Решение № 87 от 14.02.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. Дупница, 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20241510101535 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по следните предявени от К. Й. П. обективно съединени искове:

- главен иск срещу „Кредисимо“ ЕАД с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит с № 2151832/23.12.2019г., сключен между страните, поради противоречие с нормите на ЗПК;

- евентуален иск срещу „Кредисимо“ ЕАД с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4, ал. 1, съдържаща се в договор за потребителски кредит с № 2151832/23.12.2019г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение;

- главен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 23.12.2019г.;

- главен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 307.89 лв. /размерът на иска е изменен, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК в хода на съдебното производство – л. 108, стр. 2/, представляваща платена без основание сума.

Релевират се доводи, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е 1 сключен договор за потребителски кредит с № 2151832/23.12.2019г., по силата на който са се договорили ответникът „Кредисимо“ ЕАД, в качеството си на кредитополучател да предостави на ищеца, в качеството му на кредитополучател парична сума. В чл. 4 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за кредит да бъде обезпечен чрез предоставяне на банкова гаранция или ищецът да сключи договор за поръчителство с одобрен от кредитодателя гарант – поръчител в срок 48 часа от датата на подаване на заявлението за отпускане на кредит.

На датата на сключване на договора, между ответника „Кредисимо“ ЕАД, ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД /чийто капитал е собственост на „Кредисимо“ ЕАД/ бил сключен втори договор з а предоставяне на поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД поел задълженията да обезпечи пред „Кредисимо“ ЕАД задълженията на ищеца. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя. Въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 500.00 лева, която била разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Съгласно договора за поръчителство, ищецът следвало да предоставя дължимите парични думи на „Кредисимо“ ЕАД, което пък от своя страна, съгласно чл.

8, ал. 5 от договора за поръчителство, се явявало бенефициер по процесното правоотношение. Съобразно чл. 8, ал. 5 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на „Кредисимо“ ЕАД, като „Ай Тръст“ ЕООД единствено бил овластен да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя). Предвид това, именно „Ай Тръст“ ЕООД бил материално легитимиран да отговаря по процесната претенция.

С оглед изложените съображения ищецът счита, че така уговорената клауза на чл. 4, ал. 1 в договор за потребителски кредит с № 2151832/23.12.2019г. била нищожна, поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11, чл.19, ал. 4 ЗПК, вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 ЗЗП. Ищецът е посочил подробни съображения, че и сключените два договора на 23.12.2019г. са нищожни. С оглед изложените съображения намира предявените искове за основателни.

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори от ответните страни, с които оспорват предявените искове като неоснователни като в тази връзка са релевирани следните възражения: заявяват, че ГЛП възлизал на 40%, а ГПР възлизал на 48.2%; договорът за предоставяне на поръчителство по правната си същност представлявал договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД; в ГПР не бил включен разход за възнаграждение на поръчител, доколкото същият не съставлявал компонент от състава 2 на ГПР; договорите и клаузата за поръчителство не са нищожни; самият ищец е избрал да сключи договор за кредит с ответника „Ай Тръст“ ЕООД като възможност да обезпечи кредитното си задължение, въпреки че е реално е разполагал и с други възможности, от които не се е възползвал. С оглед изложените съображения намират предявените искове за неоснователни. Претендират разноски.

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:

Предявени са обективно съединени главни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит с № 2151832/23.12.2019г. и на договор за предоставяне на поръчителство от 23.12.2019г. като противоречащи на закона.

Основателността на предявените искове се обуславя от доказване на сочените основания за нищожност – противоречие с императивни правни норми, предвидени в ЗПК.

При анализа на предпоставките от фактическия състав на предявения иск следва да се изложат следните съображения: с изготвения по делото доклад /л. 56/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: обстоятелството, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит с № 2151832/23.12.2019г.; обстоятелството, че между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 23.12.2019г.; обстоятелството, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД е собственик на капитала на ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД.

Видно от приетия по делото договор за потребителски кредит с № 2151832/23.12.2019г. /л. 43 и сл./ се установява, че ищецът в качеството си на кредитополучател получил сума в размер на 2300 лева като договорената възнаградителна лихва възлиза на 528.16 лева; ГПР възлиза на 48.21% /л. 45/. От приетия по делото договор за предоставяне на поръчителство от 23.12.2019г. /л. 51 и сл./, от своя страна, се установява, че е предвидено възнаграждение на поръчител, възлизащо на сумата от 153.65 лева МЕСЕЧНО /л. 54/.

В разглеждания случай е налице валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало по силата на сключен договор за потребителски кредит, сключен от разстояние – по електронен път чрез използване на интернет страница.

3

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗПК това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

В разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е предвидено, че формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.

Дефиниция на понятието „траен носител” се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

Законът за потребителския кредит допуска възможността договорът за потребителски кредит да бъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл.

5, ал. 9 ЗПК е предвидено, че кредиторът трябва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13 ЗПК, когато договорът за предоставяне на потребителски кредит е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 /при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние/, кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 незабавно след сключването на договора за потребителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние – ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече.

Дефиниция на понятието „финансова услуга” се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно 4 посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на „средство за комуникация от разстояние” – в § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя.

Разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че са налице следните предпоставки: 1/ изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потребителя; 2/ спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3/ получил съгласието на потребителя за сключването на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления /както се твърди в частност/ се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.

Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от Закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава, съгласно чл. 180 ГПК и чл.

18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание /в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК/.