Решение № 90 от 17.07.2023, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. Панагюрище, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря Нонка Цв. С. като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20215230100901 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 127 ЗЗД

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 127 ЗЗД предявен от И. П. М. срещу А. С. И., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 22 003,53 лв., която сума представлява половината сума от 44 007,06 лева изплатена от ищеца в периода от 28.01.2019 г. до 19.10.2021 г. за погасяване на задължения по договор за потребителки кредит № 81100КР-АБ-2377 от 18.08.2017 г. сключен с „ЦКБ“ АД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В о.с.з. проведено по делото на 01.11.2022 г. са приети за разглеждане възражения за прихващане направени от ответника за осъждане на ищеца да заплати сума в размер на 16 000 лева СМР- та извършени в жилище находящо се в гр. Панагюрище, ул. „*****“ 8 и сума в размер на 6200 лева – половината от сума изплатена от ищеца по договор за потребителски кредит сключен с ЦКБ АД от 30.11.2017г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

Двамата с ответника са бивши съпрузи, като бракът е прекратен с влязло в законна сила решение по гр.д. № 223/2019г. по описа на PC Панагюрище. Твърди се, че по време на брака между страните двамата с ответника изтеглили потребителски кредит от „ЦКБ“ АД в размер на 46000 лева, съгласно Договор за потребителски кредит №81100КР-АБ-2377/18.08.2017г. По този договор ищецът е кредитополучател, а ответникът е солидарен длъжник. Твърди се, че изтеглената сума е използвана за семейни нужди – 35468,24 лева за предсрочно погасяване на предходно кредитно задължение по друг солидарно сключен от страните по делото потребителски кредит.

Друга част в размер на 10531, 76 лева – за заплащане на семейни нужди, вкл. ремонтни дейности на семейното жилище, издръжка на двете им деца до пълното изчерпване на кредита до средата на 2018 г. Сочи се, че фактическата разяла между страните 1 настъпила на 28.01.2019г., като с постановеното решение за развод между страните не са уредили облигационните си отношения във връзка с процесния договор за кредит.

Излага се, че още преди фактическата раздяла между страните ищецът е поел цялото задължение за изплащане на кредита, като това се е осъществявало чрез заплащане на редовни/ежемесечни удръжки от сметката на ищеца, по която му била превеждана заплатата. Излагат се доводи, че и след фактическата раздяла продължил да заплаща месечните вноски на кредита. В исковата молба ищецът твърди, че на 19.10.2021 г. сключил лично той договор за кредит с ЦКБ, като с отпуснатата сума предсрочно погасил остатъка от задълженията по процесния договор. Твърди се, че заплатил общо сума в размер на 44007,06 лева, поради което ответницата дължи заплащане на сума в размер на 22003,53 лева. Моли се за уважаване на исковата претенция. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба и уточнение към него, в който се излагат доводи за неоснователност на исковата претенция. Сочи се, че в бракоразводното дело всъщност между страните са уредени облигационните отношение във връзка с процесния договор за кредит. В отговора на исковата молба е направено възражение за прихващане с вземане, което ответницата има към ищеца произтичащо от договор за потребителски кредит № 81100КР-АБ-2531 от 30.11.2017 г. сключен с ЦКБ, който ответника е погасила със собствени средства, като по него ищеца дължи заплащане на половината сума, която възлиза в размер на 6200 лева. Направено е възражение за прихващане с половината от вложените през време на брака между страните средства за ремонт и подобрения в семейното жилище, което е лична собственост на ищеца, находящо се в гр. Панагюрище, ул. „*****“ № 8, представляващи закупуване и монтаж на слънчев колектор, бойлер със серпентина на обща стойност 4500 лева, закупуване и монтаж на PVC дограма на прозорците и балконските врати и поставяне на щори на обща стойност 5500 лева., закупуване и монтаж на врата за баня от алуминиев профил на стойност 500 лева, цялостен ремонт на баня на стойност 4500 лева, закупуване и монтаж на камина с водна риза и радиатори на стойност 5000 лева, извършване на ремонт, реконструкция и пристрояване на находящ се в имота на ищеца гараж- 12 000 лева. Моли се да се отхвърли предявеният иск. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.

127, ал. 2 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 22 003,53 лв., която сума представлява половината сума от 44 007,06 лева изплатена от ищеца в периода от 28.01.2019 г. до 19.10.2021 г. за погасяване на задължения по договор за потребителки кредит № 81100КР-АБ-2377 от 18.08.2017 г. сключен с „ЦКБ“ АД, както и възражения за прихващане по см. на чл. 103 ЗЗД предявени от ответника срещу ищеца за обща сума в размер на 22 200 лева.

По делото е представен и приет като доказателство договор за потребителски кредит № 81100КР-АБ-2377 от 18.08.2017 г. слючен между «ЦКБ» АД и И. П. М. – кредитополичател и А. С. М.а – солидарен длъжник, по силата на който на 2 кредитополучателя е отпусната сума в размер на 46 000 лева за задовляване на лични и семейни нужди.

По делото като доказателство е прието Решение № 101 от 28.06.2019г. постановено по гр.д. № 223/2019г. по описа на Районен съд – Панагюрище, с което гражданския брак сключен между страните е прекратен с развод и е утвърдено постигнатото между страните по делото споразумение по чл. 51 СК. По делото като доказателство е приет протокол от о.с.з. проведено на 30.05.2019 г. по горепосоченото гражданско дело, от който се установява, че ищецът М. е направил изявление, в което е посочил, че сам ще погасява отпуснатия му от ЦКБ кредит, като няма да ангажира отговорността на съпругата си А. И. (М.а), като ответника И. е посочила същото, а именно, че ще погаси изцяло отпуснатия й кредит, като няма да ангажира отговорността на съпруга си.

