Решение № 182 от 25.09.2025, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 528/2025
- Вид
- Решение № 182
- Подписан
- 25.09.2025
- В сила
- 25.09.2025
- Състав
- Ирина Атанасова Джунева, Кристина Ламбрева Пунтева, Красимир Стефанов Комсалов
Цитирани разпоредби
- чл.5,ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.343б, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 343Б, ал. 5 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.58,ал.4 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.9,ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 182 гр. Пазарджик, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ирина Ат. Джунева
Членове:
Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов при участието на секретаря Виолета Сл. Боева в присъствието на прокурора Здравена В. Янева като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255200600528 по описа за 2025 година С Присъда №31 от 24.04.2025 година по НОХД № 464/2025 година по описа на Районен съд-Пазарджик е признат подсъдимия М. Е. Т. за виновен в това,че на 05.11.2024 година, в град П., е управлявал МПС - л. а. „“, с per № френски образец, след употреба на наркотично вещество - метадон, установено по надлежния ред, с техническото средство „“, с фабр. № , съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 02.10.2018 г., за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - престъпление по чл.343б, ал.3 от НК,като на осн. чл. 343Б, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 58, ал. 4 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Вещественото доказателство - тест-касета от техническо средство с 1 фабр. № - ,е постановено да се унищожи.
На основание чл. 343Б, ал. 5 от НК е отнето в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението, което е собственост на подсъдимия М. Т., а именно - л. а. „“, с pep. № - френски образец, с № на рама , ведно с 1 бр. ключ и 1 бр. талон за л.а., френски образец с № .
Осъден е подсъдимия М. Е. Т. да заплати направените по делото разноски в размер на 226,20 лева, платими по сметка на ОДМВР - Пазарджик.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест на Прокурор П. при Районна прокуратура-Пазарджик.Твърди се в протеста,че така постановената присъда е неправилна в частта относно наложеното на подс.Т. наказание.Счита се,че същото е занижено,тъй като подсъдимият е неправоспособен водач и има нарушения по ЗДвП.Иска се изменение на присъдата,като наказанието лишаване от свобода бъде завишено с два месеца – на 8 месеца,като му се наложи и наказание глоба в размер на 400 лева.Не се сочат нови доказателства.
Протестът се поддържа в съдебно заседание.Считат се за неоснователни доводите на защитата за наличие на признаците по чл.9,ал.2 от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпила и въззивна жалба от защитника на подс.М. Т.-адв.И. Т. от АК-Пазарджик.Твърди се,че присъдата е незаконосъобразна и неправилна, постановена при допуснати съществени процесуални нарушения, превратно тълкуване на събраните по делото доказателства,необоснована е и е постановена в нарушение на материалния закон.Иска се да бъде отменена присъдата,като се върне делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, или да се отмени присъдата,като се постанови нова оправдателна присъда.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание,като се счита,че протестът е неоснователен.Твърди се,че е налице ново решение на ВКС,в което се приема,че,когато метадонът се ползва като лекарство,липсва умисъл,изследвано е и е потвърдено приложението на чл.9,ал.2 от НК.Счита се,че подс.Т. не е действал с пряк умисъл.Сочи се,че дозите метадон на подс.Т. били много малки,за да могат да повлияят по някакъв начин и поведението му не разкрива обществена опасност.Сочи се,че същият не е ползвал метадона като упойващо вещество,за да се дрогира,а като лекарствено средство.Твърди се,че подсъдимият не е съзнавал,че използва метадона по начин ,да наруши 2 закона, и че още в момента е признал,че го ползва като лекарство.Иска се да бъде приложена нормата на чл.9,ал.2 от НК.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид всички събрани по делото доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено следното:
Въззивният протест и въззивната жалба са неоснователни.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият М. Е. Т. на 05.11.2024 година, в град П., е управлявал МПС - л. а. „“, с per № - френски образец, след употреба на наркотично вещество метадон, установено по надлежния ред, с техническото средство „“, с фабр. № , съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 02.10.2018 г., за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
За да направи този извод,първоинстанционният съд обосновано е кредитирал направените от подсъдимия самопризнания,както и събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите Е. и Р.,протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него,протокол за медицинско изследване и вземане на биологиични проби за употреба на алкохол и наркотични вещества или техни аналози,талон за изследване,АУАН,договор за покупко-продажба на МПС,справка за нарушител/водач,протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични и упойващи вещества,резултат от дрегер,приемо-предавателен протокол,протокол за доброволно предаване,медицинска документация и медицинско удостоверение.
Делото е разгледано по реда на Глава 27-ма от НПК-„Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“,в хипотезата на чл.371,т.2 и следващите от НПК,като в обясненията си пред съда подсъдимият Т. е заявил,че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен,като признава фактите така,както са описани в обвинителния акт.
Възприетата от първоинстанционния съд и описана в обвинителния акт фактическа обстановка не се оспорва нито от подсъдимия,нито от защитника му и пред въззивната инстанция,като съдът не намира за необходимо в този 3 смисъл да я преповтаря,а също я възприема изцяло.
И от обясненията на подс.Т. пред първоинстанционния съд става ясно,че същият е шофирал на процесната дата лекия автомобил марка „БМВ“,подробно описан по-горе,като сутринта на тази дата,преди да се качи да шофира,е приел метадон.
Предвид гореизложеното напълно обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че подс.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б,ал.3 от НК,за което е обвинен.
