Решение № 387 от 26.07.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 387 гр. Дупница, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Деа Д. И.а като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20241510101251 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано след като с Решение № 131/03.06.2024г., постановено по в.гр.д.№ 125/2024г. по описа на ОС-Кюстендил е обезсилено Решение № 15/10.01.2024г., постановено по гр.д.№ 1012/2023г. по описа на РС-Дупница, в осъдителната му част, в която РС – Дупница, на осн. чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, е осъдил „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, да заплати на А. И. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, сумата от 50.00 лв., като недължимо платена по договор за кредит, и е върнал делото на РС-Дупница за ново разглеждане от друг състав на същия съд в тази му част.

РС-Дупница е бил сезиран с искова молба от А. И. Й., с ЕГН **********, с адрес гр.

***, чрез пълномощника си адв. Д. М., с адрес за призоваване: гр. ***, против „Профи Кредит България“ ЕООД.

Ищецът твърди, че клаузите за допълнителна услуга „Фаст“ и допълнителна услуга „Флекси“ по сключен между страните Договор за кредит №40004827885/2021г. са нищожни, поради което, на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, иска съдът да признае посочените клаузи за нищожни, както и да осъди ответното дружество да му плати недължимо платената сума по договора за кредит в размер на 50.00 лева, като частичен иск от 1350,00 лв.

Със своя Молба вх. № 11347/04.12.2023г. ищецът е поискал постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК досежно установителната претенция, но изрично е поискал делото по отношение на осъдителния иск да продължи, като наред с това е поискал 1 и неговото изменение чрез увеличение от 50.00 лв. на 60.00 лв., частично от 1350 лв.

С молба вх.№6901/27.06.2024г., ищецът отново е поискал съдът да допусне изменение в размера на предявения осъдителен иск, като същия да се счита предявен за сумата от 1042.00 лв., който иск вече не е частичен, а представлява пълният размер на вземането, както и да постанови решение при признание на иска, понеже до този размер искът е признат от ответника с отговора на исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответното дружество, в който е изразено признание на исковете, като досежно осъдителния такъв е заявено, че до сумата от 1042.00 лв. той се признава.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид обстоятелството, че ответникът признава, че предявеният срещу него иск е основателен, ищецът е направил искане съдът да постанови решение по реда на чл.237 ал.1 ГПК – при признание на иска.

Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.

В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 от ГПК. Ответникът изрично е признал предявения срещу него иск с правно основание чл.439, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК. Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страна може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и че като такъв следва да бъде уважен. Воден от изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

При този изход на спора право на разноски има ищецът за платената от него държавна такса в размер на 50.00 лв.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на Еднолично адвокатско дружество „Д.

М.“, с БУЛСТАТ 177492004, следва да се присъдят: адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ с включен ДДС в настоящото производство, адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ с включен ДДС, в производството по гр.д.№1012/2023г. по описа на ДРС; както и адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ с включен ДДС, в производството пред ОС-Кюстендил, определени съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 вр. § 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. (арг.

Определение № 320 от 01.03.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 495/2023 г., IV г.о.).

Воден от горното, съдът

2

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, да заплати на А. И.

Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, сумата от 1042.00 (хиляда и четиридесет и два) лева, недължимо платена за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ по сключен между страните Договор за кредит №40004827885/2021г.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, да заплати на А. И.

Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, сторените по делото разноски в размер на 50.00 (петдесет) лева за внесена държавна такса.

ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53 Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с БУЛСТАТ 177492004, следните суми: сумата от 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца с включен ДДС по настоящото производство, сумата от 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ с включен ДДС, в производството по гр.д.№1012/2023г. по описа на ДРС, и сумата от 480.00 (четиристотин и осемдесет) лева адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна адвокатска помощ с включен ДДС, в производството по в.гр.д.№125/2024г. по описа на ОС-Кюстендил.

Решението е постановено при признание на иска на основание чл.237 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

3