените съображения счита, че атакуваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, поради което моли да бъде потвърден. Претендират се сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, за които е представен по реда на чл.80 ГПК списък.

Третото лице помагач в производството, не е депозирало писмено становище на въззивната жалба.

Софийски градски съд, II А въззивен състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон и като правилно следва да бъде потвърдено. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват факти и обстоятелства, относими към конкретния правен спор, като настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на СРС, към които препраща по реда на чл. 272 ГПК. С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи следното:

Предявен е за разглеждане иск с правно основание по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че на 16.02.2018г. между „Д.Е.Б.“ АД, в качеството на възложител, и „Т.“ ЕООД, в качеството на изпълнител, е сключен договор за изпълнение на строително – монтажни работи, по силата на който изпълнителят е приел да изпълни срещу възнаграждение СМР на обект – жилищна сграда, находяща се на адрес в гр.София, кв.“Манастирски ливади“.

Не е спорно в производството и обстоятелството, че „Д.Е.Б.“ АД е възложил на „И.“ ЕООД, по договор за поръчка, да закупи за негова сметка от свое име арматурна заготовка за строеж „Жилищна сграда – второ жилищно петно в УПИ XVI – 1001“ кв.166, местност „Гърдова глава“, район Витоша, гр.София, с възложител „Д.Е.Б.“ АД и изпълнител „Т.“ ЕООД.

Приложена е по делото фактура № 43/16.02.2018г., с издател “Т – У.“ ЕООД и получател „И.“ ЕООД за сумата в размер на 13 100,00 лева с ДДС, с посочено основание – плащане по договор.

Не е налице противоречие в становищата на страните, а и от приложените по делото доказателствени материали – извлечение от сметка се установява, че на 16.02.2018г. „И.“ ЕООД е заплатил на ответника “Т – У.“ ЕООД сума в размер на 13 100,00 лева, с посочено основание за плащане – фактура № 43/16.02.2018г., по договор.

Приет е в производството и неоспорен от страните Приемо – предавателен протокол от 11.04.2018г. между „Т.“ ЕООД и „Д.Е.Б.“ АД за изпълнение на СМР, доставени материали (в това число – арматура за фундаментна плоча), работни проекти по части и извършени допълнителни работи.

Представена е по делото складова стокова разписка за приемане/ предаване на материални запаси № 19001 от 11.04.2018г. с доставчик „М.“ ООД и получател „Т.“ ЕООД за арматурна заготовка с количество 5 890 кг.

Приета е по делото оферта на запитване № 47/2018/АЗ на доставчик „М.“ ООД и клиент „Д.Е.Б.“ АД за изработка на арматурна заготовка за обект в гр.София, описана в спецификация на клиента, от дата 30.04.2018г.

Приложени са два броя Протоколи № 1/02.04.2018г. за приемане на извършени строително – монтажни работи с възложител „Д.Е.Б.“ АД и изпълнител „Т.“ ЕООД за сумите в размер на 10 001,70 лева и 2 139,00 лева, неоспорени от страните.

Видно от приетия по делото Договор за поръчка между „Т.“ ЕООД (доверител) и “Т – У.“ ЕООД (довереник) от 16.02.2018г., доверителят е възложил на довереника следните действия – да приеме по своя банкова сметка *** „Т.“ ЕООД по договор между „Т.“ ЕООД и „Д.Е.Б.“ АД, с предмет – строеж на жилищна сграда, както и да предаде сумата на доверителя.

От заключението на назначената и приета в първоинстанционното производство съдебно – техническа експертиза се установява, че средната пазарна цена на арматура за фундаментна плоча, съгласно приемо – предавателния протокол от 11.04.2018г. възлиза на 8 007,00 лева за 1,374 лв./кг.

По делото са събрани гласни доказателствени средства посредством разпит в съответното процесуално качество на М.И.Д.и ХИ.С.(счетоводител в „Д.Е.Б.“ АД). От показанията на свидетелите се установява, че „Д.Е.Б.“ АД е договарял цени за арматура, арматурни заготовки за започване на строеж на жилищна сграда, във връзка с което е извършено по поръчка от „Д.Е.Б.“ АД и авансово плащане от „И.“ ЕООД по фактура, издадена от “Т – У.“ ЕООД.

Други, релевантни за спора доказателства, не са ангажирани.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Постановление на пленума № 1/1979 г. на ВС, в чл. 55, ал. 1 от ЗЗД са уредени три различни фактически състава на неоснователно обогатяване. Първият от тях изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото даване липсва основание за разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Този кондикционен иск е приложим както в случаите, когато е получено нещо въз основа на изначално нищожен акт, така и когато предаването е станало без наличие на някакво правно отношение. Освен типичните случаи на получено на нещо въз основа на нищожен или унищожаем акт, е възможно предаването да съставлява недължимо изпълнение, заплащане на несъществуващ дълг и пр. Основанието трябва да липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при предявяване на претенцията за реституция на даденото. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума, а на ответника - да докаже, че е налице основание за получаването, съответно - за задържането му.

На първо място следва да бъде посочено, като липсва и противоречие в становищата на страните относно тези обстоятелствата, че между ищеца и „Д.Е.Б.“ АД, от една страна, както и между ответника и третото лице – помагач в производството, от друга страна, са съществували мандатни правоотношения, по силата на които ищецът е следвало да закупи от свое име за сметка на доверителя си арматурна заготовка за строеж на жилищна сграда по договор за изпълнение на строително – монтажни работи между „Д.Е.Б.“ АД и „Т.“ ЕООД, а ответникът в производството е следвало да приеме по своя банкова сметка *** „Т.“ ЕООД и да предаде сумата на доверителя.