От обективна страна е безспорно установено по делото,че на процесната дата 05.11.2024 година подс.Т. е управлявал описаното по-горе МПС в град Пазарджик,като преди това е употребил метадон,който е наркотично вещество.
Обосновано първоинстанционният съд е приел,че подс.Т. от субективна страна е действал с пряк умисъл.От субективна страна,за да е осъществено престъплението по чл.343б,ал.3 от НК,е достатъчно деецът да е съзнавал,че е употребил наркотично вещество и че е започнал да управлява автомобил след употреба на такова вещество/в този смисъл е и цитираното от първоинстанционния съд Решение №177 от 18.03.2024 година на ВКС по н.д.
№1183/2023 година,3-то нак.отд.,докл.съдия
Д.
Л./.Приетият на инкриминираната дата от подс.Т. метадон безспорно е наркотично вещество и като такъв попада в списъка на вещества,посочени в приложение №2 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични.
В чл.5,ал.3 от ЗДвП е установена обща забрана за шофиране след прием на наркотични вещества, като за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал.
3 от НК е без значение целта,с която се приема съответното наркотично вещество,точния му вид и количеството му.В цитираното от първоинстанционния съд решение на ВКС е прието също,че употребата на приетото от подсъдимия наркотично вещество не е ограничена времево и няма предвиден съставомерен елемент на деянието,извършителят на престъплението да е повлиян от наркотичното вещество/предвид доводите на защитата в тази насока,че дозите метадон,приемани от подс.Т., били много малки,за да могат да повлияят на поведението му/.
4
От събраните по досъдебното производство писмени доказателства настоящата инстанция приема,че подс.Т. е бил напълно наясно на инкриминираната дата,когато е управлявал МПС,че употребеният от него преди това на същата дата метадон е наркотично вещество/независимо от това,че той сочи,че провежда лечение с него/,както и че той е знаел,че шофира след употребата на това накротично вещество:
Така подс.Т. е подписал без възражение Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози/л.18 от ДП/,където в Раздел ІІ „Наркотични вещества или техни аналози или други вещества,нарушаващи способността за управление на МПС“ самият той е посочил,че е употребил такова наркотично вещество – метадон, на процесната дата в 07,30 часа,който му бил изписан от лекар в И. по повод лечение.
АУАН,съставен по отношение на подс.Т. на 05.11.2024 година/л.23 от ДП/,също е подписан от него без възражение,като в акта е посочено,че Т. управлява МПС на инкриминираната дата след употреба на наркотични вещества и че техническото средство е отчело положителен резултат за употреба на метадон.
Протоколът за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества/л.30 от ДП/ е подписан също от подс.Т. без никакви възражения,като в него е посочено,че проверката спрямо него е била от 11,30 ч. до 11,34 часа на инкриминираната дата,като св.Р. е отбелязал несигурно шофиране от страна на подс.Т.,несигурно превключване на скоростите/боравене с уредите за управление,нарушение равновесие на подсъдимия при слизане от МПС,замазан,неясен изговор и произношение от негова страна, безпокойство,неспокойни очи със забавена реакция на светлина.Посочен е и резулататът от теста за наркотици,направен по отношение на подс.Т. - наличие на метадон.
В хода на досъдебното производство подс.Т. е представил и документи на италиански и в превод на български език за провеждане от него лечение с в И.,както и документ от провеждано лечение в Б./л.34-44 вкл. от ДП/.Видно е обаче от документа от Терапевтичен център за зависимости и социален дискомфорт,М.,от 14.11.2024 година/л.34 от ДП/,че подс.Т. е бил в това 5 заведение от 22.09.2022 година до 29.12.2023 година,като в тази връзка е стартирана програма в амбулаторни условия,която предвижда и приемане на заместваща терапия с ,която в края на периода отговаря на 20 мг/ден.Престъплението,за което е обвинен подс.Т.,обаче е извършено на 05.11.2024 година,което е повече от 10 месеца, след като той е престанал да бъде в това заведение/Терапевтичен център/ в И.От Медицинското удостоверение,издадено от д-р Е./л.44 от ДП/ пък е видно,че подс.Т. е приет в програмата за лечение с агонисти и антагонисти-агонисти на лица с ,като употребява лекарствен препарат ,на 20.11.2024 година,което е 15 дни след инкриминираната дата.Следователно по делото липсват писмени доказателства към инкриминираната дата 05.11.2024 година подс.Т. да е повеждал лечение с ,изписано му в И.,или такова по програма в Б.Обясненията,дадени от него,за провеждано към процесната дата лечение с ,се опровергават от представените от самия него писмени доказателства,посочени по-горе.
Освен това по досъдебното производство подс.Т. е представил превод от италиански на български език на Общ правилник относно леченията със субституиращи лекарствени продукти/л.36-39 вкл. от ДП/.Вярно е,че по делото не е представено информираното съгласие,което съгласно правилника Т. е следвало също да подпише,преди да започне субституиращото лечение.Но дори и от този Общ правилник е става напълно ясно,че лекарството,с което то се провежда,е наркотично вещество,като преотстъпването му или продажбата му са абсолютно забранени и такива действия се считат за престъпление по разпространение на наркотични вещества и подлежат на наказателно преследване/стр.38 от ДП,т.10, б.f от Правилника/.На същата страница,в т.11,б.f от Правилника е посочено,че лекуващият лекар може да спре или прекъсне лечението с лекарствения продукт,ако заинтересованото лице злоупотребява с други наркотични вещества,откъдето отново може да се направи изводът,че лекарството,с което се провежда лечението,също е наркотично вещество.