Решение № 260330 от 15.10.2020, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260330 / 15.10.2020г. гр. Перник, 15.10.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдия К.

Костадинова гр.д. № 7821 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: *********, в качеството му на цесионер по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към него – сключен между ищеца и дружеството „Изи асет мениджмънт“ АД, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Б.Р., срещу Я.Г.М., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 857.97 лева, от които 694,02 лева – главница по договор за паричен заем № ***г., сключен между ответника и „Изи асет мениджмънт“ АД, 72,54 лева – договорна лихва за периода от 10.01.2018 г. до 09.07.2018 г. вкл. /падеж на последна погасителна вноска/ и 91.41 лева – обезщетение за забава за периода от 11.01.2018 г. до 29.08.2019 г. вкл. /деня преди датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ/, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

За сумата от

389.80 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение исковото производство е прекратено с влязло в сила определение от 10.01.2020 г.

В исковата молба се твърди, че между ответника и дружеството „Изи асет мениджмънт“ АД бил сключен договор за паричен заем № ***г.. Въз основа на същия на ответника била отпусната сумата от 900 лева – чиста стойност на кредита – като усвояването на кредита се удостоверявало с подписа на заемополучателя в договора т.е. договорът има силата на разписка и реалното предаване на сумата е в деня на сключването му.

Твърди се, че лихвеният процент бил фиксиран за целия срок на договора като уговорената лихва била в размер на общо 122.08 лева. Така общото задължение по договора – главница и лихва – възлизало на сумата от 1022.08 лева, която следвало да бъде върната от заемополучателя на осем равни месечни вноски, всяка по 127.76 лева – при падеж на първата вноска 11.12.2017 г. и падеж на последната вноска 09.07.2018 г.

На следващо място се твърди, че на заемополучателя е начислена и сумата от 45 лева – разходи за събиране на просрочени вземания, както и сумата от 591.28 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение. При начисляване на посочената неустойка от 591.28 лева същата била разсрочена по условията на договора – на 8 равни месечни вноски всяка по 73.91 лева. Така общата вноска по кредита била в размер на 201.67 лева.

По делото се твърди и че от страна на ответника е заплатена сумата от 502 лева, с която са погасени: неустойка за неизпълнение 201.48 лева, такса разходи – 45 лева, договорна лихва – 49.54 лева и главница – 205.98 лева.

На следващо място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени на дружеството ищец чрез рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към него от 01.01.2019 г. – сключен между ищеца и дружеството „Изи асет мениджмънт“ АД. Уточнява се, че са направени опити длъжникът ответник да бъде уведомен за цесията, но писмата в тази връзка са се връщали като непотърсени. По тези съображения се прави искане длъжникът да се счита уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба.

Излагат се подробни доводи, че ищецът, а и дружеството кредитодател не са банки, а небанкови финансови институции, поради което спрямо тях не намирали приложения разясненията, дадени в т. 18 към ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С исковата молба са представени писмени доказателства: договор за паричен заем № ***г., предложение за сключване на договор за паричен заем, тарифа на „Изи асет мениджмънт“ АД, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към него от 01.01.2019 г., потвърждение за извършена цесия, пълномощно, два броя уведомителни писма и разписки.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото Я.Г.М. не е постъпил писмен отговор, ответникът не е депозирал и възражение срещу заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 5015/2019 г., доколкото същата му е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

В съдебно заседание, проведено на 21.09.2020 г., ищецът не се явява и не изпраща представител. Изразява писмено становище за уважване на исковете.

Ответникът редовно призован по реда на чл. 41, ал. 2 от ГПК не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3371/02.09.2019 г. по ч.гр.д. № 5015/2019 г. по описа на РС Перник. Заповедта е връчена на длъжника Я.Г.М. по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията му преди ДВ. бр. 100 от 2019 г./.

От представен по делото договор за паричен заем № ***г. се установява, че на 29.11.2016 г. между дружеството „Изи асет мениджмънт“ АД като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума на кредита: 900 лева, срок на кредита 8 месеца – с падеж на първа вноска 11.12.2017 г. и с падеж на последна вноска – 09.07.2018 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 40.76 % и фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ 35 % годишно.

