Решение № 1685 от 29.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1685 гр. София, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20251100901922 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 29 от Закона за особените залози.

Образувано е по жалба с вх. № 20250929134156/29.09.2025 г. от „Юробанк

България“

АД, чрез адв.

Е., срещу отказ

№

20201917112112/18.09.2025 г. на АВ- ЦРОЗ, по заявление с вх. № 20251917112112, с което е поискано подновяване по партида на „Ман сервиз“ ЕООД, ЕИК: 12154629 на договор за особен залог под № 2020092501326.

В жалбата се съдържат оплаквания, че отказът е незаконосъобразен. Под № 2020092501326 по партида на „Ман сервиз“ ЕООД бил вписан договор за особен залог. Погрешно в регистър вместо особен залог било посочено договор за лизинг. Касаело се за техническа грешка. Моли съдът да отмени процесния отказ и да разпореди на ЦРОЗ да извърши исканото подновяване по партида на „Ман сервиз“ ЕООД, ЕИК: 12154629 на договор за особен залог под № 2020092501326.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира следното:

Регистърното производство е образувано по заявление ЦРОЗ-1с вх. № 20251917112112 от „Юробанк България“ АД, чрез адв. Е., с искане за вписване по партида на „Ман сервиз“ ЕООД, ЕИК: 12154629 подновяване на договор за 1 особен под № 2020092501326 (стр. 44.)

Към заявлението са приложени доказателство за платена държавна такса (стр. 37), пълномощно в полза на адв. Е. (стр. 34), декларации по чл. 27, ал. 2 ЗОЗ от адвоката и от представляващите заявителя лице (стр. 7 и 8), представено е и нотариално заверено съгласие от заявителя за подновяване на особен залог № 2020092501326 по партида на „Ман сервиз“ ЕООД, ЕИК:

12154629 (стр. 38).

Към заявлението е представена и обяснителна записка (стр. 93), с която заявителят уточнява, че вписването под № 2020092501326 се отнасяло до договор за особен залог, като било подадено и съответното заявление, регистрирано под този номер. Погрешно в ЦРОЗ под този номер било отразено вместо договор за особен залог – договор за лизинг. Отправено е искане за отстраняване на грешката и вписване на подновяване на залога.

В тази връзка към заявлението под № 20251917112112 е представено и копие от Заявление за вписване на особен залог вх. № 2020092501326 (стр. 113 гръб) от „Ман сервиз“ ЕООД с искане за вписване на особен залог с длъжник по обезпечено вземане – „Ман сервиз“ ЕООД, кредитор „Юробанк България“ АД, обезпечено вземане по договор банков кредит „Бизнес овъдрафт“ № BL74212/14.09.2020 г.; обезпечено имущество – вземанията по две банкови сметки на залогодателя в „Юробанк България“, както и всички други сметки на залогодателя в банката, по които ще постъпват вземания за сума от 120 000 лева. Приложен и е съответно договор за особен залог от 24.09.2025 г. със същите страни, обезпечено вземане и имущество като посочените в заявлението (стр. 13), както и изискуемите декларация по чл. 27, ал. 4 от ЗОЗ (стр. 9) и чл. 264 от ДОПК (стр. 22) от заявителя.

От представеното удостоверение от 25.09.2020 г. (стр. 39) от ЦРОЗ за вписванията по партида на „Ман сервиз“ ЕООД, ЕИК 12154629 е видно, че в регистъра под т. 4 е отбелязано вписване № 2020092501326, „Заявление за вписване на договор за лизинг“, с вписани права на „Юробанк България“ АД.

В описа на заложеното имущество, което е част от удостоверението от ЦРОЗ, за вписване под т. 4 с № 2020092501326 е посочено „предоставено за ползване имущество“, след това „заложено имущество“ – вземанията по две банкови сметки на залогодателя в „Юробанк България“, както и всеки други сметка на залогодателя в банката, по които ще постъпват вземания за сума от 120 000 2 лева.

На 18.09.2025 г. е поставен процесният отказ (стр. 90). В него е разгледано искането за поправяне на грешката, но е прието, че такава не е налице и тъй като вписването под № 2020092501326 било за лизинг, е отказано поисканото подновяване на договора за особен залог.

Няма данни отказът да е изпратен на електронния адрес на залогодателя съгласно направеното в този смисъл искане в заявлението.

На 29.09.2025 г. е подадена процесната жалба.

При така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт. Доколкото не са представени доказателства за изпращане на отказа на посочения електронен адрес на заявителя, то срокът за обжалване не е започнал да тече, поради което подадената жалба не е просрочена.

Представено е доказателства за внесена държавна такса и адвокатско пълномощно.

Поради това и жалбата е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, Съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 3 от ЗОЗ длъжностното лице по вписванията проверява: 1. подадено ли е заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред;

2. заявеното обстоятелство подлежи ли на вписване и не е ли вписано, или представеният акт подлежи ли на обявяване и не е ли обявен в регистъра; 3. заявлението подадено ли е от оправомощено лице; 4. към заявлението приложени ли са всички документи съгласно изискванията на закона, съответно подлежащият на обявяване акт; 5. съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона установяват ли се от представените документи по т. 4, съответно подлежащият на обявяване акт отговаря ли по външните си белези на изискванията на закона; 6. представена ли е декларацията по чл. 27, ал. 4; 7. документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната 3 система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система и 8. платена ли е дължимата държавна такса.

Когато горните изисквания са налице, длъжностното лице по вписванията в Централния регистър на особените залози извършва незабавно вписване, заличаване, съответно обявяване на акт (28а, ал. 1 ЗОЗ). Ако не е налице някое от предвидените в чл. 28, ал. 3 от ЗОЗ изисквания, ДЛВ в Централния регистър на особените залози постановява мотивиран отказ ( чл. 28б, ал. 1 от ЗОЗ).

