Присъда № 58 от 23.03.2026, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към Присъда № 58 от 23.03.2026 г. по НЧХД № 387/2025 г. на СлРС изготвени на 30.03.2026 г.

Частният тъжител Н. М. П. е предявил обвинение срещу подсъдимата М. Н. Ж. за извършено от нея престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

В с.з. частният тъжител, редовно призован, се явява лично и с повереник, който поддържа обвинението срещу подс. Ж., така както е повдигнато, като го счита за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира съда да признае за виновна подс.

Ж. по повдигнатото й обвинение и същата да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК – „Глоба“ в минимален размер. Счита, че вещественото доказателство следва да се съхранява в делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело, след което да се унищожи като вещ без стойност. Частният тъжител изразява съгласие със своя повереник.

В с.з. подсъдимата М. Н. Ж., редовно призована се явява лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновна, но дава подробни обяснения по предявеното й обвинение. Моли съда да постанови присъда, с която да я признае за невиновна. Защитникът на подсъдимата моли съда да признае подс. Ж. за невиновна по повдигнатото срещу нея обвинение, като излага подробни съображения за това, както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски. Пледира вещественото доказателство да бъде съхранявано по делото до периода, който следва да бъде унищожено като вещ без стойност.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата М. Н. Ж. е българска гражданка, със средно образование, разведена, работи, неосъждана.

Частният тъжител Н. П. и подс. Ж. сключили граждански брак на 01.06.2015 год. и имат едно малолетно дете – М. П.а. Отношенията между съпрузите се влошили и с Решение № 584/27.05.2019 год. по гр.д. № 1485/2019 год. по описа на СлРС, влязло в сила на 13.06.2019 год., бил прекратен с развод сключеният граждански брак. С това решение било постановено предоставянето на упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на подс. Ж. и било определено местоживеенето на малолетното дете при подс. Ж. на адрес гр. *****. Освен това с решението бил определен режим на лични контакти на детето с бащата Н. П., както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от всеки месец от 10,00 часа на съботния ден до 17,00 часа на неделния ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния платен отпуск на майката.

В края на м. юли 2024 год. подс. Ж. започнала работа в гр. Н. и взела със себе си малолетното дете.

Подс. Ж. уведомила тъжителя Н. П., че отива да работи в гр. Н. и че може да взема детето от там.

На 05.09.2024 год. подс. Ж. регистрирала настоящ адрес на територията на гр.

Н. за себе си и за малолетното дете, като през м. септември 2024 год. детето започнало учебната година в училище в гр. Н..

През м. октомври 2024 год. подс. Ж. сменила квартирата и работата си, и 1 преместила детето в училище в с. Р., общ. Н., където то учило до 04.02.2025 год.

На 25.01.2025 год. тъжителят Н. П. подал сигнал на тел. 112, че не може да си вземе детето. Адресът в гр. Сливен бил посетен от полицейските служители - В. П. и К. В., които установили, че подс. Ж. и детето не били на посочения адрес. Тогава бил проведен разговор по мобилен телефон с подс. Ж., която заявила, че живее в гр. Н., изпратила е локация на тъжителя Н. П. от къде може да вземе детето и че няма нищо против да му го даде. Полицейските служители разяснили законовия ред на двете страни и за посетения сигнал била изготвена докладна записка.

В началото на м. февруари 2025 год. подс. Ж. заедно с детето се върнали в гр.

Сливен.

Н а 22.02.2025 год. в 09,40 часа тъжителят Н. П. подал сигнал на тел. 112. В резултат на подадения сигнал, че майката отказва да изпълни съдебно решение относно режима на контакти на детето с бившия й съпруг, адресът в гр. Сливен бил посетен от полицейските служители – Д. М. и Т. С., които установили, че подс. Ж. и детето не били на посочения адрес. Тогава тъжителят Н. П. заявил на полицейските служители, че разговарял с подс. Ж., която му казала, че е в гр. Б.. Полицейските служители разяснили законовия ред на тъжителя Н. П. и за посетения сигнал била изготвена докладна записка.

На 08.03.2025 год. в 10,35 часа тъжителят Н. П. подал отново сигнал на тел. 112.

