Решение № 614 от 02.11.2023, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 1283/2023
- Вид
- Решение № 614
- Подписан
- 02.11.2023
- В сила
- 12.12.2023
- Състав
- Иван Валериев Никифорски
Цитирани разпоредби
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 12 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 2 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, предл. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 4 · Конституция на Република България
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- §1, т. 5 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 614 гр. Враца, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20231420101283 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404 р-м Триадица, бул. “България” № 81 срещу В. Р. В...
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр.чл. 99 ЗЗД, по чл. 10а, предл. 1 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумите: 151,71 лева – главница, дължима по договор за паричен заем № ****, сключен на **.**** г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника; сумата от 62,41 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 30.08.2021 г. между „Файненшъл България“ ЕООД и длъжника; сумата от 5,88 лева – договорна лихва върху главницата по договор за паричен заем, считано от 06.09.2021 г. до 22.11.2021 г.; сумата от 6,64 лева – дължима законна лихва за забава по договора за паричен заем, считано от 06.09.2021 г. до 05.04.02022 г. сумата от 60,00 лв. – представляваща неплатена дължима такса.
Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133 e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение В. Р. В. за следните суми:
151,71 лева – главница, дължима по договор за паричен заем № ***, сключен на **.**.** г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника; сумата от 62,41 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 30.08.2021 г. между „Файненшъл България“ ЕООД и длъжника; сумата от от сумата от 5,88 лева – договорна лихва върху главницата по договор за паричен заем, считано от 06.09.2021 г. до 22.11.2021 г.; сумата от 6,64 лева – дължима законна лихва за забава по договора за паричен заем, считано от 06.09.2021 г. до 05.04.02022 г.сумата от 60,00 лв. – представляваща неплатена дължима такса; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.01.2023 г. до 1 окончателното изплащане на сумата, сумата от 25,00 лева - държавна такса и сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение..
Заповедта за изпълнение с № ** от **.**.** г. е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление, като след указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че на 30.08.2021 година длъжникът В. Р. В., **********, е сключил Договор за паричен заем № *** с Изи Асет Мениджмънт, по силата на който е получил сумата от 200 лева, срещу което се съгласил да върне 12 броя вноски по 17.51 лева в срок до 22.11.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за паричен заем. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.00 %, както и годишен процент на разходите в размер на 48.35 %.
Съгласно чл. 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, като потребител е всяко физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредитор е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.
Видно от приложените Общи условия и Договор за потребителски кредит № ** на **.**.*** г. по безспорен начин установявали сключения между страните договор, задълженията си по който ответната страна не е изпълнила в срок и съобразно условията на договора.
Посочва се, че разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК регламентира договорът да бъде сключен по ясен и разбираем начин, като всички негови елементи се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните. В случая представеният по делото Договор за кредит не е сключен в противоречие с цитираното законово изискване. Изложеното обосновава извод, че процесният договор е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК.
Навеждат се твърдения, че в чл. 8 от Договора за паричен заем страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху забавената сума за всеки ден забава. В чл. 9 от Договора за паричен заем страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му.В чл. 9, ал. 2 от Договора за паричен заем било уговорено правомощие на Изи Асет Мениджмънт да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма, мейли, СМС-и и стикери.
Посочва се на следващо място, че ответникът е сключил на 30.08.2021 година Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице - ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД и да отговаря пред ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД солидарно с В. Р. В., ЕГН:
********** за всички задължения по Договора за кредит с ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД така, както те са установени в Договора за кредит и 2 приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД.
На 30.08.2021 година ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ и В. Р. В. са сключили договор за поръчителство, по силата на който ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ се е задължило спрямо Изи Асет Мениджмънт за всички задължения на Длъжника по Договора за паричен заем. Ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит.
ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД е поканило ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на В. Р. В., ЕГН ********** по Договора за кредит. За това обстоятелство и в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД е изпратило уведомление, в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГ АРИЯ ЕООД. На 05.04.2022 г. ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД е погасило дължимите от В. Р. В. на ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД суми.
Посочва се, че на 05.04.2022 г. ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД в правата на кредитора ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 62.41 лева.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 31.03.2022 г.
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 02.05.2022 година, както и на посочения от него в договора електронна поща и телефонен номер, в случай, че такива са налични и подадени от задълженото лице на дата 31.10.2022 г.
Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента - на длъжника, има за цел длъжникът да бъде уведомен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно да бъде предотвратено изпълнението на лице, което не е титуляр на вземането. С цел да бъде гарантирана сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор - цедент. Връчването на уведомлението обаче няма характер на лично и незаместимо действие, поради което е възможно то да бъде извършено и от пълномощник на цедента. С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното производство. Претендира направените по делото разноски.
С молба вх. № 11094 / 15.09.2023 г., ищцовото дружество е направило искане за постановяването на неприсъствено решение. Съдът намира, че искането следва да бъде частично уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
3
На първо място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това, налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание /Разпореждане № 2278/28.06.2023 г. е връчено лично на ответника на 21.07.2023 г./.
Съдът намира, че по отношение на един от предявените искове, а именно този по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК за сумата от 151,71 лв. – главница по договора, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените и приети по делото доказателства.
На основание чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Съдът намира обаче, че по отношение на другите предявени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр.чл. 99 ЗЗД, по чл. 10а, предл. 1 ЗПК и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите:
151,71 лева – главница, дължима по договор за паричен заем № ****, сключен на **.**.** г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и длъжника; сумата от 62,41 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен на 30.08.2021 г. между „Файненшъл България“ ЕООД и длъжника; сумата от 5,88 лева – договорна лихва върху главницата по договор за паричен заем, считано от 06.09.2021 г. до 22.11.2021 г.; сумата от 6,64 лева – дължима законна лихва за забава по договора за паричен заем, считано от 06.09.2021 г. до 05.04.02022 г. сумата от 60,00 лв. – представляваща неплатена дължима такса, не е налице кумулативно предвиденото условие по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като искът не е вероятно основателен. Искането за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и по тези искове не следва да бъде уважено, като съдът следва да изложи мотиви по него.
Ответникът е физическо лице и при сключване на договора за кредит не е действал в рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Взаимоотношенията им се основават на сключен договор за кредит, по който на ответника е предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.