Анализът на цитираната правна уредба сочи, че проверката, която следва да извърши ДЛВ е формална и има за цел да провери и удостовери, чрез извършване на съответното вписване, че заявеното за целта обстоятелство е надлежно удостоверено според изисквания на закона. Този извод се налага и от охранителния характер на регистърното производство, в рамките на което осъществяваните от регистърния орган правомощия са акт на административно съдействие. Това обуславя извод, че преценката за външна редовност означава съпоставка на приложените към заявлението документи, за чието наличие длъжностното лице следи служебно.

Съгласно чл. 29б от ЗОЗ грешки, допуснати при вписванията се отстраняват служебно или по искане на заинтересовано лице. Искането не е ограничено със срок.

От представените по делото доказателства се установява, че е допусната техническа грешка при отбелязването в ЦРОЗ на заявените за вписване обстоятелства по заявление с вх. № 2020092501326. Както беше посочено, в заявлението е поискано вписване на договор за особен залог и съответните обстоятелства относно него. Вместо това е вписан договор лизинг със заявените обстоятелства от заявлението относно договор за особен залог.

Съгласно чл. 55 от Наредба № н-3 от 31 юли 2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози грешки и непълноти, допуснати при вписване на обстоятелства, заличаване на вписвания или обявяване на актове, включително при несъответствие между данните, отразени в заявлението, и данните в приложенията към него, се отстраняват служебно или по искане на заинтересовано лице чрез ново вписване, съответно обявяване, като в чл. 56 и чл. 57 от Наредбата е посочено каква е процедурата при искане за отстраняване на грешка и съответно процедурата при служебна констатация на грешка при вписването.

В конкретния случай се установява, че не само, че заявителят е сезирал ДЛВ при ЦРОЗ за установената грешка при вписване обстоятелства по заявление с вх. № 2020092501326 – така изрично е посочено в обяснителната 4 записка към заявление за подновяване на вписване № 2020092501326, но и от текста на атакувания отказ в настоящото производство се установява, че ДЛВ при ЦРОЗ е установило, че е налице искане за вписване на особен залог през 2020 г., като фактически има вписване на договор за лизинг.

В противоречие със ЗОЗ и Наредба № н-3 от 31 юли 2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози, ДЛВ е аргументирало, че е налице знание у заявителя за допусната грешка, и съответно укоримо поведение на заявителя, който е бездействал относно извършеното вписване още от момента на извършването му, като не е искал изправяне на допуснатата грешка. Поради това и са изложени аргументи, че с оглед спецификата на отделните информационни системи - ИС РОЗА на ЦРОЗ към МП от една страна, и ИС на ЦРОЗ към АВ от друга, доколкото информацията в ИС РОЗА на ЦРОЗ към МП е „статична“ считано от 01.07.2023 г., и не се влияе от вписани промени по същите, извършени в ЦРОЗ към АВ т.е. вписани в регистъра след 01.07.2023 г., изправянето на тази грешка към момента е невъзможно (по аргумент на § 50, ал. 4 от ПЗР към ЗИД на Закона за особените залози).

Както вече бе посочено, нито ЗОЗ, нито Наредба № н-3 от 31 юли 2020 г. предвиждат срокове за отстраняване на грешки във вписванията. Превратното тълкуване от страна на ДЛВ при ЦРОЗ на понятието „грешка“ във вписванията и на дадените разяснения в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, води на извод, че от една страна има отразяване на несъществуващо обстоятелство – вписване на договор за лизинг, каквото не е искано, и от друга страна – липсва произнасяне по заявление, вх. № 2020092501326 за вписване на особен залог по партидата на залогодателя.

Подобно разбиране е несподелимо. ДЛВ при ЦРОЗ не е изпълнило служебните си задължения да отстрани служебно констатираната техническа грешка в нанасяне на подаденото заявление в регистъра (доводите за т.нар статичен характер на информация в системата РОЗА са касаят вътрешна организация на дейността на ЦРОЗ, без да представляват нормативно заложено ограничение в действието на нормите на чл. 29а от ЗОЗ и съответно чл. 55 и и сл. Наредба № н-3 от 31 юли 2020 г.). Бездействието на молителя в продължение на 5 години в конкретния случай не води до отпадане на задълженията на ДЛВ при ЦРОЗ.

5

И доколкото в конкретния случай е видно, че се касае за техническа грешка, то отказът за отстраняването му, инкорпориран в обжалвания в настоящото производство отказ за подновяване, е незаконосъобразен и следва да се отмени. На АВ-ЦРОЗ следва да се укаже да извърши поправка на грешката, като под вписване № 2020092501326 се отбележи вместо договор за лизинг – договор за особен залог, и вместо предоставено за ползване имущество – заложено имущество.

На следващо място следва да се разгледа искането за подновяване на вписания особен залог под № 2020092501326.

Съгласно чл. 12, ал. 4 от Наредба № н-3 от 31 юли 2020 г. за воденето, съхраняването и достъпа до Централния регистър на особените залози, за вписване на подновяване на залог следва да се представи с нотариална заверка на подписа на заложния кредитор. В случая това условие е изпълнено, поради което отказът в тази част също е незаконосъобразен и следва да се отмени.

На АВ-ЦРОЗ следва да се укаже да извърши исканото подновяване на вписания особен залог № 2020092501326.

По изложените съображения, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20201917112112/18.09.2025 г. на АВ-ЦРОЗ по заявление с вх. № 20251917112112, с което е поискано подновяване по партида на „Ман сервиз“ ЕООД, ЕИК 12154629 на вписване на договор за особен залог № 2020092501326.