При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 1022.08 лева при ежемесечна погасителна вноска в размер на 127.76 лева. С част от сумата по кредита, а именно със сумата от 465.71 лева е погасено задължение на ответника по договор за заем с № 3005875 /чл. 3, ал. 1/. Освен това съгласно чл. 3, ал. 2 от договора същият има силата на разписка за установяване отпускането на заемната сума.

Същевременно на заемополучателя е начислена неустойка за неизпълнение на задължението му по чл. 4 от договора, а именно задължението му да предостави обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора – чрез безусловна банкова гаранция и поръчителство на две ФЛ. Посочената неустойка съгласно чл. 4 от договора възлиза на 591.28 лева, като също е разсрочена на 8 вноски – по 73.91 лева всяка. Така месечната вноска по кредита възлиза на 201.67 лева. Всяка вноска погасява 73.91 лева от задължението за неустойка и 127.76 лева от стойността на заема като не е посочена частта от главницата респективно частта от лихвата, която се погасява с всяка вноска.

По делото е изготвена и приета съдебно икономическа експертиза /СИЕ/, от която се установява, че сумата от 900 лева е усвоена като част от нея в размер на 465.71 лева е отнесена за погасяване на старо задължение на кредитополучателя. Остатъкът от заемната сума е предаден на заемополучателя в брой, а с полагането на подписа си под договора същият удостоверява, че я е получил. По така отпуснатия му заем ответникът е направил плащания в размер на 502 лева. С посочената сума са погасени: 45 лева разходи по договора за кредит, 183.40 лева – неустойка, 67.62 лева – договорна лихва, 205.98 лева – главница.

В тази връзка от заключението по експертизата се установява, че по договора за паричен заем дължими са сумите от 694.02 лева – главница, 72.54 лева – договорна лихва за периода от 10.01.2018 г. до 09.07.2018 г., 389.80 лева – неустойка по чл. 4 от договора. На последно място от експертизата се установява, че обезщетението за забава за перода от 10.02.2018 г. до 29.08.2018 г. е в размер на 92.82 лева.

От заключението по експертизата се установява и че всяка вноска от 201.67 лева погасява 130.02 лева от стойността на заема /главница и лихва/ и 71.65 лева от стойността на обезщетението.

На последно място от експертизата се установява, че ако не се вземат предвид вземанията в размер на: 45 лева – такси и 591.28 лева неустойка, то след извършване на плащането от 502 лева по договора остават дължими следните суми: 493.93 лева – главница, 44.23 лева – неплатена договорна лихва за периода от 12.03.2018 г. до 09.07.2018 г. и 62.52 лева – обезщетение за забава за периода от 12.03.2018 г. до 29.08.2018 г. или вземания на обща стойност от 600.68 лева.

Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това експертизата е приета без оспорвания от страните по делото.

При използване на калкулатор за изчисляване на законна лихва, въз основа на която се определя обезщетението за забава се установява, че обезщетението за забава за периода от 10.07.2018 г.

/денят след падежа на последната вноска/ до 29.08.2019 г. /денят преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение върху сумата от 493.93 лева е в размер на 57.08 лева.

На следващо място от представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г. и приложение № 1 към него от 01.01.2019 г., се установява, че „Изи асет мениджмънт“ АД като цедент е прехвърлило на ищцовата „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК:

********* всички вземания към Я.Г.М., произтичащи от кредит № 3075261. Сумите по приложението съвпадат със сумите по договора за кредит.

По делото е приложено и пълномощно, от което се установява, че „Изи асет мениджмънт“ АД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. Видно от уведомителни писма „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството си на пълномощник на „Изи асет мениджмънт“ АД е отправило уведомление до ответника за извършената цесия.

Уведомлението е изпратено по пощата, но видно от приложените разписки към него, същото не е получено от ответника М.. Исковата молба и приложенията към нея в това число уведомление за цесията, са връчени на ответника по реда на чл. 131 от ГПК.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.

86, ал. 1от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за паричен заем № ***г., за които е издадена заповед № 3371/02.09.2019 г. по ч.гр.д. № 5015/2019 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК /в редакцията от преди ДВ. бр. 100 от 2019 г./. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение да влезе в сила след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исково производство..

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК. По тези съображения и съдът приема, че между страните е налице валидно облигационно отношение.