Решение № 232 от 03.07.2024, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. П., 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Величка Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20241230100209 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 ГПК.

Ищецът – О. а. С. о., със седалище и адрес на управление в гр. С., ***, с код по Булстат ***, твърди, че между него (като наемодател) и ответника (като наемател) е бил сключен Договор за наем на имот – публична държавна собственост с № ДН-6/11.07.2018 г. Пояснява, че по силата на тази сделка е предоставил на ответника ползването на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18- 108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с административен адрес – гр. С., район „Т.“, ***, ет. 1, с предназначение на самостоятелния обект – „за обществено хранене“, съгласно схема № 15-228239/16.04.20218 г., издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. С., а съгласно Акт за публична държавна собственост с № 08072/12.10.2012 г. – „К.-р.“, построен в кв. 303, имот с планоснимачен № 9, УПИ VI-9 и частично в имот с планоснимачен № 10, УПИ III, по регулационния план на гр. С.. Изтъква, че ответникът не е изпълнил задължението си по този договор за заплащането на наемна цена от 9 108 лв., дължима по фактури, издадени в периода 01.12.2021 г. – 04.05.2022 г., а именно: фактура с № **********/01.12.2021 г., фактура с № 0000009846/04.01.2022 г., фактура с № 0000009891/01.02.2022 г., фактура с № 0000009928/01.03.2022 г., фактура с № 1

0000009977/01.04.2022 г. и фактура с № 0000010025/04.05.2022 г. Уточнява, че за визираното вземане е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, която е била връчена на ответника (като длъжник) по реда на чл. 47, ал. 5 във вр.с чл. 50, ал. 4 от с. к. Затова иска неговото съществуване да бъде признато за установено, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.11.2023 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът – „А.-А.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.

„22-ри О.“ № 25, ЕИК ***, не изразява становище по ищцовата претенция.

Съдът приема следното:

1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):

Предмет на разглеждане е установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.

Вземането по исковата претенция попада в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 939/27.11.2023 г. по ч. гр. д. № 1457/23 г. на Районен съд – гр. П..

Цитираната заповед е била връчена на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедната процедура, при условията на чл. 47, ал. 5 във вр. с чл. 50, ал. 4 ГПК, поради което и тук се прилагат последиците на чл. 415, ал. 1, т. 2 от с. к., независимо че длъжникът е юридическо лице (вж. така Определение № 235/11.05.2018 г. по в. ч. гр. д. № 326/18 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик).

Ето защо и обсегът на сегашното съдебно производство включва проверка на предпоставките от фактическия състав, пораждащ соченото задължение, и съобразяването им на фона на установените обстоятелства и приложимия закон.

В принципен план уважаването на иска, поставен за решаване, е детерминирано от кумулативната даденост на съответните предпоставки, произтичащи от приложимата материалноправна разпоредба (чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД), които се свеждат до: 1/ валидно облигационно отношение, породено от поддържания наемен договор, по силата на който ищецът има качеството на наемодател, а ответникът – на наемател; 2/ реалното предоставяне на наетата вещ от наемодателя в полза на наемателя; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането, касаещо плащането на наемната цена, и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на наемателя за погасяването на същото.

С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е длъжен да установи първите три от очертаните изисквания, а дружеството ответник трябва да проведе доказване относно изпълнението на задължението.

Сключването на твърдения договор, при заявените от ищеца параметри, се констатира от обективиращия го писмен документ, който е част от доказателствената съвкупност и не е оспорен от ответника.

2

Към доказателствения материал са приобщени и шестте фактури, на които се позовава ищецът, а от съдържанието им се констатира, че:

- Те са издадени от ищцовата страна, в качеството й на наемодател по наемната сделка, във връзка с която се води делото.

- Получател по тези фактури е ответното дружество.

- Общата дължима стойност на наемната цена, с включен ДДС, възлиза на претендираната сума от 9 108 лв. и кореспондира с уговорената такава в чл. 3, ал. 1 в договора за наем.

По делото е прието като писмено доказателство и копие на приемо-предавателен протокол от 13.07.2018 г., от който става ясно, че ищецът е предал държането на наетия имот на ответника, на датата на подписването на този документ.

Вземането на ищеца, свързано с наемната цена по сделката, досежно издадените фактури, е с настъпила изискуемост, защото тук приложим се явява срокът, предвиден в чл. 3, ал. 2 от договор, според който плащането трябва да се извършва до 5-то число на текущия месец.

Ответникът не е провел доказване относно погасяването на така възникналото вземане.

Ето защо и в крайна сметка може да се обобщи, че условията за основателността на иска са изпълнени, поради което той подлежи на пълно уважаване.

2. По съдебните разноски:

Изходът от делото предоставя право на съдебни разноски само за ищцовата страна (чл. 78, ал. 1 ГПК).

Според т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС, съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, дължи диференцирано произнасяне по съдебно-деловодните разходи и за заповедното, и за исковото производство.

В този смисъл отговорността за разноски на ответника към ищеца се разпределя по следния начин:

- 182,16 лв. – за заповедната процедура, формирани от заплатената държавна такса, която се дължи върху конкретното вземане, и - 282,16 лв. – общ размер на разноските за исковото дело, които обхващат заплатена дължима държавна такса (182,16 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (100 лв.), определено от съда, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско отделение, Трети състав

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че „А.-А.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „22-ри О.“ № 25, ЕИК ***, дължи на О. а. С. о., със седалище и адрес на управление в гр. С., ***, с код по Булстат ***, следната сума, включена в обхвата на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 939/27.11.2023 г., издадена по ч. гр. д. № 1457/23 г. на Районен съд – гр. П., а именно: 9 108 лв. – неплатена наемна цена по Договор за наем на имот – публична държавна собственост с № ДН-6/11.07.2018 г., сключен между О. а. С. о. (като наемодател) и „А.-А.“ ЕООД (като наемател), по силата на който наемодателят е отдал под наем на наемателя самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С., одобрени със заповед № РД-18-108/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с административен адрес – гр. С., район „Т.“, бул.

„В.“ № 4, ет. 1, с предназначение на самостоятелния обект – „за обществено хранене“, съгласно схема № 15-228239/16.04.20218 г., издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. С., а съгласно Акт за публична държавна собственост с № 08072/12.10.2012 г. – „К.-р.“, построен в кв. 303, имот с планоснимачен № 9, УПИ VI-9 и частично в имот с планоснимачен № 10, УПИ III, по регулационния план на гр. С., като тази наемна цена е дължима по фактури, издадени в периода от 01.12.2021 г. до 04.05.2022 г. – фактура с № **********/01.12.2021 г., фактура с № 0000009846/04.01.2022 г., фактура с № 0000009891/01.02.2022 г., фактура с № 0000009928/01.03.2022 г., фактура с № 0000009977/01.04.2022 г. и фактура с № 0000010025/04.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 06.11.2023 г. до погасяването.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „А.-А.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „22-ри О.“ № 25, ЕИК ***, да заплати на О. а. С. о., със седалище и адрес на управление в гр. С., ***, с код по Булстат ***, следните съдебни разноски:

- 182,16 лв. – за заповедното производство (ч. гр. д. № 1457/23 г. на Районен съд – гр. П.), както и

- 282,16 л в . – за първоинстанционното исково производство (гр. д. № 209/24 г. на Районен съд – гр. П.).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.

Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба, която се подава чрез Районен съд – гр. П..

4

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5