Адресът в гр. Сливен бил посетен от полицейските служители – А.Д., К.Д. и Д. Л., които на място установили тъжителя Н. П., който бил сам, както и че подс. Ж. и детето не били на посочения адрес. Полицейските служители разяснили законовия ред на тъжителя Н. П. и за посетения сигнал била изготвена докладна записка.

На 22.03.2025 год. в 09,48 часа тъжителят Н. П. подал сигнал на тел. 112.

На 27.03.2025 год. била подадена частна тъжба от тъжителя Н. П. против подс.

Ж., по повод на която било образувано настоящото НЧХД.

Н а 04.06.2025 год. подс. Ж. и малолетното дете били регистрирани с настоящ адрес на територията на гр. Сливен от дата 29.05.2025 год.

Горната фактическа обстановка съдът прие за доказана по безспорен и категоричен начин, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно.

От приложеното по делото Решение № 584/27.05.2019 год. по гр.д. № 1485/2019 год. по описа на СлРС се установява, че същото е влязло в сила на 13.06.2019 год. и с него бил прекратен с развод сключения граждански брак между тъжителя Н. П. и подс. Ж.; упражняването на родителските права спрямо малолетното дете били предоставени на подс. Ж.; определено било местоживеенето на малолетното дете при подс. Ж. на адрес – гр. *****; както и бил определен режим на лични контакти на детето с тъжителя Н. П., както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от всеки месец от 10,00 часа на съботния ден до 17,00 часа на неделения ден, както и един месец през лятото, несъвпадащ с годишния платен отпуск на майката (л.

27 – 30 от делото).

От приложените по делото заверени копия от Удостоверения за настоящ адрес с №№ 00478 и 00479 от дата 05.09.2024 год. издадени от Община Н. се установява, че на дата 05.09.2024 год. подс. Ж. и малолетното дете били регистрирани с настоящ адрес на територията на гр. Н. (л. 31 – 32 от делото).

От приложените по делото заверени копия от Удостоверения за настоящ адрес 2 с №№ 00954 и 00955 от дата 04.06.2025 год. издадени от Община Сливен се установява, че на дата 29.05.2025 год. подс. Ж. и малолетното дете били регистрирани с настоящ адрес на територията на гр. Сливен (л. 33 – 34 от делото).

От приложената по делото служебна справка от ОД на МВР – Сливен се установява, че към дата 01.08.2025 год. не са били регистрирани сигнали от тъжителя Н. П. срещу подс. Ж. в периода 28.09.2024 год. – 23.03.2025 год. (л. 40 от делото).

От приложеното заверено копие от Удостоверение изх. № РД-19-252/21.07.2025 год. издадено от ОУ „Св.св. К. и Методий“ – с. Р., общ. Н. се установява, че малолетно дете М. П.а от 16.10.2024 год. до 04.02.2025 год. била ученичка в това училище (л. 47 от делото).

От приложеното заверено копие от Удостоверение изх. № 1487/27.08.2025 год. издадено от СУ „Любен Каравелов“ – гр. Н. се установява, че малолетно дете М. П.а била ученичка в това училище и редовно е посещавала учебните занятия (л. 48 от делото).

От приложеното заверено копие от Служебна бележка изх. № 218/28.11.2025 год. издадено от СУ „Любен Каравелов“ – гр. Н. се установява, че малолетно дете М.

П.а била ученичка в това училище за периода от 15.09.2024 год. до 09.10.2024 год. (л.

59 от делото).

От приложената по делото служебна справка от „Районен център 112 - Б.“ се установява, че за периода 28.09.2024 год. – 23.03.2025 год. са получени следните сигнали на ЕЕН: на дата 08.02.2025 год. в 09,59 часа и в 10,22 часа били получени сигнали от телефон ***** от лице, което се представило с имената Н. М. П.; както и че на дата 22.02.2025 год. в 09,40 часа, на дата 08.03.2025 год. в 10,35 часа и на дата 22.03.2025 год. в 09,48 часа били получени сигнали от телефон ***** от лице, което се представило с имената Н. М. П. (л. 57 от делото).

От приложената по делото служебна справка от „Районен център 112 - Б.“ се установява, че за периода 28.09.2024 год. – 23.03.2025 год. са получени следните сигнали на ЕЕН: на дата 24.12.2024 год. в 11,51 часа бил получен сигнал от телефон ***** от лице, което се представило с имената Н. М. П.; както и че за периода 28.09.2024 год. – 23.03.2025 год. няма данни за регистрирани инциденти от телефонен номер ***** (л. 66 от делото).

