Решение № 4906 от 13.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4906 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110116918 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Линк Мобилити България“ ЕАД срещу „Пи Енд Пи Маунтин“ ЕАД, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане на ищеца от ответника за сумата от 10842,92 лв., представляваща дължимо възнаграждение за предоставени услуги по техническа свързаност на номерата и изпращане на SMS съобщения до абонати на мобилните оператори, формирано като сбор от дължимите суми по фактура № ****, фактура № ****., фактура № ****., фактура № *** и фактура № **** ведно със законната лихва считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 20.11.2020г., до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 57672/2020 г. по описа на СРС, 44 с-в.

В исковата молба ищецът излага, че въз основа на установени трайни търговски отношения с ответника и сключен помежду им договор за предоставяне на информационни услуги от 1.08.2017г., в периода 1.08.2017г. – 30.04.2018г. му е предоставял услуги по техническа свързаност на номерата и изпращане на SMS съобщения до абонати на мобилни оператори. Твърди, че страните са договорили дължимата стойност на изпратените съобщения да бъде заплащана от ответника на база уговорената единична цена в 10-дневен срок от издаване на фактура. Поддържа, че за цената на така предоставените услуги е издал общо 9 броя фактури /датиращи в периода 7.09.2017г. – 30.04.2018г./, изпратени на ответника по електронен път. Твърди, че ответникът погасил задълженията си само по част от издадените фактури, като неплатени останали сумите по фактура № ****, фактура № ****., фактура № ****., 1 фактура № *** и фактура № **** Ищецът посочва, че по подадено от него заявление по реда на чл. 410 ГПК за вземането му срещу ответника за неплатена цена на услугите е издадена заповед за изпълнение, която не е влязла в сила поради постъпило възражение от длъжника, с оглед на което обосновава правния си интерес от търсената искова защита с иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с изразено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва между страните да съществуват трайни търговски отношения, както и между тях да е сключен представения с исковата молба писмен договор за предоставяне на информационни услуги от 1.08.2017г. Независимо от това не спори за наличието на неформални облигационни отношения с ищеца за СМС услуги в периода м. август 2017г. – м. февруари 2018г., както и че във връзка с тях от страна на ищеца са били издадени фактура № *** фактура № ***, фактура № ***. и фактура № *** задълженията по които твърди, че е погасил изцяло. Оспорва да са му били предоставяни услуги по фактура № ****, фактура № ****. и фактура № ****., като твърди, че такива не са били заявявани от него с оглед настъпила промяна в цените на ищеца. Твърди, че през м. февруари 2018г. е преустановил отношенията си с ищеца и последният не му е предоставял услуги по фактурите след тази дата. Навежда и евентуално възражение за погасяване на предявеното вземане с изтичане на тригодишна погасителна давност. По тези съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, формира следните изводи от фактическа и правна страна:

Съобразявайки изложените от ищеца обстоятелства, съставляващи основание на исковата му претенция, съдът приема да е сезиран с положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за реално изпълнение на договорно задължение, който намира правната си квалификация в чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Основателността на иска е обусловена от установяване в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните елементи от правопораждащия договорната отговорност на ответника фактически състав: наличието на валидно сключен между страните договор за предоставяне на услуги с посочените в исковата молба предмет и съдържание; изпълнение на поетите по договора задължения за предоставяне уговорените услуги на ответника в периода, за който са издадени процесните фактури; изискуемост на вземането за уговореното възнаграждение в размер съответен на претендирания такъв.

Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже погасяване на дълга чрез плащане.

В подкрепа на твърденията за съществуваща облигационна връзка между страните по делото е представен договор за предоставяне на информационни услуги от 1.08.2017г., сключен между „Войском“ АД – праводател на ищцовото дружество, и „Пи Енд Пи Маунтин“ ЕАД. Договорът е двустранно подписан, като за автор на волеизявлението от името на ответника е посочен Андон Атанасов – управител на „Пи Енд Пи Маунтин“ ЕАД. Ведно с договора е представено Приложение № 1 към него, също подписано от двете страни, като за ответника – от Божидар Божидаров. Предмет на договора е предоставяне от страна на ищеца на услуги на ответника по уведомяване чрез изпращане на кратки текстови съобщения до потребители на мобилни услуги срещу възнаграждение в размери, определени на база уговорени единични цени на съобщенията, платимо в 10-дневен срок от датата на получаване на издадена фактура за месечно дължимата сума.

2

По направено от ответника своевременно – с отговора на исковата молба, оспорване автентичността на договора в частта на положения от Андон Атанасов подпис, е открито производство по реда на чл. 193, ал. 1 ГПК, в рамките на което в доказателствена тежест на ответника е възложено да установи неавтентичността на оспорения документ. От страна на ответника не са ангажирани доказателства в този смисъл, поради което в приложение на последиците от разпределената тежест на доказване съдът приема, че формалната доказателствена сила на подписания частен диспозитивен документ не е оборена, поради което същият служи като доказателство за авторството на обективираните в него волеизявления (арг. чл. 180 ГПК).

