Решение № 370 от 07.06.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. София, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно търговско дело № 20231001000324 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Алфа пак“ ЕООД, ЕИК 201178985 и Б. Й. И., двамата ответници по делото, срещу Решение № 55 от 11.01.2023 г. на Софийски градски съд по търг. д. № 871/2022 г., TO, VI-3 състав, с което съдът е признал за установено, на основание чл. 422 ТПК, вр. чл. 538 ТЗ и чл. 485, ал. 1 ТЗ, че „Алфа пак“ ЕООД и Б. Й. И., дължат солидарно на „Лирекс БГ“ ООД, ЕИК 121057952, сумата от 1 352 000 лева главница по запис на заповед от 23.12.2019 г., издаден от „Алфа пак“ ЕООД, ЕИК 201178985 и авалиран от Б. Й. И., ведно със законната лихва върху тази сума от 16.11.2021 г. до окончателното й плащане, за която сума е издадена заповед по чл. 417 ГПК по гр. д. № 65400/2021 г. на СРС, 62 състав, а също така е осъдил „Алфа пак“ ЕООД и Б. Й. И., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплатят на „Лирекс БГ“ ООД сумата от 90 400 лв. - разноски в заповедното и в първоинстанционното производство.

Въззивниците поддържат, че първоинстанционното съдебно решение е недопустимо, неправилно и необосновано. Считат, че като липсва представен по делото оригинал на записа на заповед, то липсва главната предпоставка за 1 воденето на положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 417, т. 10, предл. 1-во от ГПК срещу „Алфа пак“ ЕООД и Б. Й. И., производството е недопустимо и съдът е следвало да го прекрати, поради което въззивният съд следва да обезсили решението на СГС. Поддържа се, че двамата ответници считат, че запис на заповед с посочената дата и реквизити не съществува в оригинал нито у ищеца, нито в правния мир, а Б. Й. И. не е изразявал воля и не е подписвал записа на заповед нито от името на "Алфа пак" ЕООД, в качеството му на управител на дружеството, нито в лично качество, не е поръчителствал за задълженията на издателя, нито е авалирал ценната книга. Считат, че ищецът е представил пред заповедния съд манипулиран документ, а именно цветно копие на запис на заповед, върху който подписите и ръкописно изписаните елементи са пренесени от друг документ чрез съвременен технически способ, като заповедният съд е бил възпрепятстван с невъоръжено око да установи, че пред него не е представен оригинал на ценната книга. Въззивниците сочат, че оригиналът на записа на заповед не може да бъде заместен от копие, тъй като между страните е налице спор относно съществуването му и считат, че е било недопустимо извършване на експертизата върху копие на документа, а съдът следвало да приложи точно чл. 183 ал. 1 изр. 2-ро ГПК и записът на заповед да бъде изключен от доказателствения материал по делото, тъй като производство по чл. 193 ГПК без изследване на оригинала на документа, чиято автентичност се оспорва, се явява безпредметно. Според въззивниците непредставянето на оригинал на записа на заповед от ищеца, ги е поставило пред обективната невъзможност и в затруднено положение да проведат оспорване авторството на подписите им чрез графологическо изследване на документа, като съдът ги е лишил от възможността да докажат кражбата на подпис, допускайки изследването да е върху копие на документа, а не върху т. нар. оригинал.

Излагат се подробни съображения относно кредитирането на заключението на вещото лице, чиито изводи са въз основа на изследвано копие и същото е двусмислено, а не категорично. Поддържат, че не е проведено пълно и главно доказване на съществуването на оригинал на редовен запис на заповед.

