Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 35934 от 02.10.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 26357/2026
Вид
Определение № 35934
Подписан
02.10.2026
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35934 гр. София, 02.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20261110126357 по описа за 2026 година

Производството е образувано по предявени от . срещу В. И. И., ЕГН ********** положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване вземания на ищеца срещу ответника за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.04.2026г. в производството по ч.гр.д. № 159/2026г. по описа на Районен съд – Трън.

По ч.гр.дело № 159/2026г. съдът е постановил разпореждане от 31.08.2026г. с което е дал указания за предявяване на иск на заявителя в хипотезата на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК.

Съдът след извършена самостоятелна проверка за редовност на исковата молба, установи, че посоченото в мотивната част на разпореждането на РС-Шумен не е основание за даване на указания за предявяване на иск, тъй като не се субсимира под фактическия състав на правната норма на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК. В съобщение на призовкаря от 12.06.2026г. и от 04.08.2026г. за връчване на издадената заповед е посочено, че по постоянния адрес на В. И. И., който съвпада с настоящият – гр.София, кв. Борово, бл. 13А, вх.А, ет.2, ап.6, че лицето не е открито на адреса, не се отзовава, нито друго лице, което да приеме съобщението на адреса, но не е установено лицето да не живее на адреса, напротив посочено е в отрязъка към призовката, че лицето живее на адреса. Не е изрично удостоверено от призовкаря, че лицето не живее на адреса /липсват такива данни по делото/, включително събрани по данни на съседи или управителя на ЕС, или от Кмета на съответното място, като е залепено уведомление и то съгласно указания на съдията.

В хипотезата на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК съдът дава указания за предявяване на иск когато заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал.5 и връчителят е събрал данни, че лицето не живее на адреса, каквато хипотеза категорично не се установява в случая.

Действително по разпореждане на съда е налице връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, но не е налице следващата кумулативно дадена предпоставка в закона – да е удостоверено, че лицето не живее на адреса. След като няма конкретни данни, че лицето не живее на адреса, няма друг адрес за връчване, не се установява и наличие на сключени трудови договори за връчване на заповедта по месторабота, то последната е влязла в сила, 1 какъвто е и настоящият случай. По теза данни заповедта е влязла в сила на 19.09.2026г., ден след предявяване на иска, поради което настоящото производство вече се явява недопустимо образувано и като такова следва да бъде прекратено. Следва да се посочи, че съдът е длъжен да следи служебно за допустимостта на производдството във всяко положение на делото.

По изложеното съдът намира, че настоящото производство е недопустимо, поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, а именно правен интерес, за която съдът следи служебно по всяко време на делото, поради което и делото следва да бъде прекратено.

Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 26357/2026г. по описа на СРС, 45-ти състав, образувано по искова молба с вх. № 286945/18.09.2026г., с която са предявени от . срещу В.

И. И., ЕГН ********** положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване вземания на ищеца срещу ответника за сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 22.04.2026г. в производството по ч.гр.д. № 159/2026г. по описа на Районен съд – Трън.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването на ищеца с частна жалба пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2