От приложената по делото служебна справка от РУ – Сливен се установява, че за подадени сигнали на тел. 112 в периода 28.09.2024 год. – 23.03.2025 год. адресът на подс. Ж. в гр. Сливен бил посещаван на: 24.12.2024 год., 25.01.2025 год., 08.02.2025 год., 22.02.2025 год. и на 08.03.2025 год.; че за 25.01.2025 год. има изготвена докладна записка, а адресът бил посетен от полицейските служители - В. П. и К. В.; както и че за 22.02.2025 год. има изготвена докладна записка, а адресът бил посетен от полицейските служители – Д. М. и Т. С. (л. 69 – 71 от делото).

От приложената по делото служебна справка от РУ – Сливен се установява, че за подадения сигнал на 08.03.2025 год. за оказване на съдействие на тъжителя Н. П. е изготвена докладна записка (л. 92 – 99 от делото).

По отношение на показанията на разпитаните по делото свидетели съдът констатира, че в тях се съдържат отделни елементи, касаещи предмета на доказване.

Съдът кредитира показанията на свидетелите М. Л. (живееща на семейни начала с тъжителя Н. П.) и Н. Ж. (баща на подс. Ж.) в частта, в която се установяват влошените взаимоотношения между тъжителя Н. П. и подс. Ж. относно упражнявания 3 режим на лични контакти на детето с бащата.

Съдът кредитира показанията на свид. М. Л. и в частта, в която заявява, че е имало случаи, при които тъжителят Н. П. е подавал сигнали на тел. 112 и е търсил съдействие на полицията за да осъществи режима на лични контакти с детето. В тази им част показанията на свид. М. Л. се подкрепят от приобщените по делото писмени доказателства - служебна справка от „Районен център 112 - Б.“ и служебни справки от РУ - Сливен. В останалата им част показанията на свид. М. Л. противоречат на събраните по делото доказателства. В своите показания свид. М. Л. твърди, че тъжителят Н. П. не знаел, че подс. Ж. и детето не са в гр. Сливен и че подс. Ж. не вдигала телефона на тъжителя и на полицаите. В тази им част показанията й противоречат на показанията на свид. К. В., от които се установява, че на 25.01.2025 год. са разговаряли с подс. Ж., която заявила, че е в гр. Н., била изпратила локация и тъжителят Н. П. знаел, че тя е там. Противоречат и на показанията на свид. Д. М. от които се установява, че тъжителят Н. П. й е казал, че е разговарял по телефона с подс.

Ж. и тя му заявила, че е в гр. Б.. Показанията на свид. М. Л., че когато трябвало да взима детето, с тъжителя Н. П. ходели заедно, но нямало никого и той звънял на тел.

112 да търси съдействие от полицията, противоречат на приетите по делото писмени доказателства, от които се установява, че за инкриминирания период, включващ 24 конкретни дати, сигнал е бил подаван само за три – за 25.01.2025 год., за 22.02.2025 год. и за 08.03.2025 год., а по отношение на датата - 22.03.2025 год. липсват данни каква е причината за обаждането от страна на тъжителя Н. П. на тел. 112. Освен това показанията й противоречат и на показанията на свид. А.Д., свид. К.Д. и свид. Д. Л., от които се установява, че на 08.03.2025 год. са били изпратени на подадения от тъжителя Н. П. сигнал и същият е бил сам пред блока. Ето защо в тази им част съдът не кредитира показанията на свид. М. Л., още повече, че същата като живееща на семейни начала с тъжителя Н. П. е заинтересована от изхода на делото.

От показанията на разпитания по делото свид. Н. Ж. се установява, че от юни – юли 2024 год. до януари – февруари 2025 год. подс. Ж. работела на морето и детето учило там; че подс. Ж. е казала на тъжителя Н. П., че може да взема детето от там, но той не бил ходил; както и че тъжителят Н. П. се оплаквал, че подс. Ж. не му давала детето. Съдът кредитира показанията на свид. Н. Ж., независимо, че същият като баща на подс. Ж. е заинтересован от изхода на делото, тъй като неговите показания се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число приложените по делото удостоверения от училища, удостоверения за настоящ адрес, справки от „Районен център 112 - Б.“ и от РУ - Сливен, както и от показанията на свид.