Акт от 20.08.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- 51354/2025
- Подписан
- 20.08.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 23, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 16417 гр. София, 20.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА при участието на секретаря ВЕРА Г. СЛАВЕЕВА като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Б. ВАТЕВА Гражданско дело № 20251110151354 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от *** с ЕИК ***, срещу *** с ЕИК ***, по иск с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата 1247,08 лева, ведно със законната лихва считано от предявяването на исковата молба, и по чл. 86 ЗЗД мораторна лихва за пеирода 11.10.2023г.– 07.11.2025г. в размер на 345,09 лева, претендира разноски.
Ищецът твърди, че по сключен договор за имуществено застраховане „Каско Стандарт“ е настъпило застрахователното събитие ПТП на *** на пътя *** - ***, между: л.а. ***, модел *** с рег. № *** и л.а. ***, модел ***, рег. № ***, като е първият застрахован при ищеца с Каско Стандарт, а последният при ответника по Гражданска отговорност. Нанесени са щети на л.а. ***. Механизмът се твърди да е следният: управляваният от В. П. И. *** поради неспазване на дистанция с намаляващия скоростта си пред нея л.а. ***, нанася лек удар на същия. За ударения автомобил била констатирана щета, съответно извършен ремонт и било изплатено на 03.05.2023г. и на 29.06.2023г. обезщетение в размер на 3200,65 лева.
Допълнително били осъществени ликвидационни разноски 25,00 лева. До ответното дружество е изпратена покана за заплащането на сумата, като то е заплатило 1778,56 лева, така се претендира горницата от 1247,08 лева, както и мораторната лихва в посочения размер, както и законна такава от завеждането на исковата молба и разноски.
Ответното дружество в срок подава отговора и прави възражение, че обезщетение не се дължи, тъй като не е установена с категоричност вината на водача, причинил ПТП, също така механизма на същото и причинно-следствената връзка с настъпилите щети. Не оспорва направеното плащане по щетата в горния размер, както и наличието на застрахователни правоотношения. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.
1
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.
Не се спори по обстоятелствата по наличие на валиден договор за застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на л.а. ***, както и валидна към ПТП застраховка Гражданска отговорност на водача на л.а. *** – В. П. И.. Не се спори по-нататък, че именно на основание процесната щета ответното дружество е изплатило 1778,56 лева.
Видно от приложените материали на водача на л.а. *** *** – В. И. е съставен АУАН за нарушение при процесното ПТП на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП – поради неспазена дистанция причинява верижно ПТП с материални щети, при което участват три автомобила: двата, известни по делото и л.а. *** с рег. № ***. Издадено й е Наказателно постановление и е наложена глоба в размер на 200 лева.
По дадените свидетелски показания на водача на л.а. *** – П. Ч. става ясно следното.
Същият не си спомня в никакви детайли настъпилото ПТП. Казва само, че през 2023г. е карал служебна кола ***, а след 15.09.2023г. – вече „***“.
Приетата по делото САТЕ дава заключение относно механицма както следва: на *** водачът на л.а. *** се движел по главен път *** от гр. *** към гр. ***, като зад него се движел л.а. ***, а зад последното – л.а. *** *** с водач В. И.. По време на движение при недостатъчна дистанция спрямо движещите се пред него и намаляващи скоростта си автомобили, водачът на л.а. *** *** в процес на застигане реализира удар в движещия се пред него л.а. ***, който от своя страна удря л.а. *** в задната габаритна част – поемайки кинетичната енергия от удара към него. Увредени са заден ляв калник, задна броня и др. по детайлния опис в САТЕ. Същите са в причинно – следствена връзка с настъпилото ПТП и тяхната пазарна стойност е 2958,52 лева. Съдът кредитира заключението като компетентно и безпристрастно.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.
Релевантните факти към иска с правно основание чл. 411 КЗ са: 1. наличие на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество, 2. плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение, 3. деликтната отговорност – виновно противо-правно поведение на трето лице по отношение на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, 4. валиден договор за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността му за причинените щети, сключен с ответното застрахователно дружество; 5. вид и размер на претърпените вреди.
Спорен по делото е въпросът за механизма на ПТП и това кой в каква степен е допринесъл за настъпването му.