Следва да се отбележи, че дори да се приеме, че положеният в договора подпис не изхожда от посоченото като негов автор лице, доколкото ответното дружество е търговец съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, приложение намира разпоредбата на чл. 301 ТЗ, съгласно която когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Цитираната норма урежда презумпция за мълчаливо съгласие на търговеца с извършените от негово име без представителна власт действия, при липса на незабавно изрично противопоставяне след узнаването им /в този смисъл Решение № 118 от 05.07.2011г. по т.д. № 491/2010г. на ВКС, II т.о./ В процесния случай няма данни, които да послужат като индиция за наличие на подобно противопоставяне от страна на „Пи енд Пи Маунтин“ ЕАД, поради което по силата на законовата презумпция ефектът на потвърждаване на сключения от името на ответника договор и на приложението към него следва да се счита настъпил след узнаването му – най-късно от датата на плащане по първата фактура за дължимо възнаграждение.

С оглед изложеното съдът намира за доказано договорното правоотношение между страните, което ищецът сочи като източник на предявеното вземане.

На следващо място, спорен е фактът на предоставяне от страна на праводателя на ищеца на договорените информационни услуги в рамките на исковия период като условие за възникване задължението на ответника за насрещната парична престация. В тази връзка съдът обсъжда като относими представените по делото фактури, приетата съдебно-счетоводна експертиза и събраните гласни доказателства.

Представени са фактура № №№№№№№, всички издадени от „Войском“ АД с получател и съответно задължено лице по тях „Пи енд Пи Маунтин“ ЕАД. Като основание за дължимостта на начислените по тях суми са посочени услуги по изпращане на SMS уведомления до потребители на мобилни оператори. Фактурите не носят подписи на страните.

От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, предоставящо пълни и обосновани отговори на формулираните задачи, се установява, че фактура № *****г. за сумата от 1988,15 лв. и фактура № *****от 31.01.2018г. за сумата от 4366,36 лв. са включени в дневника за покупките по ЗДДС на „Пи Енд Пи Маунтин“ ЕАД с контрагент „Войском“ ЕАД, посочени в справка-декларацията по ЗДДС за месец 03.2018г., а фактура №*****от 30.11.2017г. за сумата от 1996,78 лв. е включена в дневника за покупките по ЗДДС на „Пи Енд Пи Маунтин“ ЕАД с контрагент „Войском“ ЕАД, посочена в справкадекларацията по ЗДДС за месец 04.2018г., като за тези три фактури е ползван данъчен кредит.

Съгласно константната практика на ВКС отразяването на фактурата в счетоводството на задълженото по нея лице с включването й в дневника за покупките 3 и ползването на данъчен кредит по нея има значението на извънсъдебно признание както относно съществуването на договорната връзка, така и относно дължимостта на сумата по фактурата на конкретно посоченото в нея основание, като без значение е обстоятелството дали фактурата е подписана от посочения в нея получател на стоката или услугата (в този смисъл Решение № 211/30.01.2012г. по т.д. № 1120/2010г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 42/19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 92/7.09.2011г. по т.д. № 478/2010г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 30/8.04.2011г. по т.д. № 416/2010г. на ВКС, І ТО, Решение № 23/7.02.2011г. по т.д. № 588/2010г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 46/27.03.2009г. по т.д. № 454/2008г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 96/26.11.2009г. по т.д. № 380/2008г. на ВКС, решение № 32/22.02.2010г. по т.д. № 588/2009г. на ВКС, Решение № 109/7.09.2011г. по т.д. № 465/2010г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 47/08.04.2013г. по т.д. № 137/2012г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 114/26.07.2013г. по т.д.№ 255/2012г. на ВКС, І ТО; Решение № 138/17.10.2011г. по т.д.

№ 728/2010г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 252 от 3.01.2023г. по т.д.№ 1067/2011г. на ВКС, II ТО. и др.). Съобразно така приетото от ВКС, в случая осчетоводяването на процесните фактури с № 0000007810 от 31.10.2017г., № 0000008332 от 31.01.2018г. и № ****. от страна на ответника съставлява недвусмислено признание за възникването и размера на задълженията, за които са съставени тези фактури и в този смисъл доказва тяхното съществуване, т.е. че услугите, за които са начислени дължими възнаграждения са изпълнени и приети без възражения от него.

По отношение на другите две процесни фактури – фактура № 0000008661 от 31.03.2018г. за сумата от 2445,17 лв. и фактура № 0000008839 от 30.04.2018г. за сумата от 46,46 лв., експертното заключение констатира, че те не са отразени в дневника за покупките по ЗДДС на „Пи Енд Пи Маунтин“ ЕАД. Дължимостта на начислените по тях суми ответникът оспорва, на първо място, с възражение за прекратяване на облигационната връзка считано от м. февруари 2018г., което съдът намира за неоснователно. В чл. 9, ал. 1 от процесния договор страните са уговорили 1-годишен срок на действие, освен ако договорът не бъде прекратен преди изтичане на този срок на основание чл. 10. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 2 предвижда възможност за всеки един от съдоговарящите да прекрати едностранно договорното правоотношение с едномесечно писмено предизвестие. Същевременно за клиента е предвидено подобно право и в случаите по чл. 5, ал. 7 – при значителна промяна на цените, като за значителна се счита промяната, която надвишава 10 %. По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил правото на едностранно прекратяване на договора с отправяне на волеизявление до праводателя на ищцовото дружество нито на основание чл. 10, ал. 1, т. 2, нито на основание чл. 5, ал. 7, поради което следва да се приеме, че договорът е останал действащ между страните и за периода м. март 2018г. и м. април 2018г., за който са издадени двете разглеждани фактури.