Решение № 971 от 28.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 971 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-16, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валерия Братоева при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Валерия Братоева Търговско дело № 20221100901922 по описа за 2022 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ№ гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в открито съдебно заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при участието на секретар Михаела Митова, като разгледа търговско дело № 1922 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по предявена от „П.Т.С“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ******* срещу „Ф.Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище гр.

София и адрес на управление: гр. София, ул. „*******, искова молба за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на ответника, учредено с нотариален акт № 175, том I, peг. № 9811, дело № 160 от 2020 г. за обезпечаване на задължения на трети лица, произтичащи от договор за покупко-продажба на стоки № 228/16-ОПЛЗ.

Ищецът твърди, че ипотечно право в полза на ответника „Ф.Ф.“ ЕООД, учредено с 1 нотариален акт № 175, том I, peг. № 9811, дело № 160 от 2020 г. не съществувало, поради несъществуването на обезпеченото с ипотеката задължение, породено от договор за покупко-продажба на стоки № 228/16-ОПЛЗ, сключен между ответника и Т. М. М., ЕГН ********** в лично качество и в качеството на ЕТ „Т. М.“, ЕИК *******, „С.Х.“ ЕООД, ЕИК *******, „С.“ ЕООД, ЕИК *******, „С.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, „Б.“ АД и В. Л. Д., ЕГН **********, тъй като към учредяването на ипотеката не бил предоставен стоков кредит на стойност 300000 лева. В договора за ипотека липсвала дата на възникване на вземането, като бил уговорен само падеж - 23.01.2021 г.. Учредената договорна ипотека била нищожна и затова следвало да бъде установено несъществуването и съответно като последица – същата следвало да бъде заличена.

Настоящият състав, в приложение на постановено по реда на чл. 290 ГПК съдебно решение № 60143/28.07.2021 г. по гр. дело № 3830/2020 г. на IV ГО на ВКС, с което е даден отговор на процесуалноправния въпрос: задължителни необходими другари на страната на ответника ли са обезпеченият кредитор и неговият длъжник в производството по предявен от трето лице, ипотекирало свой имот, отрицателен установителен иск, че ипотечното право, учредено от ищеца в полза на обезпечения (ипотекарния) кредитор, е погасено поради погасяване на обезпеченото задължение, като е прието, че ипотекарният длъжник предявява от свое име чужди права пред съда по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК, тъй като не само основава отрицателния си установителен иск на чужди възражения съгласно изричната разпоредба на чл. 151 ЗЗД, а и тъй като по този начин той неизбежно въвежда в предмета на спора по делото съществуването (респ. – несъществуването) и на основното материално правоотношение между ипотекарния кредитор и главния длъжник, по което ипотекарният длъжник – ищецът – не е страна. Затова в този случай, длъжникът по обезпеченото вземане следвало да бъде конституиран като съищец на страната на ищеца. В приложение на посоченото съдебно решение, с определение № 3353/24.10.2022 г. съдът е конституирал задължените спрямо ипотекарния кредитор лица като съищци. Това определение обаче е не отчита предмета на предявения иск и затова се явява неправилно и се налага да бъде отменено от постановилия го съд, при условията на чл. 253 ГПК.

Настоящото производство има за предмет отричане на ипотечното право, възникнало за процесуално легитимирания ответник „Ф.Ф.“ ЕООД, като в предмета му не се включва разрешаване със сила на пресъдено нещо на спор относно съществуването на обезпеченото с ипотеката вземане. Този въпрос съдът е длъжен да обсъди като преюдициален, с оглед фактите, които ищецът твърди да обуславят несъществуването на ипотечното право.

Ищецът е собственик на недвижим имот, върху който е учредена (вписана) ипотека за обезпечаване на чуждо задължение (т. нар. ипотекарен длъжник), който безспорно има правен интерес да отрече със силата на пресъдено нещо ипотечното право на обезпечения (ипотекарния) кредитор, изразяващо се най-общо във възможността, при неизпълнение от страна на главния длъжник на обезпеченото задължение, ипотекарният кредитор да насочи принудителното изпълнение и да се удовлетвори предпочтително при публична продан от цената на ипотекирания имот, независимо от промяната на собствеността върху него и от това дали той е секвестируем. Без съмнение с отрицателния установителен иск за отричане на ипотечното право на обезпечения кредитор, ипотекарният длъжник брани пълния обем на своето право на собственост върху имота, т. е. защитава своята правна сфера, която процесуална възможност му е дадена с общата разпоредба на чл. 124, ал. 1 ГПК. Този иск може да бъде основан както на твърдения, с които се оспорва съществуването на самото ипотечно право – предвид неговата относителна самостоятелност (например за 2 недействителност на ипотеката поради пороци при нейното учредяване), така и на твърдения, с които се оспорва съществуването на обезпеченото вземане, респ. – на насрещното му задължение, предвид акцесорния характер на ипотечното право. С последната възможност ипотекарният длъжник разполага, тъй като, макар той да не е страна по основното материално правоотношение между обезпечения кредитор и главния длъжник, именно изричната разпоредба на чл. 151 ЗЗД му дава възможност да противопостави на ипотекарния кредитор всички възражения (правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи), с които разполага главният длъжник. В тази хипотеза (каквато е и настоящата, доколкото несъществуването на ипотечното право се основава единствено на твърдения за липса на обезпечено задължение, породено за главните длъжници) ипотекарният длъжник не предявява от свое име чужди права пред съда по смисъла на чл.

26, ал. 2 ГПК, а предявява единствено свои такива. Същият основава отрицателния си установителен иск на възражения, които произтичат от правоотношението, от което произтичат обезпечените вземания, но които възражения изричната разпоредба на чл. 151 ЗЗД го овластява да релевира от свое име. С този иск ипотекарният длъжник упражнява свое право, а не правото на длъжника/ците по основното правоотношение, от което са породени обезпечените вземания, затова в случая не е налице хипотезата на предявяване на чужди права пред съд по смисъла на чл. 26, ал. 2 ГПК – така изрично решение № 153 от 29.12.2016 г. по т. д. № 896/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.

Няма съмнение, че ипотекарният длъжник може да обоснове иска за несъществуване на ипотечното право с възражения срещу обезпеченото вземане. Това са същите възражения, с които разполага и главният длъжник, както и да иска прихващания с вземания, които има длъжникът (чл. 151 ЗЗД). За редовното предявяване на такъв иск той следва да заяви конкретните обстоятелства, от които произтичат възраженията по чл. 151 ЗЗД. В тежест на кредитора-ответник, е да докаже обстоятелствата, поради които главният дълг е възникнал, а в тежест на ипотекарния длъжник е да докаже обстоятелствата по конкретното възражение.

Възраженията по чл. 151 ЗЗД ипотекарният длъжник упражнява в собствено качество, те са негови, а не на главния длъжник и разкриват характеристиката на ипотечното право като акцесорно.

Ипотечното право обаче е и самостоятелно. Ако не се претендира установяване съществуването/несъществуването на обезпеченото вземане, което е само условие за действието на ипотеката, спрямо това главно вземане не се формира сила на пресъдено нещо, то съставлява само преюдициален въпрос, по който съдът дължи произнасяне в мотивите.

Различно е положението при предявен от ипотекарния длъжник иск по чл. 439 ГПК, с който същият цели да освободи имота си от принудително изпълнение, като оспорва самото съществуване на принудително изпълнявано право и тук няма съмнение, че главният длъжник следва да участва в производството, тъй като решението ще разреши спора за съществуване на облеченото в изпълнителен лист вземане със сила на пресъдено нещо – така решение № 93 от 17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС.

Наистина основанията, на които се погасява обезпеченото задължение, са основания и за погасяване на ипотеката. Правният интерес на третото лице- собственик на имота, ипотекиран като обезпечение за чужд дълг да установи по исков ред, че обезпеченото задължение не съществува, произтича от правилото на чл. 151 ЗЗД, в т. ч. той би могъл да се позове на възражение за изтекла спрямо обезпеченото вземане погасителна давност и като 3 резултат така да препятства реализирането на ипотечното право (мотиви по т. 2 от ТР № 4/11.03.2019 г. по тълк.д. № 4/2017 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 153/29.12.2016 г. по т. д. № 986/2015 г., II т. о., опр. № 457/27.09.2017 г. по ч. т. д. № 2021/2017 г., I т. о. на ВКС и др.). В този случай обаче предмет на спора е самото несъществуване на спорното материално право, по този въпрос би се формирала сила на пресъдено нещо. Ако този въпрос не се обхваща от заявения петитум, а петитумът, заявен от ищеца, е ограничен само до разрешаването на спора за съществуването на акцесорното ипотечно право – то в този случай страни в производството са единствено и само страните по договора за учредяване на ипотека („П.Т.С“ ЕООД и „Ф.Ф.“ ЕООД). Този спор не разрешава със сила на пресъдено нещо дали съществуват обезпечените вземания – в отношенията на ответника с главните длъжници такъв спор е възможно и да не съществува. Затова търсената от ищеца защита се определя от заявения петитум и в случая се ограничава до отричане на ипотечното право и не обхваща разрешаването на спор относно съществуването на обезпечените вземания.

Няма съмнение, че ипотеката се учредява, за да обезпечи удовлетворяването на определено вземане, по отношение на което тя има акцесорен характер. Изискването за специалност на ипотеката намира проявление по отношение на обезпеченото вземане и на ипотекирания имот. Предвид акцесорния характер на ипотеката, нищожността на обезпеченото вземане, респективно нищожността на източника на облигационното правоотношение /в случая договора за продажба/, чието вземане ипотеката обезпечава, би довела и до нищожност на ипотеката. В хипотезата на предявен от ипотекарния длъжник иск за установяване със сила на пресъдено нещо несъществуването на вземане по договора за продажба, задължените по договора лица са задължителни необходими другари, но на страната ответника „Ф.Ф.“ ЕООД. Длъжникът следва да бъде конституиран като ответник по предявен отрицателен установителен иск в случаите, когато вземането, а не ипотеката, се оспорва само от ипотекарния длъжник, каквато е разгледаната хипотеза в решение № 153/29.12.2016 г. по т.д. № 896/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. В тази хипотеза длъжникът по оспореното вземане следва да участва в производството, тъй като решението следва да бъде еднакво за страните по материалното правоотношение.

В настоящото производство се твърди единствено и само несъществуването на ипотечното право, което съществува само в рамките на правоотношението, възникнало между ипотекарния длъжник и ипотекарния кредитор, в този смисъл осъщественото конституиране на главните длъжници като съищци в производството е в неправилно приложение на закона и следва да бъде отменено, като същите не следва да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо от постановеното съдебно решение, тъй като то няма за предмет обезпеченото вземане.

Ответникът оспорва иска и твърди, че на 23.01.2017 г. сключил с Т. М. М., ЕГН ********** в лично качество и в качеството на ЕТ „Т. М.“, ЕИК *******, „С.Х.“ ЕООД, ЕИК *******, „С.“ ЕООД, ЕИК *******, „С.Т.“ ЕООД, ЕИК ******* и В. Л. Д., ЕГН **********, договор за покупко-продажба на стоки № 228/16-ОПЛЗ, по който купувачите имали право на общ стоков кредитен лимит от 800000 лева с ДДС, в размера на който била включена и невъзстановена сума в размер на 300000 лева. С анекс № 3 към договора за продажба, „П.Т.С“ ЕООД, се съгласило да учреди договорна ипотека за обезпечаване плащането по главницата, представляваща усвоена част от кредитния лимит и на евентуални лихви.