Жалбоподателите поддържат, че съдът е допуснал нарушение на материалния и на процесуалния закон, както и на задължителната и константната съдебна практика на ВКС, приемайки записа на заповед за редовен, без наличието на оригинал на ценната книга, допускайки експертизата да се извърши върху 2 копие, както и в разрез със заключението на вещото лице-графолог, което посочило, че не може да установи от изследваното копие дали подписите и ръкописно изписаните елементи са положени на ръка с химикална паста или по друг начин. Въззивниците поддържат, че СГС не е съобразил, че от приложения към исковата молба запис на заповед ясно се вижда, че издателят на записа на заповед е юридическо лице с ЕИК 2011178985, което не съответства на ЕИК на дружеството-ответник "Алфа пак" ЕООД, т.е. считат, че искът е недопустим, съответно, че е недопустим и иска срещу лицето Б. Й.

И. за задължение, което е поето от несъществуващо юридическо лице издателя на записа на заповед. Поддържат, че ЕИК на издателя е невалиден, а единният идентификационен код е единственият индивидуализиращ белег, който остава непроменен през цялото съществуване на едно юридическо лице. Твърдят, че при проверка по реда на чл. 23, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ в Търговския регистър и регистъра на ЮЛИЦ се установява липса на идентитет между посоченото ЕИК на издателя в записа на заповед и посоченото ЕИК на ответника/длъжника в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, в заповедта за изпълнение, изпълнителния лист и в исковата молба. Поддържат, че и посоченият номер на лична карта на лицето Б. Й. И., за което ищецът твърди, че е подписал записа на заповед в качеството си на управител на "Алфа пак" ЕООД и в лично качество като авалист, е невалиден, което е допълнителен факт, установяващ недопустимостта на производството.

Въззивниците сочат, че е неправилен извода на СГС, че наличието на грешка в ЕИК не поражда неяснота относно издателя на записа на заповед „тъй като неговото наименование, седалище и адрес на управление, както и правноорганизационната му форма и законният му представител не оставят съмнение относно това кой е издателят на записа на заповед", тъй като дори и да се приеме, че в ЕИК на издателя е посочена една цифра повече, то отново не може да се определи кой точно е издателя, тъй като възможните комбинации от цифрите са много и при тяхната проверка в ТРРЮЛНЦ се установява, че съществуват няколко юридически лица. Не може да се определи и по наименованието на юридическото лице кой точно е издателя, тъй като има стотици юридически лица със сходни наименования. Същото важи и за седалището и адреса на управление - на посочения адрес се намират адресите на управление на няколко юридически лица, включително такива със сходни наименования. Поддържат, че самият ищец е посочил в 3 допълнителната си искова молба, че записът на заповед е издаден с цел обезпечение на задължение на дружество с наименование „Алфа адвайс“ ЕООД, с което има сключен договор, т.е. той признава, че реално няма каузално правоотношение между него и „Алфа пак“ ЕООД, което да е основание за издаване на процесния запис на заповед. Сочат, че като не е обсъдил имената на това дружество и на „Алфа пак“ ЕООД, които са сходни, а освен това имат еднакви седалище, адрес на управление, собственици и управители към датата, посочена за дата на издаване на ценната книга, СГС не е съобразил сходството между идентификационните данни на „Алфа адвайс“ ЕООД и „Алфа пак“ ЕООД и признанието на „Лирекс“ БГ ООД, съответно не е обсъдил основателното съмнение кое от двете дружества е следвало да се задължи по ценната книга, т.е. не е обсъдил вероятността да е станала грешка в издателя на записа на заповед. Поддържат и че са налице неправилни изводи на СРС относно мястото на издаване и на плащане по записа на заповед, като сочат, че според тях процесния запис на заповед не съдържа точно означение на мястото на издаване и мястото на плащане.

