Решение № 3691 от 29.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3691 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти деке[институция]и през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20231110138777 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу Ц. И. А. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва: 731,31 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], 183,61 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 04.04.2022 г., начислена върху главницата за доставена топлинна енергия; 8,76 лева, представляваща главница за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 31.08.2019 г. и 2,23 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до 04.04.2022 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.04.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията, за които суми по ч. гр. дело № 19706/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.04.2022 г.

Ищецът твърди, че между него и ответницата Ц. А., в качеството й на ползвател на топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая [фирма] в 1 края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно Общите условия от 03.02.2014 г., в сила от 12.03.2014 г., Ц. А., като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Същата не е погасила в срок дължимите суми, както следва: 731,31 лева – цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., 183,61 лева - лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 04.04.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; 8,76 лева – цена за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.03.2019 г. до 31.08.2019 г. и 2,23 лева - лихва за забава за периода от 01.05.2019 г. до 04.04.2022 г. върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, За тези суми в хода на производството по ч. гр. дело № 19706/2022 г. по описа на СРС, 51-ви състав в полза на ищеца и срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, като с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415 ГПК дружеството предявява процесните установителни искови претенции, имащи за предмет посочените вземания. Намира за дължима и претендира и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 12.04.2022 г. до окончателното й заплащане. С тези съображения [фирма] обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на исковете. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответницата Ц. А., чрез пълномощника си адв. А. Д., оспорва исковете по основание и размер. Излага, че ответницата няма качеството на потребител на топлинна енергия по отношение на процесния недвижим имот, поради което не е активно материалноправно легитимирана да отговаря по предявените претенции. Поддържа, че А. не е собственик, нито вещен ползвател на имот с адрес: [адрес]. Посочва, че собственик на жилището е М.н.в.р., а като негов служител и по силата на заповед за настаняване А. е била наемател на имота, който е освободила още през 2000 г., когато е напуснала системата на [институция]. Със Заповед № ДС-20-00013/31.07.2019 г. на областния управител е прието, че договорът за наем между ответницата и [институция] е прекратен на 12.04.2009 г. Твърди се, че между нея и ищцовото дружество не е сключван договор за доставка на топлинна енергия през периода, в който е ползвала имота като наемател, а през процесния период фактически не е ползвала имота. В отговора на исковата молба ответната страна оспорва начислените суми за периода месец май 2018 г. – месец април 2019 г. като погасени по давност, намирайки за приложим тригодишният давностен срок по чл. 111, б. в ЗЗД. Оспорва доставката на топлоенергия и топла вода в имота и твърдението, че се касае за реална консумация. Счита, че начислените от [фирма] суми са силно завишени и неверни. Оспорва изправността на уредите за отчет и показанията им. Оспорва дължимостта на лихва за забава с довод, че на ответницата не са изпращани фактури или покани за заплащане на сумите. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на сторените по делото разноски.

В подадена по делото писмена молба от 24.11.2023 г. третото лице-помагач на страната на ищеца, [фирма], чрез пълномощника си юрк. Г., заявява, че не оспорва предявените претенции, намирайки същите за основателни и доказани. Излага твърдения, че дяловото разпределение за процесния абонатен номер [№] е извършено в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване 2 за установено съществуването в правната сфера на ищцовото дружество на парични вземания от ответницата, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:

Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и на услугата за дяловото й разпределение, предполага установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването между него и ответницата на облигационно отношение (обусловено от притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата) през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, отчетени чрез изправно средство за търговско измерване, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер, както и наличието на основание за спиране/прекъсване на давността.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град София, приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник М. на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на чл. 12, т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Съдът, при съобразяване със задължителните разяснения, дадени в мотивите на т. 1 на Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС, намира, че извън тези правни субекти, очертани в нормата на чл. 153, ал. 1 ГПК, клиент на топлинна енергия може да бъде и лице, което ползва топлоснабдения имот за собствени битови нужди със съгласието на собственика или носителя на вещното право на ползване и същевременно е сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за този имот при публично известни общи условия. В 3 посочената хипотеза именно това трето, ползващо имота, лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и на страна по договора за доставка на топлинна енергия, която дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между третото ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по реда на чл.

154 ГПК – пълно и главно, включително с установяване откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, и не се презюмира с установяване на самия факт на ползване на топлоснабдения имот.

Както беше изяснено, с отговора на исковата молба и в съдебно заседание ответницата изрично оспорва предявените искове по основание, отричайки през релевантния период да е била ползвател или собственик на процесния топлоснабден имот, а с това и потребител на топлинна енергия, което обуславя проверката на съда относно наличието на тази първа и основна материалноправна предпоставка за възникване на процесните вземания.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед за настаняване № С-11 от 06.01.1995 г. на началника на управление „ТИЛ“ при М.н.в.р. и във връзка с протоколно решение № 2345/06.12.1994 г на Комисия за разпределение на жилищата при Служба „К.“, Ц. И. Б. е настанена, заедно със семейството си, в жилище на [институция], находящо се на адрес: [адрес], състоящо се от една стая и кухненски бокс, заедно с мазе № 9, считано от 06.01.1995 г. В заповедта е отразено, че съгласно чл. 17 от Закона за наемните отношения (ЗНО) в случай, че в едномесечен срок от датата на настаняването настаненото лице не заеме жилището без уважителни причини, заповедта за настаняване ще бъде отменена и жилището ще бъде дадено на друг нуждаещ се. В заповедта, с подписа си, настаненото лице Ц. Б. е удостоверило получаването на препис от същата, както и, че при напускане на органите на [институция] и съгласно чл. 39 и чл. 40 от Наредба № I-186 от 04.06.1979 г., в срок от един месец ще освободи ведомственото жилище.