Преди да разгледа останалия доказателствен материал събран по делото във връзка с основателността на възраженията за прихващане, съдът намира, че с оглед главното направено от ответника възражение по първоначално предявения иск следва да разгледа основния спорен въпрос, а именно как следва да се тълкува изявлението на ищеца М. направено в о.с.з. проведено на 30.05.2019 г. по гр.д. № 223/2019 г. по описа на Районен съд – Панагюрище.

По посочения въпрос от правна страна съдът приема следното:

Споразумението по чл. 51, ал. 1 от СК има договорен характер и отразява постигнато между съпрузите съгласие за уреждане на свързаните с прекратяването на брака отношения, така както са посочени в него. Самото споразумение може да бъде изготвено писмено и представено на съда, а може да бъде постигнато устно пред него, в който случай то трябва да бъде вписано в протокола от съдебното заседание.

Наличието на споразумение е предпоставка за допускането на развода, като липсата му или неговото неодобряване от съда осуетява самото допускане на развода по взаимно съгласие. В решение № 50201 от 25.01.2023 г. по гр. д. № 4206/2021 г. на Трето гр.о., ВКС също е посочено, че споразумението между съпрузите е с договорен характер.

Разнородният характер на въпросите, които задължително съпрузите следва да уредят в брачния процес, предопределя различната правна природа на отделните му части. В частта относно имуществените отношения между съпрузите споразумението е насоено къмч доброволно уреждане на имуществените последици от развода с цел да се избегнат възможни бъдещи съдебни спорове по повод собствеността върху придобитото през време на брака имущество и в зависимост от постигнатото съгласие, то може да породи вещно-транслативно действие или само установително действие.

Изяснено е още, че в рамките на свободата на договаряне (чл. 9 ЗЗД) съпрузите имат правото да уредят материално-правните последици от прекратяването на брака във връзка с придобитите в режим на съпружеска имуществена общност вещи и права върху вещи. Със споразумението те имат право да уговорят нещо различно от следващото се по закон съотношение на квотите в съсобствеността; могат да уговорят прекратяване на съсобствеността върху всички или върху някои имущества, като ги разпределят помежду си, или да запазят съсобствеността; могат да се съобразят или да се отклонят от правилото за равенство на дяловете, отчитайки различни обстоятелства.

В тези случаи, доколкото съдържа взаимни отстъпки, споразумението е с характер на 3 договор за спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД. Споразумението се утвърждава от съда с решението за прекратяване на брака, като трябва да бъде възпроизведено в това решение. Това утвърждаване на споразумението му придава правна значимост и служи за пораждане на правните последици, към които то е насочено. Доколкото споразумението има договорен характер то евентуалните му пороци могат да бъдат релевирани по исков ред, като евентуалното прогласяване на нищожността му или унищожаването му няма да засегнат съдебното решение за прекратяване на брака. При утвърждаването на споразумението съдът е длъжен да следи служебно за съответствието му с установените в закона изисквания относно съдържание и обхват на уредените отношения, както и най-вече с интересите на децата. Ако установи, че споразумението е непълно или не защитава интересите на децата съдът е длъжен да даде срок за отстраняване на недостатъците и ако това не бъде направено да отхвърли иска за развод. Съдът не разполага с възможността да замества споразумението на страните със свой акт, с който да уреди последиците от прекратяването на брака. Това изисква в съдебното решение споразумението да бъде възпроизведено точно така както е постигнато между страните. Съдът не може да променя условия на споразумението или да ги замества със свои, тъй като те протИ.речат на закона или морала, или че не защитават в най-голяма степен интересите на децата. Той не може да внася промени в същото (да променя текста на вече постигнати договорки или да добавя допълнителни клаузи към тях), дори и да счита, че тези промени следват от тълкуването на постигнатото между страните съгласие и/или по-точно изразяват неговия смисъл от формулировките в споразумението. Извършените от съда, при възпроизвеждането на споразумението, промени не са такива направени от страните по него, поради което не стават част от договореното между тях. Тъй като тези промени не са част от споразумението и не са извършени по волята на страните по него, те не могат да бъдат обявявани за нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, доколкото като тези основания са налице при порок на волята на страните по сделката или на трето лице, което има правото определя елементи от съдържанието й. При спор относно действителното съдържание на споразумението значение има постигнатото между самите страни такова, така както е постигнато и представено пред съда или документирано в протокола от съдебното заседание, а не промененото от съда. Именно първото намира приложение при уреждане на отношенията между бившите съпрузи и всеки един от тях може да се позове на него при спор относно това какво е точното съдържание на постигнатото между страните съгласие. Неточното възпроизвеждане на споразумението в решението за прекратяване брака, независимо дали се дължи на техническа грешка или извършено от съда тълкуване, а също така и непълното възпроизвеждане представляват пороци на решението, които могат да бъдат отстранени по реда на чл. 247 от ГПК (променените клаузи да бъдат приведени в съответствие със споразумението, а добавените такива да отпаднат), съответно чл. 250 от ГПК (съдът да се произнесе по пропуснатите клаузи). Дори и такива производства не бъдат проведени или исканията за тях да не бъдат уважени това не лишава страната от възможността да се позове на споразумението, което тя счита за действително. (така и Решение № 60222 от 07.01.2022 г. по гр. д. № 279/2021 г. на 4 гр.о.. ВКС).