Решение № 77 от 17.02.2020, Окръжен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е №77 гр.Русе,

17.02.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на

28 януари две хиляди и двадесета година,в състав:

Председател: АНЕТА ГЕОРГИЕВА

Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА В.гр.д.

№ 5 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Й.Х.Г. е обжалвала Решение № 1896/13.11.2019г., постановено по гр.д.№ 99/2019г. на Русенския районен съд, с което е признато за установено по предявения инцидентен установителен иск по отношение на Р.Х.К., че М. Д. Ц. не е собственик на

1026/35911 идеални части от полска култура с площ 35.912 дка, имот № 110010, пета категория, при неполивни условия, в землището на гр.Ветово,м.К., а по отношение Р.Х.К. и С.А.К. - че същата не е собственик на 2565/35911 идеални части от процесния имот.

Развива оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му, по подробно развити в жалбата съображения.

Ответниците по жалбата вземат становище за неоснователността й, искат потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт и претендират разноски за въззивната инстанция – 650 лева адвокатско възнаграждение.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

При правилно установена фактическа обстановка, районният съд е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи, поради което и на основание чл. 272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на обжалваното решение.

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум първоинстанционният съд е квалифицирал предявения от Й.Г. иск по чл.108 от

ЗС.

От ответниците е предявен инцидентен установителен иск по чл.124 ГПК - за признаване за установено, че ищцата не е собственик на 1026/35911 ид. части от процесния недвижим имот по отношение на Р.К. и на 2565/35911 ид. части по отношение на Р.К. и С.К., който иск правилено е приет за основателен, по съображения, че М.

Ц./ праводател на ищцата / не е придобила собствеността върху 3591/35911 ид. части от спорния имот, по давностно владение и наследство, съобразно отразеното в НА № 194, том1, рег.№ 4379, д.№ 151/25.03.2010г. по описа на нотариус с рег.№ ***. Последният извод е обоснован със свидетелските показания по делото, че от 1997/1998г. до 2018г. С. Т., П. К. и Г. Г. са получавали наемно плащане в натура за собствените си идеални части от процесния имот, М.Ц. е била държател на ид.части на другите съсобственици, а не владелец на целия имот, не се е манифестирала като единствен собственик и не може да се позове на придобивно основание давност. Нещо повече, в самия констативен нотариален акт не е отразен извод на нотариуса кога е изтекла придобивната давност, нито кога е започнала да тече, Постановлението от 24.03.2010г. (цитирано в НА) не е приложено, за да обоснове извода на нотариуса.

Като последица от уважаване на отрицателния установителен иск, правилно е приета за основателна и претенцията по чл.537 ал.2 от

ГПК

- за отмяна на нотариалния акт, с който М. Ц. е призната за изключителен собственик на полска култура с площ 35.912 дка, пета категория, при неполивни условия, представляваща имот № 110010 в землището на гр.Ветово, местност К.,и същият е отменен в частта му относно 3591/35911 идеални части, тъй като е издаден при липса на доказано необезпокоявано давностно владение.

Следователно, след като Й.Г. е придобила от несобственик – М. Ц., 3591/35911 идеални части от имота, тя не е станала собственик на посочените идеални части от имота. Претенцията за признаване за установено по отношение на Р.К. и С.К., че Й. Г. е собственик на 3591/35911 идеални части от процесния имот в землището на гр.Ветово, и предаване владението им, правилно като неоснователна е отхвърлена от районния съд.

Предвид изхода на спора, в тежест на Й.Г. са направените от ответниците по въззивната жалба разноски във въззивното производство -650 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

Така мотивиран и на основание чл.271 ал.1 от

ГПК, Окръжният съд

Р

Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА

Решение № 1896/13.11.2019г., постановено по гр.д.№

99/2019г. на Русенския районен съд

ОСЪЖДА

Й.Х. Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.К., ЕГН ********** и С.А.К., ЕГН **********,***, сумата от 650 лева - разноски във въззивното производство за адв.възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: