Решение № 92 от 28.08.2023, Административен съд - Ловеч

Р Е

Ш Е Н И Е

№…… гр. Ловеч, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ при секретаря Антоанета

Александрова като разгледа докладваното от съдия Вълков адм. дело № 87/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.

145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Образувано е по жалба от „Лъки-2425“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Тетевен, ул. „Димитър Благоев“ № 17, представлявано от управителя И.Н.И., чрез адв. В.К. от ЛАК, със съдебен адрес:***, против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) №

10346/22.01.2019 г. на началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП с искане същата да бъде отменена като незаконосъобразна.

В жалбата се сочи, че процесната заповед е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния и процесуален закон. Според оспорващото дружество, нарушенията, за които в обстоятелствената част на ЗНПАМ се твърди, че са установени и са послужили за мотивирането ѝ, не са извършени, като се развиват подробни доводи в този смисъл. В заключение се иска от съда да отмени обжалваната заповед за налагане на ПАМ, както и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя И.И. и адв. К. от ЛАК, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни аргументи по същество и претендира присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар и внесена държавна такса.

Ответникът по делото – началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален Контрол“ (ГДФК) в Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите – редовно призован – не се явява, представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок. Разгледана по същество е основателна.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Между страните няма спор, че търговски обект – механа „Воденицата“, находящ се в гр. Тетевен, кв. Скрибътна се експлоатира от оспорващото дружество „Лъки-2425“ ЕООД.

При извършена проверка за правилното спазване и прилагане на данъчното законодателство на 19.01.2019 г. е установено, че проверяваният търговски обект представлява механа със 150 седящи места, като в нея се предлагат салати, ястия, аламинути, спиртни и безалкохолни напитки. Установено е още, че продажбите в обекта се отчитат с 1 (един) брой, монтирано и въведено в експлоатация, фискално устройство (ФУ), модел „Датекс OP“, с идентификационен номер DT464933 и идентификационен номер на фискалната памет (ФП) 02690550, свързано с инсталиран програмен продукт за управление на търговска дейност „Фокс и един нефискален принтер, както и че в търговския обект няма ПОС - терминално устройство. При проверката са представени книги за дневните финансови отчети за 2018 г. и 2019 г., паспорт на ФУ, свидетелство за регистрация на ФУ в НАП, договор за сервизно обслужване.

Чрез скрито наблюдение била извършена консумация от органите по приходите на храни и напитки на обща стойност 34.80 лв., като тази сума била заплатена в брой от Л.Ж. - старши инспектор по приходите и е приета от Й.Й.- на длъжност сервитьор. За сумата е издаден фискален касов бон с №2705/19.01.2019 г.

В процесната ЗНПАМ се сочи, че в хода на проверката, на бара в механата били открити шест броя клиентски сметки за продажба на артикули, издадени от програмен продукт за управление на търговска дейност - един брой от 16.08.2018г. и пет броя от 18.01.2019г., като клиентска сметка от програмния продукт на стойност 12.10 лв. е издадена на 16.08.2018 г., в 12:27 ч. Преди този час, в 12.14 ч., бил издаден ФКБ на стойност 9.70 лв., под № 2140, а следващият ФКБ с пореден № 21.41, на стойност 27.70 лв. е издаден в 12.38 ч. В заповедта се излага още, че клиентските сметки, от дата 18.01.2019 г. са издадени с натрупване и са на обща стойност 332.10 лв., в това число две сметки с натрупване за сумата 140.90 лв., две сметки с натрупване за сумата 94.90 лв. и една сметка за сумата 96.30 лв., като са издадени за времето от 19:53 ч. до 22:46 ч.

Последният за 18.01.2019 г. фискален касов бон се сочи, че е издаден в 17:26 ч. под № 2694 и е на стойност 14.10 лв. Отпечатаният дневен финансов отчет за 18.01.2019 г., е с № 2695, изведен в 23:31 ч.

При извършване на проверката е изведен дневен финансов отчет от фискалната памет и са засечени паричните средства в касата на проверявания обект, при което е установено следното: разчетена касова наличност от ФУ - 470.60 лв., фактическа наличност - 292.00 лв., въведена сума в касата - 50.00 лв., изведени пари от касата - 0,00 лв. Установеното наличие на отрицателна касова разлика между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ е в размер на 178.60 лв.

За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0374244/19.01.2019 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (л. 17-19).

При тази фактическа обстановка е издадена оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № 10346 от 22.01.2019 г. от Ж.А.на длъжност началник на отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. С обжалваната заповед за установените нарушения на чл. 25, ал. 1, вр. ал. 1, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на „Лъки-2425“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект“ – механа „Воденицата“, находящ се в гр. Тетевен, кв.

Скрибътна, стопанисван от „Лъки-2425“ ЕООД с представляващ И.И.., като със същата заповед е наложена и забрана за достъп до обекта за срок от 10 дни.

Ответният административен орган е обосновал издадената заповед с наличие на висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето. Органът се е позовал на същественото значение за охраната на държавния интерес във финансовата сфера, като извършеното нарушение нанася пряка щета на държавния бюджет. В конкретния случай приел, че задълженото лице е допуснало нарушение на данъчното законодателство, касаещо отчетността, което води до неотчитане на приходи и ощетяване на държавния бюджет. Допълнителен мотив при налагане на мярката е констатираната в хода на проверката разлика в касовата и фактическата наличност на парични средства, определено като нарушение на чл. 33, ал.1, във вр. с чл. 3 и ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал.

4 от ЗДДС. Органът приел също, че доколкото нарушението е извършено от лице с търговско качество, запознат с изискванията на данъчното законодателство за този вид дейност, то нарушението е с още по-висока степен на обществена опасност.

В мотивите на органа относно продължителността на срока за запечатване се излага, че са взети предвид обстоятелствата, относно вида на обекта, услугите и стоките, които се предлагат за продажба, стойността им, мястото, на което е разположен обекта. Според органа, местоположението на обекта, големината му - 150 места за консумация, богато меню с различни видове храни и напитки, както и значителният размер на неотразените продажби за сравнително кратък времеви интервал, налага извод, че обектът е с постоянна клиентела и потенциална възможност за реализиране на значителни обороти, поради което прилагането на ПАМ е необходимо, тъй като установеното нарушение - неотразяване на продажби - плащания/неиздаване на ФКБ, накърнява съществено държавния интерес и фискалната политика на държавата и причинява значителни и трудно поправими вреди, тъй като не позволява да бъдат проверени извършените в обекта продажби и като последица се явява неправилното определяне на реализираните доходи.

В мотивите на оспорената заповед се сочи още, че срокът е подходящ с оглед постигане целите на мярката, състоящи се в защита на интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискалното устройство в проверения търговски обект, правилното отчитане на реализираните обороти, когато това е задължително и стриктното спазване на изискванията за съхранение на документи от/във връзка с фискалното устройство в обекта, както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното противоправно поведение в трайна практика.

Със заповедта също така е разпоредено запечатването да се извърши в срок до 14 дни от влизането ѝ в сила, като е указано на търговеца да отстрани наличните в обекта и прилежащите му складове стоки в срок до определената дата на запечатване на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

От заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП (л. 16) се установява, че началниците на отдел „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол” при ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от Закона за данък върху добавената стойност.

В хода на съдебното производство като доказателства са приобщени ЗНПАМ № 10346/22.01.2019 г. (л. 13-14), Протокол от извършена проверка в обект (ПИП) серия АА № 0374244 (л. 17-19), опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката (л. 20); фактура № 43/19.01.2019 г. (л. 11 и л. 27); копие от бележка от 16.08.2018 г. (л. 22); резолюция за освобождаване от административнонаказателна отговорност с отправяне на предупреждение (л. 36); отчет от банкова сметка (***. 37); наказателно постановление № 412560-F469640 от 20.02.2019 г. (л. 66-67); АУАН

№ F469640 от 01.02.2019 г. (л. 69-70); наказателно постановление № 412496-F469634 от

20.02.2019 г. (л. 71).

По делото са разпитани шестима свидетели, като съдът кредитира същите с доверие, доколкото същите нямат пряк интерес от изхода на делото и са предупредени за отговорността по чл. 290 от НК.

От показанията на св. Д.И.– служител в „Лъки-2425“ ЕООД на длъжност „барман“ и брат на управителя на оспорващото дружество, се установява, че свидетелят е присъствал на проверката, по повод на която е издадена процесната заповед.

Излага, че органите по приходите са го уведомили, че са дошли по сигнал по повод бележка, издадена на 16.08.2018 г., която бележка не му била предоставена.

Вместо нея, служителите на НАП представили лист А4 цветен, принтиран като от снимка, но не и самата бележка. Св. И. сочи още, че проверяващите започнали да ровят в коша и да вадят бележки от предходната вечер, описани в процесната ЗНПАМ, като влизали и в кухнята да вземат бележки, които се дават, когато се маркира храната. Свидетелят сочи, че оригинал на бележка от 16.08.2018 г. не се появил по време на проверката.

На въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя относно начина на приемане на поръчките, издаването на касови бележки, процеса на приемане на поръчката до плащането, свидетелят И. разказва, че сервитьорът отива да вземе поръчка, записва се, въвежда се в програмата, маркира се и се издават междинни бележки.

Маркирането става в програмата на компютъра, свързан с касовия апарат, като излизат междинни бележки - една за бара, една за кухнята и една за клиентите, която е междинна бележка, преди да се приключи сметката. След като клиентът поиска сметката, пак се влиза в програмата и излиза фискалният бон. Пояснява още, че може към един фискален бон да има няколко междинни бележки, за да има отчетност на бара, на кухнята. Твърди, че бележката от 16.08.2018 г. била междинен касов бон.