Твърдят, че на основание чл. 68, т. 1 ЗЗД във вр. с чл. 535, т. 4 ТЗ задължението по запис на заповед е търсимо и трябва да бъде изпълнено на означеното от издателя /длъжник/ място на плащане, а ако то не е посочено, на основание чл. 536, ал. 3 и ал. 4 ТЗ на мястото на издаване, а ако последното не е вписано, съответно на мястото, посочено до името на издателя, т.е. мястото на плащане е презумиран реквизит на записа на заповед. Считат, че при непълнота на посоченото място на издаване от значение е мястото, посочено до името на издателя, и посоченият задължителен реквизит следва да е в максимална степен конкретизиран и ясен, за да не се налага неговото тълкуване, а в случая до името на издателя са посочени две места - гр. ***, бул. „***" бл. ***, ет.6, a п . 17, и гр. ***, р-н Лозенец, ул. „ Русалийски проход“ №1-5, ет. Партер, с което не се изпълняват изискванията на закона за определеност на мястото на изпълнение. Поддържат по подробно изложените доводи, че всички изводи и констатации на съда относно датата на предявяване на записа на заповед, мястото на издаване и мястото на плащане са неправилни и необосновани. Според жалбоподателите съдът не е съобразил, че падежът в записа на заповед също е определен двусмислено съдържа точно посочена дата, както и изразът „при представяне“, който е равнозначен на „на предявяване“, поради което така определения падеж в 4 записа на заповед не отговаря на изискванията на чл. 486, ал. 1 ТЗ и е нищожен по смисъла на чл. 486, ал. 2 вр. чл. 535, ал. 1, т. 3 ТЗ. Считат, че липсата на един или повече реквизити от ефекта, води до извода, че няма достатъчна определеност на менителничното задължение, т.е. налице е липса на валидно менителнично правоотношение, което от своя страна води до нищожност на записа на заповед, и липса на валидно възникнало задължение както за издателя, така и за авалиста. В жалбата се поддържа, че авалът е недействителен и на друго основание, тъй като при поръчителство по записа на заповед, авалът следва изрично да посочва, че лицето гарантира плащането от издателя, като съдържа израз „гарантирам като поръчител изплащането на този запис на заповед“ или подобен, изрично да е поето от авалиста задължение при условията, при които то е поето от издателя, за да се приеме че е валидно възникнало задължението на поръчителя, а съгласно изключението по чл. 484, ал. 2 ТЗ, не може да се приеме, че е налице валидно поръчителство, ако се касае за подпис на платеца или на издателя. Твърди се и че в авала липсва и посочване на дата, на която е извършен, поради което не може да се установи дали е даден след възникването на задължението на издателя. Жалбоподателите поддържат и че съдът не е взел предвид, че, за да стане изискуемо вземането по записа на заповед, същият трябва да е бил предявен на издателя, а това не е сторено от ищеца, съответно не е спазена разпоредбата на чл. 491 от ТЗ, че ценната книга трябва да се предяви за плащане на падежа или в един от двата следващи работни дни. Сочат и че предявяването на записа на заповед за плащане е антидатирано, което се установило със съдебно-почерковата експертиза, която не дала категоричен отговор дали лицето Б. Й. И. е фактическият изпълнител на датата, но в противоречие със събраните доказателства съдът неправилно е приел, че антидатирането не е доказано. Жалбоподателите поддържат и че съдът не е обсъдил твърденията и възраженията на двамата ответници, че ищецът е недобросъвестен и злоупотребява с права, като считат, че недобросъвестността на ищеца се доказва от представения договор за доставка на материали, сключен на 23.12.2019 г. между него и дружество с наименование „Алфа адвайс“ ЕООД, ЕИК 202561265, както и от посоченото от ищеца, че записът на заповед е издаден за обезпечение на задълженията на „Алфа адвайс“ ЕООД по този договор. Поддържат и че недобросъвестността на ищеца се доказва и от заключението на вещото лице по представената 5 съдебна-счетоводна експертиза, която установява, че между ищецът и Алфа пак ЕООД няма никакви отношения — няма издадени фактури, първични и/или други счетоводни документи между тях; няма включени фактури в дневниците им за покупки/продажби по ЗДДС; не се установяват счетоводни записи, показващи наличие на търговски отношения между „Лирекс“ БГ ООД и „Алфа пак“ ЕООД; в счетоводството на „Лирекс“ БГ ООД липсва осчетоводяване на задължение на „Алфа пак“ ЕООД за сумата по записа на заповед. Поддържат, че съдът не е обсъдил твърденията им, че е недопустимо да има различие между страните по абстрактната и каузалната сделка.