Определение № 164 от 07.08.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 164 гр. Бургас, 07.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Даниел Н. Марков като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20232000600158 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба против определение от разпоредително заседание, с което е отказано прекратяване на съдебното производство поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

С частната жалба, подадена от упълномощения защитник на подс. П. П.

В., се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното определение на първата инстанция, както и за допуснати при постановяването му съществени процесуални нарушения. В частната жалба не са изложени аргументи в подкрепа на довода за необоснованост на съдебния акт, нито са отбелязани допуснатите при неговото постановяване съществени процесуални нарушения. Изложените съображения касаят единствено порока незаконосъобразност на първоинстанционното определение. Защитникът счита, че съдът неправилно е отказал да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, които ограничават правата на подсъдимия. Посочва изрично като такива пороци, допуснати в досъдебната фаза на процеса, липсата на мярка за неотклонение в постановлението за привличане на обв. В. и непредявяване в пълнота на всички материали, събрани хода на разследването. Подробно описва насрочването и провеждането на предявяването на обв. В. и неговия упълномощен защитник, в хода на което същите са се запознали с нарочно 1 цитирани страници от материалите, съдържащи се в двата тома на досъдебното производство. Като твърди, че в резултат на непълното запознаване с всички материали от разследването, правата на защита на обвиняемия и неговия защитник са били накърнени и първостепенният съд неправилно е отказал да върне делото на прокурора за отстраняване на посочените недостатъци от досъдебната фаза, моли въззивният съд да отмени първоинстанционното определение и да върне делото на прокурора.

Апелативна прокуратура – гр. Бургас, чрез своя представител прокурор Г.Х., е депозирала писмено становище по частната жалба, в което прокурорът заявява, че счита жалбата за допустима, но неоснователна. Споделя становището на съда, че на обв. В. и неговия упълномощен защитник е била предоставена възможност за запознаване с всички материали от досъдебното производство, като освен на 20.04.2023г., когато те са прочели част от материалите, разследващият орган ги е призовал за още четири различни дати, за които защитникът не е посочил и доказал уважителни причини за неявяването си. Смята за невярно твърдението, че обв. В. не се е запознал с мярката си за неотклонение, тъй като същата е задържане под стража, взета от съда в открито съдебно заседание с участието на обвиняемия. Намира за правилен извода на първата инстанция, според който евентуалните нарушения, допуснати при предявяване на разследването, не са съществени и не налагат прекратяване на съдебното производството, тъй като подсъдимият и неговият защитник са имали възможност да се запознаят с всички материали от разследването, след като делото е било внесено в съда. Като заявява, че няма допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемия, предлага въззивният съд да приеме, че частната жалба е неоснователна, а определението на първата инстанция, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, като законосъобразно и обосновано, да бъде потвърдено.

Настоящата частна жалба е подадена в преклузивния седмодневен срок по чл.249, ал.3 вр. чл.342, ал.1, пр.1 от НПК от защитника на подсъдимия, който има право на такава против постановеното определение, с което е отказано прекратяване на съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила. С оглед на това частната жалба е допустима.

2

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно дело, обсъди изложените в частната жалба на защитника оплаквания срещу атакуваното първоинстанционно определение и съобрази становището на прокурора от въззивната прокуратура, направи следните констатации:

С окончателно постановление от 19.10.2022г. по ДП №224/2022г. на Първо РУ– гр. Бургас, предявено на 14.12.2022г., П. П. В. е бил привлечен като обвиняем за това, че на 05.04.2022г. в гр. Бургас е извършил престъпление по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК. В постановлението не е упомената мярка за неотклонение спрямо обвиняемото лице.

С влязло в сила определение №1056 от 03.06.2022г. по ЧНД №1900/2022г. на Бургаския районен съд, спрямо обв. В. е била взета мярка за неотклонение задържане под стража. В проведеното на посочената дата съдебно заседание обвиняемият е участвал лично и наред с това е бил представляван от упълномощен от него адвокат – защитник, като в тяхно присъствие е бил обявен съдебния акт.

С протокол за предявяване на разследване от 16.01.2023г., на посочената дата, в интервала от 10.00 часа до 10.10 часа, на обв. В. и неговите упълномощени защитници адв. В. К. и адв. В.Р. е била предоставена възможност за запознаване с материалите от разследването. Защитникът адв.

К. е възразил, че след допуснатата корекция в правната квалификация на деянието – от чл.116, ал.1, т.6, пр.4 и т.9 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК в такова по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК, делото е следвало да се докладва от разследващия орган на наблюдаващия прокурор и след това да се извърши предявяване на материалите от разследването. Към така изразената позиция се присъединил и другият упълномощен защитник на обвиняемия – адв. В.Р.. Обв. В. и двамата му защитници са отказали да четат и да се запознаят със събраните в хода на разследването доказателствени материали.

С протокол за предявяване на разследване от 20.04.2023г., на посочената дата, в интервала от 09.10 часа до 11.50 часа обв. В. и неговият упълномощен защитник адв. В. К. са се запознали с материалите от разследването, съдържащи се в т.1, л.1 – л.74 от ДП и в т.2, л.120 до 134 от ДП.

3

На л.120 – л.129 включително от т.2 от ДП е приложено заключението на повторната техническа експертиза по Протокол №154 от 04.04.2023г., назначена от наблюдаващия прокурор, като това експертно заключение е било единствения нов доказателствен източник, приобщен по делото след 16.01.2023г.

В хода на предявяване на разследването защитникът адв. К. заявил, че му се налагало спешно пътуване за София и поискал предявяването да продължи на 02.05.2023г. Разследващият орган, упражнявайки правомощията си да определя дати за предявяване на разследването, е указал четири дати, на които да се довърши предявяването на материалите – 21.04.2023г., 25.04.2023г., 26.04.2023г. и 27.04.2023г. Адв. К. съобщил за служебни ангажименти в София на 27.04. и 28.04.2023г. и за невъзможност да се яви за предявяване на материалите в Бургас преди 02.05.2023г. Не е посочил уважителни причини, поради които да не може да участва в предявяването на разследването на 21.04.2023г., 25.04.2023г. и 26.04.2023г. На тези три дати не е било осъществено предявяване на материалите от разследването.

Със заключително мнение от 27.04.2023г. разследващият орган изпратил делото на наблюдаващия прокурор с мнение за предаване на обв. В. на съд.

С обвинителен акт от 02.05.2023г. прокурорът е обвинил обв. В. в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК и внесъл делото за разглеждане в Бургаския окръжен съд, където на същата дата – 02.05.2023г. е било образувано първоинстанционното наказателно производство – НОХД №543/2023г.

Първото по посоченото дело разпоредително заседание е било проведено на 27.06.2023г. Поради поискан от защитника на подс. В. отвод на председателя на съдебния състав и настъпилата в резултат на самоотвода на председателя промяна в състава, на 14.07.2023г. е било проведено второ по ред разпоредително заседание, в което защитникът направил възражения за допуснати в досъдебното производство отстраними съществени процесуални нарушения, които съдът оставил без уважение и които са идентични с направените пред настоящата инстанция. В мотивите към определението си съдът е приел, че не са били допуснати твърдяните от защитата пороци, налагащи прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

4

Въз основа на изложените констатации, въззивната инстанция направи следните правни изводи:

Настоящата частна жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава.

Проверяваното първоинстанционно определение, с което съдът е отказал да прекрати съдебното производство поради допуснати в досъдебната фаза съществени нарушения на процесуалните правила и да върне делото на прокурора за отстраняването им, е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в пълно съответствие с процесуалните норми на чл.219, ал.3, т.5, чл.227, ал.4 и ал.8, чл.230, ал.2, чл.248, ал.1, т.3 и чл.249, ал.4, т.1 от НПК.

Възражението за опорочено привличане на П. П. В. в качеството му на обвиняем поради непосочване в постановлението за привличане на мярката за неотклонение е неоснователно. Съгласно чл.219, ал.3, т.5 от НПК, в постановлението за привличане на обвиняем се посочва мярката за неотклонение, ако такава се взема. Тълкувайки стриктно тази процесуална норма, следва да се приеме, че в постановлението за привличане на обвиняем задължително се посочва мярката за неотклонение, ако такава се взема от разследващия орган със самото постановление. Предвид изключителната компетентност на съда да взема най-тежките мерки за неотклонение – задържане под стража и домашен арест в специално регламентирана в закона процедура /чл.62 – чл.64 от НПК/, защитена с двуинстанционно съдебно разглеждане, следва, че при постановена от съда такава мярка за неотклонение - задържане под стража или домашен арест, в постановлението за привличане на обвиняемия следва да се отрази вече взетата от компетентния съдебен орган мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест. Пропускът на разследващия орган в съставеното постановление за привличане на обвиняемия да отбележи вече взетата спрямо същия от съда мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест не съставлява съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на обвиняемия, тъй като в обичайна хипотеза на присъствено разглеждане на делото същият вече е участвал в нарочната съдебна процедура за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража или домашен арест и му е била разяснена същността на такава мярка за процесуална принуда, респективно неговите права и задължения при 5 нейното изпълнение. По тези съображения постановлението за окончателно привличане на П. В. като обвиняем за престъпление по чл.116, ал.1, т.9 вр. чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК, в което не е посочена изрично постановената преди това от съда мярка за неотклонение задържане под стража, не е опорочено и не засяга правото на защита на обвиняемия, на който отпреди това е била разяснена същността на тази мярка, респективно неговите права и задължения при нейното изпълнение.

Възражението за допуснато в досъдебната фаза съществено процесуално нарушение, изразило се в непредявяване в пълнота на всички материали от разследването на обвиняемия и защитата му също е неоснователно.

На 16.01.2023г. на обв. В. и на двамата му упълномощени защитници – адв. К. и адв. Радиева са били надлежно предявени събраните до посочената дата материали от разследването и са им били указани от разследващия орган правата им да се запознаят с тези материали. Без значение са обстоятелствата, свързани с времевата продължителност на предявяването и действителното прочитане на материалите от страна на обвиняемия и защитата му.

Съществено и значимо е осигурената от разследващия орган възможност на обвиняемия и защитниците му да се запознаят със събраните в досъдебната фаза материали. Нежеланието на обвиняемия и защитниците му да упражнят правото си на предявяване на разследването и да прочетат предоставените им материали от разследването не опорочават предявяването на разследването, не съставляват процесуално нарушение от категорията на съществените и не изискват прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за повторно предявяване на разследването.