Според настоящия състав по делото не се доказа пълно и главно от ищеца, че само единият водач – В. И. носи цялата вина за настъпилото ПТП. Това би означавало, че нейното 2 поведение и субективни възможности единствено са причина за удара. Анализирайки събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема първо, че от свидетелските показания на водача на л.а. *** не се доказва нищо, поради което неговите възприятия не могат да се съотнесат към изготвената САТЕ. Така същата, макар и вярна и кредитирана от съда, не е достатъчна да обоснове вината на водача на л.а. ***. Нито е искано да се изследва скоростта на удара, нито пък страната се е опитала да изясни поведението на междинния автомобил – л.а. ***, който реално е бил между двата – *** и ***. При направеното от ответника оспорване на общо основание ищецът следваше да предприеме коренно различно от демонстрираното пасивно процесуално поведение, следваше да се поискат, съответно съберат много повече данни за инцидента. При настоящия обем има само САТЕ, няма реално свидетелски показания, има и едно Наказателно постановление, което обаче не носи никаква доказателствена стойност за вината. Ето защо недоказан остана механизмът в неговата цялост – защо се е стигнало до намаляване на скоростта, имало ли е странични за движението фактори, какви са били атмосферните условия, каква е разрешената скорост в участъка, респективно с каква скорост са се движели процесните МПС-та и т.н. Всички тези обстоятелства останаха неизяснени, което води до извод за недоказаност на претенцията. Това, че ответникът вече е заплатил част от претендираното обезщетение също не е фактор, доказващ вината, а само потвърждение на признатите и без това обстоятелства – че е имало ПТП, валидни застрахователни правоотношения, и че по вътрешно-фирмената оценка на ответника водачът на л.а. *** *** е наполовина виновен за ПТП и затова се плаща половината от претендираното. В настоящия процес не се доказа другата половина, че се дължи, защото не се доказа вина за ПТП да има изцяло водачът на л.а. ***.
По неоснователността на главния иск, на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за присъждането на мораторна лихва.
По разноските
При горните изводи за основателност на претенциите в една част разноски разноски се дължат на ответното дружество, което претендира такива за юрисконсултско вънаграждение. Съдът определя такова в размер на 200 евро, което подлежи на присъждане.
Тъй като съгласно Заповед № АС – 180 / 23.04.2024г. във връзка с възпроизвеждането на хартиен носител на електронни изявления и приложенията към тях, и дължимата за това от всяка страна /независимо от изхода на делото/ равностойност, определяна от съда, следва да се отчете по справката по делото, че и двете страни са подавали изявления с приложения, разпечатани за сметка на съда. Настоящото дело не е в електронен формат и материалите по него се класират на хартиен носител. Ето защо разпечатването на подадените от страните по електронен път документи е действие, извършвано от служителите на съда вместо самата страна, на намиращите се в съда принтери, и освен това финансирано авансово от бюджета 3 на съда, който комплексен разход подлежи на възстановяване. Цената се определя от съда, като се взема предвид не само материалния хартиен носител, а и изразходваните средства тонер, ток и т.н., както и времето на съдебния служител.
Така ищецът е останало задължено да заплати разпечатването на 6 страници, за което съдът определя на стойност 3 /три/ евро комплексна цена на използваните ресурси на съда.
Ответникът от своя страна е останал задължен за разпечатването на 14 страници, за което съдът определя 8 /осем/ евро.
За събирането на същите съдът е длъжен да постанови акт по чл. 77 ГПК в настоящото решение.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от *** с ЕИК ***, срещу *** с ЕИК ***, по искове: с правно основание чл. 411, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата 1247,08 лева, ведно със законната лихва считано от 10.11.2025г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за ПТП от ***, по чл. 86 ЗЗД за заплащате на мораторна лихва за периода 11.10.2023г.– 07.11.2025г. в размер на 345,09 лева, като НЕДОКАЗАНИ и НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА *** с ЕИК *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕИК *** сумата 200,00 /двеста/ евро разноски по за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата от 3,00 /три/ евро.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК *** с ЕИК ***ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата от 8,00 /осем/ евро.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4