Решение № 14856 от 11.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14856 гр. София, 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20211110143162 по описа за 2021 година

Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. Ц. Н. обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. Ц. Н. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 589,51 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 17.12.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 110,77 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 08.12.2020г., сумата от 25,39 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва от 17.12.2020г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,56 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.12.2017г. до 08.12.2020г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 35, находящ се в гр. София, жк. „Илинден“, бл.79, вх.Б, ет.4, аб.№ 136610, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 14.01.2021г. по ч.гр.д. № 63666/2020г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца процесните суми. Претендира разноски.

Ответникът Н. Ц. Н., чрез назначения си по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител, е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и размер. Излага 1 съображения, че ищецът не е представил доказателства в подкрепа на твърдението си, че ответникът е използвал ТЕ за процесния период, както и че е спазен редът за измерване, отчитане и разпределение на доставената енергия.

Третото лице помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД не изразява становище за основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 63666/2020г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 14.01.2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу Н. Ц. Н. за следните суми: сумата от 589,51 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г., ведно със законна лихва от 17.12.2020г. до изплащане на вземането, сумата от 110,77 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 15.09.2018г. до 08.12.2020г., сумата от 25,39 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.11.2017г. до м.04.2019г., ведно със законна лихва от 17.12.2020г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,56 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода от 31.12.2017г. до 08.12.2020г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 35, находящ се в гр. София, жк. „Илинден“, бл.79, вх.Б, ет.4, аб.№ 136610.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК – чрез залепване на уведомление по настоящия адрес на лицето, съответно след дадени указания, в срока по чл.415, ал.1 ГПК, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо ответника за посочените размери, за които е издадена заповедта.

Предявените искове са за установяване съществуването на парични задължения, произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия и обезщетение за забава.

По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на З. (отм.); и съгласно 2 чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на/собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на с ъ щ и т е

.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през 3 времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

По настоящото дело съдът намира, че следва да се приеме за установено, че през исковия период именно ответникът се явява собственик на процесния имот. От приетия като писмено доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот /лист 15/ се установява, че на 05.09.1996г. Ц.Ц. Н., Х.Ц. Н.а и Маргарита Ц.а Н.а са прехвърлили на Н. Ц. Н. своя собствен недвижим имот, представляващ апартамент № 35, находящ се в гр.София, ул. „Пиротска”, блок .... От представено по делото Удостоверение от ГИС – София с изх. № 68-00-1109/13.09.2012г. се установява, че стар адрес „Пиротска” № 179-193 е идентичен с настоящ адрес – жк. „Илинден”, ... вх. В, вх.

Г и вх.Д. С оглед на изложеното, доколкото въз основа на описаната възмездната сделка ответникът е станал едноличен собственик на имота, той има и качеството потребител на топлинна енергия, респективно страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й. В допълнение към горното по делото е приета молба-декларация от 16.09.2001г., от съдържанието на която се установява, че по силата на изричното искане на ответника Н. за сключване на договор, чрез откриване на партида за доставка на топлинна енергия до имота, между страните е възникнало облигационно правоотношение. В конкретния случай ответникът е заявил писмено волята си пред ищеца, че иска партидата относно топлоснабдения имот да бъде на негово име. Последното по мнение на настоящия състав представлява индивидуално писмено предложение, отправено от купувача до търговеца, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за собствения на ответника имот. Ищецът, откривайки партида за имота на името на ответника, е приел отправеното му предложение, като по делото няма данни за прекратяване на това п р а в о о т н о ш е н и е .

При наличието на облигационно отношение, в тежест на потребителите е да 4 заплащат консумираната топлинна енергия, а установяването на точното количество топлинна енергия, което е доставено в сградата и в процесния имот е от значение за доказване размера на иска. Ето защо и следва да се обобщи, че пълно и главно ищецът е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът дължи цената на потребената през процесния период в имота топлинна енергия.

Сградата, в която се намира имотът на ответника е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред на същото, следователно е обвързан от него и от сключения в изпълнението му договор.

По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и това, че в процесния имот не е имало отоплителни тела, а само един водомер за топла вода. Вещото лице дава заключение, че за периода 2017/2018г. не е бил подсигурен достъп за отчет на водомера. В този период топлата вода е начислявана на база брой /1 лице/ потребители по 140 л/ден за един човек, съгл. чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334.